Решение № 3156 от 11.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3156 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100506060 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. Г. М., чрез адв. Д., срещу решение № 2310/12.02.2025г., постановено по гр.д. № 30093/2024г. по описа на СРС, 168-и състав, с което е отхвърлен предявения срещу ответника И. Л. К. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата 5 006.92 лева, представляваща неоснователно обогатяване с получена сума по сделка – покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 22, том XVI, рег. № 36999, дело № 2662/2022г. на помощник нотариус по заместване Г.Н. при нотариус М.Г., вписан акт № 68, том CCXVI, дело № 65394, вх.рег.№ 85398/14.11.2022г., с която е продаден поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Локорско, общ. Столична, обл. София /столица/.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение било неправилно и необосновано. По делото било установено, че наследодателят А. М.Б. имал 5 деца, като на всяко от 5-те колена се полагала по 1/5 част от продажбената цена на наследствения имот. В случая, видно и от т. 1 от съдържанието на нотариалния акт, ищецът А. Г. М. получил по банковата си сметка 1/5 от цената в размер на 5 006.92 лева, от името на всички наследници от коляното на Г. М., които се съгласили плащането да стане именно по този начин. Ищецът бил наследник по завещание на П.А. М. и като такъв получил и сумата 5 006.92 лева, т.е. общо 10 013.85 лева от сделката. В случая единственият спорен между страните въпрос бил досежно 1 принадлежащата на Х. М. 1/5 част от наследствения имот. В полза на ищеца било оставено завещание и от Х. М. и в обжалваното решение СРС правилно приел, че завещанието било действително и произвело действие, предвид на което ищецът имал право на още 5 006.92 лева, равняваща се на 1/5 част от продажната цена. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото обаче СРС приел, че ищецът имал дял в съсобствеността 4/15, вместо 7/15 части. Изводите си СРС направил без въобще да изследва частта на П. М. и без да изследва влязлото в сила решение на СРС, 128-и състав, при което достигнал до погрешния извод, че в случая не се установило обедняване на ищеца. СРС не анализирал релевантните за делото обстоятелства, в т.ч. на какво основание ответникът И. Л. К. получил сумата 5 009.93 лева от сделката.

Завещание в полза на последния не се намирало в кориците на делото. позовава се и на влязлото в сила решение на СРС, 128-и състав, с което било признато, че ищецът бил единствен наследник на Х. М. и П. М.. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявения срещу ответника иск бъде изцяло уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. Л. К. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство, чрез процесуалния си представител адв. Р., оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Със сезиралата съда искова молба, уточнена с молба от 27.08.2024г., ищецът А.

Г. М. излага, че на 14.11.2022г. била извършена продажба на наследствен поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Локорско, район Нови Искър, СО. Имотът бил част от оставеното от А. М.Б. наследство. Ответникът И. Л. К. не бил наследник по закон на наследодателя Б., но се явил на сделката, като продавач, и представил завещание от 21.03.1992г., оставено от Х. А.ов М. – наследодател на едно от 5-те наследствени колена. Със завещание от последния разполагал и ищецът.

Неправилно нотариусът приел за валидно представеното от ответника К. завещание и последният получил сумата 5 006.92 лева – припадащата се на Х. М. част от цената на имота. Ищецът оспорва оставеното в полза на ответника К. завещание – същото било писано от наследодателя Х. М. под принуда, заплахи и психически тормоз. Х. М. не познавал ответника К., дори враждувал със семейството му. датата на завещанието била поставена два реда под подписа на завещателя, каквото датиране било 2 недопустимо от закона. С решение № 12699/27.06.2024г. по гр.д. № 69432/2022г. по описа на СРС, 128-и състав, било признато за установено по отношение на ответника и останалите наследници на А. Б., че ищецът А. М. бил наследник на Х. М., на основание оставеното от последния саморъчно завещание от 23.11.1992г., с което било отменено предходно съставеното такова от 21.03.1992г. С получаването на сумата 5 006.92 лева – част от продажната цена ответникът К. се обогатил без основание за сметка на ищеца. Моли ответникът К. да бъде осъден да му заплати сумата, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК ответникът И.

Л. К., чрез адв. Р., оспорва иска. Единственото представено на сделката от 14.11.2022г. завещание пред нотариуса било съставеното в полза на ответника К. такова, вписано и като приложение в нотариалния акт. Други завещания не били представяни и това било видно от нотариалния акт, в който ищецът положил подпис. Поради това предявеният иск бил неоснователен – в случай, че имал основателна правна претенция, ищецът не би подписал нотариалния акт, а би защитил правата си по съдебен ред. Към датата на сделката ответникът И. К. имал правно основание да получи дял съгласно представеното и одобрено и от ищеца завещание, описано и в нотариалния акт.

Отделно от изложеното ищецът не получил от сделката сума, съответстваща на наследствените му права, а двойно повече – 10 013.85 лева. По делото не било доказано, че ответникът К. получил претендираната по делото сума, липсвала връзка между обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. моли за отхвърляне на предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС № 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква, когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.

По делото не е спорно и от представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 22, том XVI, рег. № 36999, дело № 2662/2022г. на Г.Н.

– помощник нотариус по заместване на М.Г. – нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 622, се установява, че на 14.11.2022г. Ц.Г.С., ищецът А. Г. М., Г.Г.А., ответникът И. Л. К., М.Т.К., Ж.Т.Д., Ж.Т.Д., 3

М.М.Н. и В.М.Г., като продавачи, се разпоредили в полза на купувача „Транслог“ АД, с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Локорско, одобрени със Заповед № РД-18-5/13.1.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, притежаван от продавачите по наследство и завещание, при продажна цена от 25 034.62 лева.

Не е спорно и от доказателствата по делото, в т.ч. съдържанието на представения нотариален акт се установява, че правото на собственост върху имота било възстановено на наследниците на А. М.Б. с решение № 80100/12.04.2000г. на ПК – Нови Искър. Съобразно съгласието на страните по продажбената сделка, продажната цена на имота купувачът следвало да заплати на продавачите по банков път в същия ден, след подписването на нотариалния акт, съобразно квотите им в правото на собственост. Изрично било заявено съгласие продажната цена за дяловете на Ц.Г.С. и Г.Г.А. да бъдат заплатени по банковата сметка на ищеца А. Г. А.ов. Изрично било заявено съгласие продажната цена за дяловете на Ж.Т.Д. и Ж.Т.Д. да бъдат заплатени по банковата сметка на М.Т.К.. Изрично било заявено съгласие продажната цена за дела на В.М.Г. да бъде заплатена по банковата сметка на пълномощника й Е.Х.Г..

По делото е представено удостоверение за наследниците на А. М.Б., издадено на 13.11.2024г. Видно е, че същият починал на 12.12.1960г., оставяйки наследници от 5 колена, а именно на децата си Г. А.ов М., Х. А.ов М., П.А. М., Ц.А.Д. и В.А.Т..

Наследници от коляното на В.А.Т. и продавачи по процесната продажба от 14.11.2022г. са дъщерите й М.М.Н. и В.М.Г.. Припадащата се на това коляно наследници 1/5 част от продажната цена се равнява на 5 006.62 лева, като съобразно уговореното в нотариалния акт, всяка от тях получила сума в размер на 2 503.46 лева, което обстоятелство не е спорно, а и се установява от представените по делото преводни нареждания от 14.11.2022г.

Наследници от коляното на Ц.А.Д. и продавачи по процесната продажба от 14.11.2022г. са децата й М.Т.К., Ж.Т.Д. и Ж.Т.Д.. Припадащата се на това коляно наследници 1/5 част от продажната цена се равнява на 5 006.62 лева, като съобразно уговореното в нотариалния акт, припадащата им се част от продажната цена била преведена на М. К.а на 14.11.2022г.

Наследници от коляното на Г. А.ов М. и продавачи по извършената на 14.11.2022г. продажбена сделка се явяват Ц.Г.С., ищецът А. Г. М. и Г.Г.А..

Припадащата се на това коляно наследници 1/5 част от продажната цена се равнява на 5 006.62 лева. По делото не е спорно, че ищецът получил 5 006.62 лева – продажна цена и като наследник на П.А. М.. В тази връзка по делото е представено преводно нареждане, видно от съдържанието на което на 14.11.2022г. купувачът по сделката „Транслог“ АД му превел сума в общ размер 10 013.85 лева.

Ответникът И. Л. К. участвал като продавач по сделката, легитимирайки се като 4 наследник на Х. А.ов М., по силата на оставено в негова полза саморъчно завещание от 21.03.1992г., вписано в съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том XVI, рег. № 36999, дело № 2662/2022г. на Г.Н. – помощник нотариус по заместване на М.Г. – нотариус с район на действие СРС. Като такъв, видно от съдържанието на неоспореното платежно нареждане, на 14.11.2022г., купувачът „Транслог“ АД му превел сумата 5 006.93 лева, представляваща 1/5 част от продажната цена.

По делото е представено саморъчно завещание от 23.11.1992г., оставено от Х.

А.ов М., с което същият завещал на ищеца А. Г. М. всички свои имоти от земи и гори.

Представен е и заверен препис от влязло на 09.09.2024г. в същата част съдебно решение № 12699/27.06.2024г. по гр.д. № 69432/2022г. по описа на СРС, 128-и състав, с което по отношение на ответника И. Л. К. и останалите продавачи по сделката било признато за установено, че ищецът А. Г. М. е наследник по закон и по завещание на Х.

А.ов М. и на П.А. М.. При зачитане на силата на пресъдено нещо на същата влязла в сила част на гореобсъденото съдебно решение по чл. 297 и 298 ГПК, платената на ответника продажна цена в размер на сумата 5 006.93 лева е получена от него недължимо, тъй като наследник на Х. А.ов М., от момента на смъртта на последния (чл. 1 ЗН) не е ответникът, а ищецът. Установени са всички елементи от фактическия състав на вземането на ищеца по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а именно обедняло имуществото на ищеца М. – наследник на Х. А.ов М., с неполучената 1/5 част от продажната цена по сделката от 14.11.2022г., и настъпило обогатяване на ответника К., който получил същата тази 1/5 част от продажната цена. Липсва основание за имущественото разместване, тъй като ответникът К. нямал качеството на наследник на Х. М. по завещанието от 21.03.1992г., с което се легитимирал като продавач при изповядването на процесната покупко-продажба.