Решение № 8412 от 09.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71197/2023
- Вид
- Решение № 8412
- Подписан
- 09.05.2024
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 30, ал. 5, т. 8 · Закон за съдебната власт
- чл. 341, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 341, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 343, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 343, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 119 · Кодекс на труда
- чл. 123 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 8412 гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20231110171197 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от Н. Д. Д. срещу Апелативен съд София (САС) осъдителен иск с правна квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 5499,00 лв., представляваща разликата между действително полученото от ищеца трудово възнаграждение, и това, което ищецът счита, че му се дължи според индексацията на възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 29.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.
Бил е служител на ВКС от 2017 г. по силата на трудов договор и последен анекс от 2020 г., като е заемал длъжността „специалист-електротехник“. С Решение на Пленума на ВСС по т. 1 от Протокол № 10/30.04.2020 г., считано от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договори на отдел „Стопанисване сградата на съдебната палата – гр. София“ при ВКС били прехвърлени към САС. С Решение на съдийската колегия на ВСС по т. 16 от Протокол № 18/09.06.2020 г., считано от 15.07.2020 г. са съкратени 31 щатни 1 бройки във ВКС за посочените длъжности, сред които и длъжността, заемана от ищеца, и са разкрити 31 щатни бройки в САС за посочените длъжности, вкл. длъжността на ищеца. В изпълнение на цитираните решения Председателят на САС издал Заповед № А-1102/01.12.2020 г. за утвърждаване структурата на администрацията на САС и Заповед № А-437/01.06.2021 г., с която е отменена Заповед № А-1102/01.12.2020 г. и е утвърдена структурата на администрацията на САС. Никой от служителите, засегнати от промените, вкл. ищеца, не е подписвал нов трудов договор със САС. Трудовото възнаграждение на ищеца не било индексирано съгласно действащото законодателство, за което са подавани докладни до Председателя на САС.
Ответникът като работодател е препращал докладните на съдийската колегия на ВСС. С писмен отговор до служителите, изх. № 7239/09.06.2023 г. на Председателя на САС е посочено, че административният ръководител на съд няма самостоятелни права да определя възнагражденията на съдебните служители извън параметрите на Класификатора за съответните група съдилища и е направено изрично искане за промяна на Класификатора, като до момента същият не е променен. При преминаването на ищеца на работа от ВКС към САС трудовият му договор не бил прекратен, запазен бил и размерът на трудовото му възнаграждение. Сочи, че независимо от посочените промени и преминаването му като служител от ВКС към САС статутът на ищеца се е запазил, респ. следва да получава възнаграждение като служител във ВКС. САС бил работодател на ищеца, като разпоредбата на чл.
123 от КТ не изисквала съгласие от служителя за преминаването му към друг работодател, но в този случай следвало правата и задълженията на страните да се запазят такива каквито са били по правоотношението с предишния работодател. Твърди, че не е в правомощията на ВСС да прекратява трудовите правоотношения, възникнали между ищеца и ВКС, респективно да назначава ищеца като служител при друг работодател. Съгласно допълнително споразумение от 08.03.2021 г. към трудовия договор, сключен с ВКС, с който считано от 01.01.2021 г. основното трудово възнаграждение на ищеца било определено в размер на 1470,00 лв., съгласно допълнително споразумение от 19.04.2022 г. – 1617,00 лв., а съгласно допълнително споразумение от 04.10.2023 г. – 1860,00 лв. Съгласно справка от НАП от 22.12.2023 г. трудовото му правоотношение с ВКС било прекратено на 15.07.2020 г. и на същата дата било вписано ново такова с ответника. Твърди 2 се, че трудовото му правоотношение с ВКС не е било прекратено, тъй като не му е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника САС, с която същият изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. В първата група доводи – относно допустимостта и редовността на исковата претенция, се сочи, че е налице противоречие в обстоятелствената част на исковата молба, което води до невъзможност да се определи пасивната процесуална легитимация, предвид което моли исковата молба да бъде оставена без движение и на ищеца да бъдат дадени указания в тази връзка. Във втората група доводи – относно основателността на иска, се твърди, че въз основа на валидно възникнало на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ трудово правоотношение работодател на ищеца от 15.07.2020 г. е ответникът САС, като в отговора са изложени подробно съображенията на ответника в тази насока. Релевират се доводи относно размера на трудовото възнаграждение на ищеца като се сочи как е определяно то в периода, когато ищецът е бил служител на ВКС. Посочва, че с Решение по протокол № 19/16.12.2020 г., т. 4.1. на Комисия „Съдебна администрация“, към Съдийска колегия на ВСС е отхвърлено предложението на председателя на САС за изменение на Правилата за прилагане на Класификатора, като в мотивите към него е посочено, че съгласно §1 от ПЗР на Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Сочи се, че въз основа на решения на Съдийската колегия на ВСС за актуализиране Класификатора на длъжностите в съдилищата, между страните са сключени три броя допълнителни споразумения към трудов договор № 160/26.02.2021 г., № 174/15.04.2022 г. и № 234/21.08.2023 г., с което основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, считано от 01.01.2021 г. било определено в размер от 1470,00 лв., считано от 01.01.2022 г. в размер от 1617,00 лв. и от 01.01.2023 г. в размер на 1860,00 лв., съобразно т. 8 от Класификатора.
Приложението на колона 8 от Класификатора се обосновавало с обстоятелството, че ако спрямо ответника бъде приложена колона 6 от Класификатора, както се претендира в исковата молба, то поради „индексацията“ на възнагражденията, трудовото възнаграждение на ищеца 3 щяло да надвиши размера на това, което получава служител, работещ в САС на същата длъжност, а съобразно изложеното от ВСС по-горе, това било недопустимо. В тази връзка се твърди, че ответникът е актуализирал размера на трудовото възнаграждение на ищеца съобразно своите правомощия. Сочи се, че в колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите е определен диапазона на трудовите възнаграждения на служителите за длъжностите във ВКС и във ВАС, а в колони 7 и 8 се определя диапазона на трудовите възнаграждения на служителите за длъжностите в Апелативните съдилища, като трудовото възнаграждение на ищеца било актуализирано съобразно максималния размер, допустим от класификатора за заеманата от него длъжност.
С молба от 27.03.2024 г. ищецът посочва, че периодът, за който се отнася претендираната главница, е от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.
Главницата е формирана, както следва: 1638,00 лв. за 2021 г. или по 126,00 лв. месечно, която представлява разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за всеки месец и брутното трудово възнаграждение с индексация в размер на 10 % по колона 6 от Класификатора; 1807,00 лв. за 2022 г. или по 139,00 лв. месечно, която представлява разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за всеки месец и брутното трудово възнаграждение с индексация в размер на 10 % по колона 6 от Класификатора; и 2054,00 лв. за 2023 г. или по 158,00 лв. месечно, която представлява разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за всеки месец и брутното трудово възнаграждение с индексация в размер на 15 % по колона 6 от Класификатора, която индексация е следвало да се извърши, считано от 01.04.2023 г. Посочените размери включвали претенция за заплащане на 13 заплати, т. е. 12 месечни трудови възнаграждения и допълнително трудово възнаграждение (тринадесета заплата). Посочено е още, че брутното трудово възнаграждение било формирано, като към основното месечно възнаграждение се добавя сумата за ранг и полагащата се сума за ПТСПО. Конкретизиран е петитумът на исковата молба, като е посочено, че претенцията е за заплащане на разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът е получил през исковия период, и това, което му се дължи според индексацията на възнаграждението според диапазона на колони 5 и 6 КДАС.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на 4 страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следните обстоятелства, а именно: 1. Между ищеца като служител и ВКС като работодател е възникнало трудово правоотношение въз основа на сключен между тях трудов договор от 12.07.2017 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „специалист-електротехник“; 2. По силата на Решение на Пленума на ВСС по т. 1 от Протокол № 10/30.04.2020 г., считано от 15.07.2020 г. в процесното трудово правоотношение на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ е настъпило правоприемство на страната на работодателя, респ. от тази дата (15.07.2020 г.) работодател на ищеца вместо ВКС е ответникът САС; 3. В периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2023 г. ищецът е полагал труд по посоченото трудово правоотношение с ответника; 4. Сумата от 5499,00 лв., претендирана от ищеца, не е заплатена от ответника; 5.
Ищецът при извършените от ответника атестации е получил оценки, даващи му право на повишение на трудовото възнаграждение.
По делото е представено Споразумение № 878/12.07.2017 г., сключено между ВКС и ищеца на основание чл. 96, вр. чл. 107 и чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ, въз основа на което ищецът е заемал длъжността „специалистелектротехник“, V-ти ранг.
От извлечение от Протокол № 3/04.02.2020 г. на СК на ВСС се установява, че е взето решение за утвърждаване на КДАС, в сила от 01.01.2020 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Раздел III, специалист, във ВКС и ВАС се определят в диапазона от колона 5 и 6, като са предвидени ранг I и ранг II, а за съдилищата от първа група в диапазона от колона 7 до 8, с ранг I и ранг II.
Представено е допълнително споразумение № 230/15.02.2020 г. към Споразумение № 878/12.07.2017 г., от което се установява, че считано от 01.01.2020 г. брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1597,51 лв. – 1418,00 лв. за основно трудово възнаграждение, 75,00 лв. за IV-ти ранг и 104,51 лв. за ДТВ за ТСПО.
От представения кратък протокол № 10 от 30.04.2020 г. на Пленума на 5
ВСС, се установява, че е взето решение на основание чл. 388, вр. чл. 387 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) стопанисването на съдебната палата да бъде възложено на административния ръководител на Апелативен съд гр. София.
От представения кратък протокол № 18 от 09.06.2020 г. на Пленума на ВСС, че в изпълнение на решението от 30.04.2020 г. на Пленума на ВСС, Съдийската колегия на ВСС на заседание, проведено на 09.06.2020 г. на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ е взела решение за съкращаване на 31 щатни бройки във ВКС за длъжностите, чиято основна функция е свързана със стопанисването сградата на съдебната палата и разкриване на същите в Апелативен съд гр. София, считано от 15.07.2020 г. В т. 16.3 от мотивите към това решение е посочено, че СК на ВСС не възразява между ръководителите на ВКС и САС да се приложи процедура по запазване размер на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС. В мотивите към това решение в т. 16.3 е изразено съгласие административните ръководители на ВКС и САС да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата (ППКДАС).