Решение № 379 от 12.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Варна, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500169 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Г. Д. Ч., чрез адв. Д., и въззивна жалба, подадена от Г. Н. Ч., чрез адв. Х., срещу Решение №3566/06.11.2023 г., постановено по гр. д. №16049/2022 г. по описа на РС Варна, с което е уважен иск с правно осн. чл. 108 ЗС, като е прието за установено в отношенията между А. А. С., от една страна, и Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч., от друга страна, че А. А. С. е носител на право на собственост върху 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.

Варна, ж. к. „Б.“, м-ст „С.Н.“, с площ на целия имот 1047 кв. м, при съседи:

ПИ с идентификатори ***, ***, ***,

***, *** и ***, на основание влязло в законна сила на 03.06.2022 г. Постановление от 13.05.2022 г., за възлагане на недвижим имот, изготвено от ЧСИ Захари Д., рег. №808, с р-н на действие:

ОС - Варна по ИД №8/2022 г., като Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. са осъдени да предадат на А. А. С. владението върху 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** в гр. Варна, ж. к. „Б.", м-ст „С.Н.", с площ от 1047 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***,

***, ***, *** и ***, и на осн. чл. 537, ал.2 ГПК е отменен Констативен нотариален акт №119, т. I, рег.

№1781/06.04.2021 г., дело №119/2021 г., издаден от нотариус Борис В., рег.

№124, с р-н на действие: РС - Варна, акт вписан в СВп с рег. вх.

1

№8696/06.04.2021 г., т. XXII, акт №188 на СВ, само до размера на идеалната част от 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** в гр.

Варна, ж.к. „Б.“, м-ст „С.Н.", с площ на целия имот 1047 кв. м, при съседи:

ПИ с идентификатори ***, ***, ***,

***, *** и ***.

Във въззивната жалба, подадена от Г. Д. Ч., чрез адв. Д., са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Жалбоподателят поддържа, че върху спорния имот не е налагана възбрана в полза на въззиваемата и тя не се ползва от нея към момента на съставяне на КНА. Твърди, че към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът по ИД не е бил собственик на имота, затова и въззиваемата не е придобила право на собственост. Поддържа, че със съпруга си е владяла имота от 2009 г. до 2021 г. необезпокоявано и явно за всички съседи. Сочи, че първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност, като игнорирал част от експертното заключение, показанията на водените от ответната страна свидетели и постановлението на РП – Варна от 20.06.2022 г. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия А. А.

С..

Във въззивната жалба, подадена от Г. Н. Ч., чрез адв. Х., са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Жалбоподателят поддържа, че върху спорния имот не е налагана възбрана в полза на въззиваемата и тя не се ползва от нея към момента на съставяне на КНА. Твърди, че към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане длъжникът по ИД не е бил собственик на имота, затова и въззиваемата не е придобила право на собственост. Поддържа, че със съпругата си е владял имота от 2009 г. до 2021 г. необезпокоявано и явно за всички съседи. Сочи, че първоинстанционният съд не обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност, като игнорирал част от експертното заключение, показанията на водените от ответната страна свидетели и постановлението на РП – Варна от 20.06.2022 г. По изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия А. А. С., чрез адв. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. А. С., ЕГН **********, чрез адв. С., с която е предявен иск срещу Г. Д. Ч., ЕГН **********, и Г. Н. Ч., ЕГН **********, с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че А. А. С. е носител на право на собственост върху 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** , находящ се в гр.

2

Варна, ж. к. „Б.“, м-ст „С.Н.“, с площ на целия имот 1047 кв. м, при съседи:

ПИ с идентификатори ***, ***, ***,

***, *** и ***, на основание влязло в законна сила на 03.06.2022 г. Постановление от 13.05.2022 г., за възлагане на недвижим имот, изготвено от ЧСИ Захари Д., рег. №808, с р-н на действие:

ОС - Варна по ИД №8/2022 г., като Г. Д. Ч. и Г. Н. Ч. са осъдени да предадат на А. А. С. владението върху 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** в гр. Варна, ж. к. „Б.", м-ст „С.Н.", с площ от 1047 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***,

***, ***, *** и ***.

Отправено е искане на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт №119, т. I, рег. №1781/06.04.2021 г., дело №119/2021 г., издаден от нотариус Борис В., рег. №124, с р-н на действие: РС - Варна, акт вписан в СВп с рег. вх. №8696/06.04.2021 г., т. XXII ,акт №188 на СВ, до размера на идеалната част от 500 кв. м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** в гр. Варна, ж.к. „Б.“, м-ст „С.Н.", с площ на целия имот 1047 кв. м, при съседи: ПИ с идентификатори ***,

***, ***, ***, *** и

***.

В исковата молба ищецът А. А. С. излага, че е собственик на 500 кв. м ид. ч. от гореописания ПИ с ид. *** по силата на възлагане, извършено с постановление от 13.05.2022 г. по ИД №8/2022 г. по описа на ЧСИ с рег.

№808, вписано в СВп на 13.07.2022 г. Поддържа, че идеалната част е принадлежала на длъжника по изпълнението – И. Х. И., по силата на договор за продажба през 1994 г. с Е.Д. и В.К., като продавачите притежавали имота по наследство от П. К.Д.. Останалите ид. ч. от имота били собственост на Х.В.К. и М.Х.К. – наследници на В.К., който наследил Е.Д.. Твърди, че, след като придобила имота, установила, че за него е вписан нотариален акт от 06.04.2021 г., с който Г. Д. Ч. била призната за собственик на ПИ с ид. *** с площ от 1047 кв. м. Поддържа, че Ч. не е владяла този имот. Той бил незастроен и ограден от оградите на съседните имоти. Бил залесен със саморасла растителност, представлявал хавра. Нямал излаз на улица, като предвиденият по действащия РП път до него не бил реализиран и регулацията в тази й част не била приложена. Навежда, че достъпът до имота бил възможен през всеки от съседните имоти. Излага, че върху дела на И. И., придобит от ищцата, имало наложена възбрана през декември 2020 г. По всички действали планове, вкл. по ПНИ, одобрен през 2007 г. имотът бил записан на П. Д. и И. И..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Г. Д. Ч. и Г.

Н. Ч., с който оспорват предявения иск като неоснователен. Поддържат, че са установили владение върху ПИ с ид. *** с площ от 1047 кв. м през 2007 г., а с намеР.е за своене – от 2009 г. Същото било явно, необезпокоявано и непрекъснато и Г. Д. придобила процесния имот по време на брака си с Г. Ч..

Не оспорват, че на 06.04.2021 г. в полза на Г. Д. бил съставен констативен нотариален акт. Излагат, че са собственици на ПИ с ид. ***, който бил съседен от запад на процесния. През 2007 г. завладяли спорния имот, като първоначално само го почиствали, защото той бил изоставен и до него имало достъп само през техния имот поради особената денивелация на 3 терена. В имота се влизало чрез стълба от имота им, а по отношение на имота от изток процесният имот бил твърде високо. След като се уверили, че имотът не представлявал интерес за никого, включително за ищцата и за длъжника по изпълнителното производство, а предишният собственик П. Д. бил отдавна починал, през 2009 г. решили да го облагородят, озеленят и да се построят в него басейн, барбекю, като го приобщят към своя имот, но предвид трудността на терена и много ресурси, които се изисквали, и специална техника, отложили тези дейности. Твърдят, че демонстрирали пред всички съседи намеР.ето си за своене и че никой не е оспорил техните действия.

Някога имало пътека през имот 292, но сега била празен и обрасъл и оттам нямало как да се влезе. Имот 1953 бил ограден от собственика си с железни пана. През имоти 235 и 296 нямало достъп. Поддържат, че са придобили права върху имота преди насочване на изпълнението към имота, поради което правата на ищцата са им непротивопоставими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.05.1956 г. В.А.М. е продал на П. К.Д. от собственото си лозе хавра ,находящо се в Сталинските лозя, м-т „Ахчилар“, цялото състоящо се от 2750 кв. м, цялото съставляващо неурегулиран парцел XII от кв. 162 по плана на предградие „Лозята“ гр. Сталин, само 1000 кв. м , при съседи за продаваемата част: П. В., А.М., Ю.Л. и нова собственица П. З.П., срещу продажна цена, за което е съставен от Л.К.В. - Сталински народен съдия, представения по делото нотариален акт за покупко – продажба №49/03.05.1956 г.

На 05.08.1994 г. Е.П. Д.а и В.П.К. продават на И. Х. И. следния свой недвижим имот, придобит по наследство - 500 кв. м идеални части от ЛОЗЕ ХАВРА, находяща се в землището на гр. Варна, м-ст „Белица“ /бивша „Акчелар“/, цялата с площ от 1000 кв. м, при граници: П. В., А.М., Й.Л. и П.

З.П., който имот попада в зона за земеделски нужди, извън регулация, срещу продажна цена, за което е съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №31, т. XXXII, дело №11698/1994 г. по описа на нотариус Орлин Стефанов при РС - Варна.

От справка от 18.04.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВп – Варна за периода от 01.01.1993 г. до 18.04.2022 г. по партида за ПИ с ид. *** се установява, че на 30.12.2020 г. е вписана възбрана върху недвижимия имот по ИД №2728/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. №895 в полза на кредитора И. Г.ев И. за обезпечаване на вземането му към длъжника И. Х.

И..

Видно от обявление от 02.03.2022 г. по ИД №8/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. №808, е насрочена публична продан на ПИ с ид. ***, собственост на длъжника И. Х. И. за удовлетворяване на вземането на взискателя И. Г.ев И..

С влязло в законна сила на 03.06.2022 г. и вписано в СВп - Варна на 13.07.2022 г. Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.05.2022 г. на ЧСИ Захари Д., рег. №808, с район на действие: ОС – Варна, по ИД №8/2022 г., изнесения на публична продан от 14.03.2022 г. до 14.04.2022 г.

4 недвижим имот, принадлежащ на длъжника И. Х. И. за удовлетворяване на вземането на И. Г.ев И., а именно: 500 кв. м идеални части от ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, р-н Приморски, ж. к. „Б.“, м-ст „Свети Никола“, с площ от 1047 кв. м, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 1158, при съседи: ПИ с ид. ***, ***, ***,

***, ***, ***, идентичен на лозе - хавра, находяща се в землището на гр. Варна, м-ст „Белица“ /бивша „Акчелар“/ с площ 1000 кв. м , при граници: П. В., А.М., Й.Л. и П. З.П., е бил възложен на А. А. С., след като същата с Протокол от 15.04.2022 г. е била обявена за купувач.

Видно от Протокол за въвод във владение от 02.11.2022 г. по ИД №8/2022 г. по описа на ЧСИ с рег. №808, на посочената дата не е извършен въвод във владение поради липса на достъп до недвижимия имот.