Решение № 971 от 01.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Пловдив, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20235330200617 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 22-5697-000493/13.10.2022 г. , издадено от **, Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, с което И. Ш. М., ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят, И. Ш. М., представляван от адв. С. М., оспорва цитираното НП и моли същото да бъде отменено. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна, **, Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

От фактическа страна:

На 20.07.2022 г. полицейски служители от ОД на МВР-Пловдив, сред които ** М. Г. Б. (актосъставителят) и Н. П. П. (** в „Пътна полиция“), участвали в Специализирана полицейска операция за безопасност на 1 движението на „Асеновградско шосе“ в участъка от гр. Пловдив до КЦМ.

Повод за същата бил многократни нерегламентирани състезания на „Асеновградско шосе“ от страна на мотоциклетисти. В този ден свид. П. бил отговорник на Специализираната полицейска операция. Едно от задълженията му било да управлява служебен автомобил, модел „Опел Астра“, без отличителни полицейски знаци по пътя от град Пловдив до КЦМ и обратно, с цел установяване на мотоциклетисти, които създават предпоставки за ПТП и нарушават Закона за движение по пътищата. На една от обиколките, които извършвал, в близост до бензиностанция „Лукойл“, намираща се в източното платно между кръговото на разклона за с. Крумово и кръговото за град Пловдив, свидетелят П. бил изпреварен от мотоциклетист, който управлявал на задна гума мотоциклета си с много висока скорост. Мотоциклетът бил марка „Ямаха ИЗФ Р 6“. Максималната разрешена скорост за този участък била 90 км. Мотоциклетистът изпреварил свид. П. от лявата му страна на задна гума с много висока скорост – над 120 км./ч. При преминаването му, на свид. П., който бил дългогодишен мотоциклетист, забелязал, че мотоциклетистът е с дребен ръст, облечен е в необходимата за целта екипировка, с характерна каска и с пистов мотоциклет с регистрационен номер, започващ с буквата „*“, който се отличавал с красивия си външен вид. Предвид силната скорост, с която се движел мотоциклетистът, свид. П. не успял да го спре. Мотоциклетистът преминал покрай бензиностанция „Лукойл“ без да спира и направил обратен завой на кръговото кръстовище. Свид. П. направил същото. След няколко минути, достигайки отново до бензиностанция „Лукойл“, свид. П. видял, че на бензиностанцията е спрял същият този мотоциклетист, наблюдаван от него да кара с висока скорост на задна гума. Свидетелят разпознал мотоциклетиста по характерното облекло на мотоциклетиста и ниския му ръст, както и по това, че същият стоял до въпросния мотоциклет, отличаващ се с красивия си, според свид. П., външен вид. Въпреки че на паркинга на бензиностанцията имало много други мотоциклетисти, за свид. П. не останало съмнение, че именно това е наблюдаваният от него мотоциклетист, който карал на задна гума с много висока скорост. Свидетелят се доближил до него и му се легитимирал, като го запознал с това, че е бил установен като нарушител.

Мотоциклетистът се учудил, че полицейският служител го е разпознал, но не отрекъл да е извършил това, в което полицейският служител го обвинява.

2

Свид. П. отвел нарушителят, установен като И. Ш. М. при своя колега – актосъставителят М. Г. Б., като последният съставил АУАН, вписвайки свид.

П. като очевидец на нарушението. Въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което И. Ш. М. бил санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно: за това, че на 20.07.2022 г., около 20:15 часа, в Община Родопи, на път Втори клас № II-86 – км. 15+500, е управлявал собствения си мотоциклет - „Ямаха ИЗФ Р 6“, с рег. № **, използвайки пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като управлява мотоциклета на задна гума, като го привежда в нестабилно състояние и създава пречка и опасност за останалите участници в движението.

Недоволен от това е останал жалбоподателят, който чрез ангажирания от него адвокат, оспорва издаденото НП, оспорвайки факта на извършеното нарушение. Поради това се иска обжалваното НП да бъде отменено.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приложените по преписката писмени доказателства, както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител, и найвече - от показанията на полицейския служител-очевидец на констатираното нарушение – свид. Н. П.. Видно е, че показанията на този свидетел се отличават с изключителна последователност и пунктоалност при описанието на събитията от процесната дата, на които е станал свидетел, в това число давайки описание на установения като нарушител мотоциклетист и управлявания от него мотоциклет. Свидетелят посочва със степен на пълна категоричност, че именно жалбоподателят е лицето, установено от него като мотоциклетистът, управлявал на задна гума с много висока скорост. Видно е, че свидетелят изключва възможността това да е било лице различно от жалбоподателя М., посочвайки, че наблюдаваното от него лице е било с нисък ръст и характерна екипировка и каска, което му убеждение се затвърдило от възприетия преди това от него регистрационен номер на мотоциклета, започващ с „*“ и отличителния му външен вид (свидетелят П., който посочва, че е дългогодишен мотоциклетист, описва мотоциклета като изключително красив). Не на последно място свид. П. е посочил, че когато се е представил на нарушителят, последния не е отрекъл, че това е именно той, а 3 единствено се е учудил, че е бил разпознат. Всичко гореизложено, на фона на това, че съдът не установи причина този свидетел да дава неистински показания относно възприетите от него факти и обстоятелства, мотивират настоящият съдебен състав да даде пълен кредит на показанията на свид. П., оценявайки същите като обективен и надежден доказателствен източник.

Същата оценка следва да се даде и на показанията на свид. Б., макар показанията на този свидетел да не се характеризират с подробността на показанията на свид. П., което се обяснява с факта, че същият не е пряк очевидец на нарушението, за разлика от свид. П., което е било именно и причината последният да бъде вписан като свидетел по акта. Все пак актосъставителят поддържа отразените от него в АУАН фактически констатации, макар и преразказани му от свид. П., ето защо и доколкото няма причина за обратното, съдът кредитира и тези показания.

Не същото може да се каже за показанията на двамата свидетели, разпитани по инициатива на жалбоподателя - Х.М. и А.Б. – приятели на жалбоподателя, част от компанията мотоциклетисти, дошли на разходка с мотоциклетите си от град Кърджали. Видно е, че показанията на тези двама свидетели са еднопосочни по отношение на това, че жалбоподателят М. не може да кара на задна гума, както и че е бил облечен с екип, с който са били облечени и други мотоциклетисти – на характерна марка облекло, респ. че не техният приятел, а някой от другите мотоциклетисти са карали на задна гума.

Съдът намира, че не може да се даде кредит на тези показания, предвид установената приятелска връзка между жалбоподателя и тези свидетели и евентуалната им заинтересованост от крайния изход на делото. Тази заинтересованост произтича не само от установената приятелска връзка между тях, но и от факта, че и тези двамата свидетели, както и жалбоподателят са част от групата мотоциклетисти, налагаща периодични полицейски проверки на Асеновградско шосе, предвид опасния за останалите участници в движението начин, по който същите управляват мотоциклетите си. Горното, наред с факта, че показанията на тези двамата свидетели са в противоречие с показанията на свид. П., по отношение на когото съдът не намери основания да подлага под съмнение достоверността на показанията му, мотивират настоящият съдебен състав да се довери именно на показанията на свид. П., косвено подкрепи и от тези на свид. Б., за сметка на показанията на свид. М. и Б., за които се установи основание за даване на 4 показания, които не са в служба на обективната истина, а по-скоро целят да благоприятстват процесуалното положения на жалбоподателя.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, като намира, че същите допринасят за установяване на обективната истина по делото и не се явяват опровергани от останалия доказателствен материал.

От правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съгласно нормата на чл. 104б, т.2 ЗДвП, на водача на мотоциклетно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съгласно чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява мотоциклетно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретния случай от показанията на актосъставителя Б. и свид. П. се установява с категоричност, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят М. е управлявал собствения си мотоциклет - „Ямаха ИЗФ Р 6“, с рег. № **, използвайки път, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно - управлявал е мотоциклета си на задна гума, привеждайки го в нестабилно състояние и създавайки пречка и опасност за останалите участници в движението. Несъмнено, използването на този път за тези цели е несъответно на предназначението му – превоз на хора и товари. Несъмнено с поведението си жалбоподателят е създал опасност за останалите участници в движението. Правилно при това положение е прието, че с поведението си жалбоподателят М. е нарушил именно посочената административна разпоредба.

Ето защо следва да се приеме, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното от него административно 5 нарушение по визираната норма.

Правилно е бил определен и размерът на санкцията, който е законово фиксиран и не подлежи на редукция.

Съдът не намери и основания за квалифициране на случая като маловажен, доколкото констатираното нарушение не се характеризира с пониска степен на обществена опасност от останалите такива случаи, напротив – касае се за поведение, което е гранично със състав от НК.

Предвид крайния изход на делото, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените по делото разноски. Доколкото от страна на въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Мотивиран от горното ПРС XXV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-5697-000493/13.10.2022 г. , издадено от **, Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, с което И. Ш. М., ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.