Решение № 7209 от 20.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7209 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110127301 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от Р. П. Р. с ЕГН ********** срещу „............ с ЕИК: .........., с който се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 10 000 лева (частичен иск от 50 000 лева), ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, породени вследствие на клеветнически твърдения, обективирани в медийна публикация – „Двама адвокати направиха пачка от пребитите от протестите срещу ГЕРБ“, публикувана на интернет страница с домейн: www.narod.bg.

Ищецът твърди, че на 07.03.2023 г. е възприел публикация в уебсайт с домейн: www.narod.bg със заглавие ,Двама адвокати направиха пачка от пребитите от протестите срещу ГЕРБ”. Твърди, че в текста на статията са изнесени множество неверни и позорящи адв. Р. Р. обстоятелства, свързани с безплатно предоставената от тях правна помощ и защита, във връзка с протестите през 2020 г. Излагат се доводи, че посочени изрази съставляват клеветнически твърдения:

1) „двама сръчни адвокати са направили сериозна пачка буквално на гърба на стотиците пребити протестиращи срещу мафиотското управление на Герб“, 2) „адвокатите П. В. и Р. Р. тичаха от РПУ на РПУ да „спасяват“ пострадалите от зверското МВР насилие“,

3) „искат да им се подпишат пълномощни, с които, след спечелено дело срещу полицията, въвеждаха финансови претенции към МВР“,

1

4) „озлобените ченгета, обаче, като контраудар започнали да притискат задържаните с нови сили“,

5) „техните защитници В. и Р. са поискали от съда да им се осребри хонорари от бюджета на МВР за своята „доблестна работа на ползу роду“,

6) „хонорарите не са малки – 700 лева нагоре – при десетина подзащитни се натрупва сумата от 7000 лева“,

7) „работата им съвсем не е била безплатна. Хитрите адвокати обикаляли от районно на районно с една цел – да хванат колкото може повече „клиенти“ от протестиращите“ и „Та именно тази „пазарна ниша“ решили да експлоатират чевръстите адвокати П. В. и Р. Р.“.

Ищецът твърди, че тези изрази изцяло покривали признаците на престъплението „клевета“ по смисъла на Наказателния кодекс. Твърди още, че материалът продължавал да се излъчва в публичното пространство и след 07.03.2023 г., а е налична и към момента на подаване на настоящата искова молба. Заявява, че изявленията в статията не отговарят на обективната истина, тъй като адв. Рашев работил по чл. 38 ЗАдв, предоставяйки безплатна правна помощ, а по спечелените дела не е искал нито издаването на изпълнителен лист, нито е образувал изпълнително дело. Твърди, че действията на ответника са накърнили негови човешки права, като били уронени професионалният му авторитет, доброто му име, репутацията му, честта и достойнството му. Твърди, че той е публично известна личност и затова било нужно журналистите да действат добросъвестно и в съответствие с журналистическата етика, за да осигурят достоверна информация, като тук се позовава на практика на СЕС. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се, че твърдените от ищеца факти и обстоятелства са се осъществили. Оспорва авторството на процесните думи и изрази, тъй като журналистическият материал не бил авторски, а е резултат от ползване в цялост, без редакции, на статии, публикувани в други сайтове преди датата на процесната публикация.

Твърди, че журналистите от този сайт са спазили добрата журналистическа практика, позовавайки се и ползвайки няколко източника, както и преди публикуване са потърсили по телефона ищеца за коментар, но той не бил вдигнал. Посочва, че той е регистрант, а не собственик на сайта, а двете били различни по съдържание. Твърди, че с процесните думи и изрази не били, нито клеветнически. Възразява срещу значенията и тълкуванията на изразите, направени от ищеца. Отбелязва, че следва да бъде отчетена свободата на изразяване на мнение, както и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, които са гарантирани както в Конституцията, така и в ЕКПЧ, международния пакт за гражданските и политическите права и ХОПЕС. Ответникът заявява, че подчинените му служители не са извършили противоправните действия, сочени в исковата молба, а и ако ищецът се е почувствал засегнат от материала, е имал право на отговор. Твърди, че не се установява състава на непозволено увреждане, тъй като не се установява авторство на деянието, противоправно поведение от страна на журналистите, причинени на ищеца неимуществени вреди, както и няма причинно-следствена връзка между твърдяното деяние 2 и вредите. Моли да се постанови решение, с което да не се уважава исковата молба.

Претендира направените разноски по делото.

Софийски районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата от 10 000 лева (частичен иск от общо 50 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативното засягане честта и доброто име, породени вследствие на клеветнически твърдения, обективирани в медийна публикация – „Двама адвокати направиха пачка от пребитите от протестите срещу ГЕРБ“, публикувана на интернет страница с домейн: www.narod.bg.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, 5) което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което деяние е в пряка причинно-следствена връзка с 7) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) ответникът е възложил по надлежния ред извършването на определена работа на трето за делото лице, 2) вследствие на което при или по повод на изпълнение на възложеното са причинени 3) имуществени и/или неимуществени вреди, 4) които са в пряко причинноследствена връзка с 5) противоправно 6) действие или бездействие на изпълнителя на възложената работа.

В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване липсата на вина на изпълнителя на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД.

Ответникът в условията на насрещно и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно верността на изложените от него твърдения в процесните публикации – в този смисъл виж мотивите на Решение № 73/05.02.2024 г. по гр.д. 679/2023 г. по описа на ВКС, II Г.О.

Следва да се прави ясно разграничение между обидата, клеветата и оценъчните съждения при прилагане на нормите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Обидата е насочена към накърняване на честта и достойнството на определено лице и се изразява в изказвания или жестове, квалифициращи се като неморални, вулгарни и цинични. При клеветата е 3 характерно, че деецът съзнателно или небрежно разпространява неистински и позорни обстоятелства за определено лице, включително приписването на определено престъпление.

Оценъчните съждения представляват изразяване на мнение, включително и крайно негативно, спрямо конкретно лице по повод неговата дейност, обществено положение и/или занятие. Следователно представляват коментар, анализ и/или интерпретация на определени факти от обективната действителност, а не твърдения за осъществяването на конкретни факти и обстоятелства, поради което верността на оценъчните съждения не може да бъде проверявана. По този признак се разграничават с клеветническите твърдения, които винаги подлежат на проверка за вярност, която следва да бъде установена от лицето, което ги е направило, т.е. ответникът. Поради което няма да е налице противоправност, като елемент от правопораждащият фактически състав на притезанието за репариране на неимуществените вреди, ако се установи, че твърденията на ответника са верни, независимо дали са опозоряващи по своя характер. Оценъчните съждения, като форма на свободно изразяване на мнение, се разграничават от обидата по това, че независимо от негативното отношение на автора, не следва противоправно да накърнят правната сфера на друг правен субект – чл. 39 КРБ, като преценката се прави на базата на конкретните факти и обстоятелства, в които се изразява правния спор.

След анализ на събрания по делото писмен доказателствен материал, включително констативен протокол от 08.03.2023 на нотариус П. П., № ..... регистъра на Нотариалната камара, се установява пълно и главно, че ответникът е публикувал процесната статия, наименувана Двама адвокати направиха пачка от пребитите от протестите срещу ГЕРБ“, с твърдяното то ищеца съдържание на интернет страница с домейн: www.narod.bg.

Настоящият състав приема, че в процесната публикация не се съдържат твърдения за осъществени факти и обстоятелства, засягащи негативно добро име на ищеца, поради което същите не подлежат на проверка за вярност. Нарушаване на доброто име ще е налице, не когато се изразява мнение относно компетентността на дадена публична фигура, а когато се „обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт“, което се оказва невярно – в този смисъл Решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., III г. о.

В процесната статия са изложени твърдения свързани с правозащитната дейност на ищеца в качеството му на адвокат.

Относно твърдението в публикацията - „адвокатите П. В. и Р. Р. тичаха от РПУ на РПУ да „спасяват“ пострадалите от зверското МВР насилие“. Не е обидно и опозоряващо обстоятелството, че ищецът се е свързвал със своите бъдещи клиенти (задържаните от органите на МВР протестиращи) в съответните РПУ, т.е. ирелевантно е дали твърдението отговаря на действителността.

Относно следните твърдения в публикацията - 1) „искат да им се подпишат пълномощни, с които, след спечелено дело срещу полицията, въвеждаха финансови претенции към МВР“; 2) „техните защитници В. и Р. са поискали от съда да им се осребри хонорари от бюджета на МВР за своята „доблестна работа на ползу роду“, 3) „хонорарите не са малки – 700 лева нагоре – при десетина подзащитни се натрупва сумата от 7000 лева“; 4) 4

„работата им съвсем не е била безплатна. Хитрите адвокати обикаляли от районно на районно с една цел – да хванат колкото може повече „клиенти“ от протестиращите“ и „Та именно тази „пазарна ниша“ решили да експлоатират чевръстите адвокати П. В. и Р. Р.“.

Цитатите в публикацията съдържат твърдения единствено за дейността на ищеца в качеството му на адвокат, който е решил доброволно да предостави правна помощ по реда на чл. 38 ЗА. Оказването на безплатно правно съдействие и защита на определени от закона лица не означава, че процесуалният представител, предоставил правната помощ, е лишен от възможността да получи възнаграждение, арг. чл. 38, ал. 2 ЗА. Обективното право предвижда кому следва да се възложи отговорността за разноски при определени предпоставки, които не са предмет на делото. Релевантното в случая е, че не са налице нито обидно, нито клеветнически твърдения. Статията съдържа единствено оценъчни съждения, обективиращи негативното и критично мнение на автора към дейността и практиката на ищеца. По своя характер представляват коментар, анализ и интерпретация на определени факти от обективната действителност, а не твърдения за осъществяването на конкретни факти и обстоятелства, поради което и верността на оценъчните съждения не може да бъде проверявана. Оценъчните съждения, като форма на свободно изразяване на мнение, се разграничават от обидата по това, че независимо от негативното отношение на автора, не следва противоправно да накърнят правната сфера на друг правен субект – чл. 39 КРБ.