Решение № 1027 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330206886 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш К № 11181508, издаден от ОД на МВР гр.Пловдив против И. С. С., ЕГН **********, с който му е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 /сто/ лева за извършено на 24.07.2025 г. в 20.28 часа в гр.Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу номер 14, в посока на движение от юг на север, нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условието на повторност, в едногодишния срок на влизане в сила на ЕФ К № 9781530 на 06.12.2024 г. нарушение по чл.

21, ал.1 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван от И. С. С., чрез адв. С. П., АК-Пловдив. Прави искане за изменение на същия относно основанието за наложената санкция като бъде намалено наложената глоба от 100 лв. на 50 лв.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се явява и адв. С. П.. По делото е представена молба от адв. П., с което поддържа жалбата и излага доводи по същество. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОД на МВР- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, в което се прави искане жалбата да бъде оставена оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден електронния фиш. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че същият като собственик на регистрирано МПС- Нисан Лийф с рег. № *** е извършил нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като на 24.07.2025 г. в 20.28 часа в гр.Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу номер 14, в посока на движение от юг на север, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч., установена с АТСС ARH CAM S1, се е движел със скорост от 65 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 15 км/ч. Нарушението е извършено в условието на повторност, в едногодишния срок на влизане в сила на ЕФ К № 9781530 на 06.12.2024 г.

1

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Безспорно в конкретния случай към 24.07.2025 г. нарушението е било извършено в условията на повторност, а именно в едногодишния срок на влизане в сила на ЕФ К № 9781530 на 06.12.2024 г., като правилно е определена санкция в размер на 100 лв, съобразно разпоредбата на чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, действаща към момента на издаване на процесния ЕФ. След издаването на електронния фиш, но преди влизането му в сила, е последвала редакция на приложимата в случая разпоредба на чл.182, ал. 4 от ЗДвП. С последното изменение с ДВ, бр. 64 от 2025 г., което в сила от 07.09.2025 г., е променен обхватът на хипотезите на виновно превишаване на разрешената максимална скорост, за които се предвижда налагането на по-тежко наказание, когато деянието е извършено повторно. Съгласно действащата редакция на разпоредбата по-тежко наказуемият състав за повторност е приложим в случаите на нарушения по чл.182, ал.1, т.5 и 6, ал.2, т 6 и ал.3, т.6 от ЗДвП. Извършеното от жалбоподателя И. С. деяние попада в хипотезата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като е превишил с 15 км/ч разрешената максимална скорост за движение в населено място. За административно нарушение по този състав в действащото законодателство не е предвидено извършването на деянието повторно да е квалифициращо обстоятелство, т.е. това вече не е основание за определяне на санкцията по реда на чл.182, ал. 4 от ЗДвП с удвояване на размера на глобата. По тези съображения и с оглед актуалната редакция на разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съдът приема, че е налице хипотеза по чл.3, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да приложи най-благоприятния за жалбоподателя И. С. режим.

По тези съображения съдът приема, че следва да измени електронния фиш, като на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на фактическите обстоятелства, да намали размера на административното наказание „глоба“ до предвиденото за основния състав по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП и да потвърди електронния фиш в останалата му част.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 204,52 евро за адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, предвид представения договор за правна защита и съдействие. От представителя на въззиваемата страна е релевирано възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за основателно.

Действително претендираният размер на адвокатско възнаграждение попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Същевременно съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/ 16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС.

Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва 2 да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС , националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед посочените съображения и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, която е сравнително ниска; имуществения интерес от водене на делото – глоба в размер от 100 лева (еврова разностойност 51,13 евро), като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права; вида и обема на осъществената адвокатска защита и съдействие, съдът намира, че не следва да се присъди в цялост претендираното адвокатско възнаграждение, а следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдъ т РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 11181508, издаден от ОД на МВР гр.Пловдив, с който на И. С. С., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр.***, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на наказанието от чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП в основание по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 25,56 евро и ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата му част.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пловдив да заплати на И. С. С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.***, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3