Решение № 14758 от 30.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14758 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20241110116058 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба от С. Г. В., ЕГН ********** срещу .... и ...

Искът е предявен с правно основание Чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, с искане да бъде прието за установено, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ...../02.12.2021 г., е изцяло недействителен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

В условията на евентуалност се иска прогласяване на нищожност на отделни клаузи от договора:

Чл. 17, предвиждащ задължение за предоставяне в тридневен срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция).

Чл. 27, предвиждащ неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок.

Клаузата, определяща размера на ГПР по договора.

Обективно кумулативно съединен иск е предявен с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД, с което се иска осъждане на ответниците солидарно да заплатят на С. Г. В. сумата от 1 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията. Вредите се изразяват в претърпян тормоз от ответниците чрез непрестанни телефонни обаждания и заплахи към ищеца, както и оставяни съобщения за дължимост по кредита в общите части на етажната собственост, станали достояние на трети лица.

Ищецът твърди, че на 02.12.2021 г. е сключил с .... Договор за потребителски кредит № ...../02.12.2021 г. за сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, при фиксиран годишен лихвен 1 процент (ГЛП) от 36.00% и годишен процент на разходите (ГПР) от 42.58%. Съгласно чл. 17 от договора, в срок до три дни от получаване на заемната сума, той е трябвало да обезпечи всички задължения по договора чрез физическо лице-поръчител или банкова гаранция. В чл.

27, ал. 1 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл. 17, заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от усвоената сума за всеки ден на забава. На С. В. е начислена неустойка в общ размер на 1045.22 лева за непредставяне на обезпечението. Погасителният план е предвиждал общо дължима сума от 2532.89 лева при липса на гаранция/поръчител.

Ищецът твърди недействителност на договора поради неверен ГПР, който се различава от действително приложения и надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че е налице заобикаляне на закона, тъй като неустойката надхвърля 100% от заетата сума и представлява добавък към възнаградителната лихва, а не обезщетение. Твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

Ответникът .. оспорва иска, твърдейки валидност на всички клаузи по договора. Ответникът .... също оспорва иска в срок, като счита, че неустойка не е начислявана изобщо, а ако беше начислявана, то тя е валидна и отговаря на всички изисквания на закона. Счита така, както е уговорена, притежава присъщите функции, както и че ако се предостави обезпечението, същата спира да се начислява. Твърди, че уговореният процент не е бил 100%, а 0.9% неустойка. Не била налице изначална невъзможност за изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението. Искът за заплащане на неимуществени вреди счита за изцяло неоснователен, поради причината, че ищецът сам решил да сключи договора, като същият се е бил запознал с всички клаузи от последния.

Доказателства по делото

По делото са приети като писмени доказателства представените от страните документи.

Назначена е съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвена от вещото лице Д. Б. В., която е изслушана в съдебно заседание. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля .....

Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

На 02.12.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ...../02.12.2021 г..

Сумата по договора е 1200 /хиляда и двеста/ лева, с фиксиран ГЛП от 36.00% и ГПР от 42.58%.

Съгласно чл. 17 от договора, в срок до три дни от получаване на заемната сума, е следвало да се предостави обезпечение (физическо лице-поръчител или банкова гаранция).

В чл. 27, ал. 1 от Договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението по чл.

17 от договора, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 0, 9% от стойността 2 на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Срокът на кредита е 12 месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00%, а годишният процент на разходите ГПР/ е в размер на 42.58%.

В погасителния план е посочено, че размерът на месечната фиксирана вноска е 211.07 лв., или за 12 месеца - 2532.84 лв. (повече от двукратния размер на чистата стойност на кредита).

ССчЕ дава следните заключения:

Получената сума по договора за потребителски кредит е 1250.00 лв..

Няма извършени плащания по договора към .... и ...

Договореният ГПР е 42.58%.

Максимално допустимият ГПР е пет пъти размера на законната лихва.

При определяне на ГПР е взет предвид единствено калкулираният разход към датата на сключване на Договора, а именно лихвения процент по кредита, съгл. чл. 1, т. 3 от ДК или 287.67 лв., сума представляваща възнаградителна лихва върху главницата за срока на кредита на годишна база 1/360 дни.

Договорът и погасителният план включват лихвен процент от 36.00% (287.67 лв. възнаградителна лихва) и ГПР от 42.58%. Предвидена е неустойка от 0.9% дневно при непредставяне на обезпечение, която е начислена в общ размер на 1 045.22 лв.

Действителният размер на ГПР, ако се включи сумата, посочена като неустойка, е 111.07%.

Свидетелят .... заявява, че познава С. В. от около 5 години. Знае, че ищецът е теглил бърз кредит през декември 2021 г. и условията му са изглеждали приемливи на пръв поглед, но впоследствие се е оказало, че не му е било казано, че трябва да дава поръчител и сумата за връщане се е умножила "по две, по три, нещо страшно". Свидетелят описва, че ищецът се е изнервил, тъй като е преценил, че може да поеме тежестта на кредита със заплатата си, но като се оказало, че има да дава двойно повече, се изнервил много. Имало е период, в който са му звъняли и са го питали защо не си е платил. Започнал е да приема лекарства, имал е проблеми със съня, защото се е притеснявал дали ще може да върне кредита. Свидетелят е присъствал на телефонен разговор, в който представител на кредитора е заплашил ищеца, че ако не си погаси кредита, "щяло да стане страшно" и трябвало да продаде нещо. Ищецът е имал подобни обаждания и по време на работа, което му е довело забележки от работодателя и притеснение, че може да загуби работата си. В един момент кредитът е прехвърлен към друго дружество, от което последвали нови съобщения със заплахи за съд и запори.

3

Разпределение на доказателствената тежест

По иска с правно основание чл. 143 ЗЗП: В тежест на ищеца е да докаже, че е сключен процесният договор между него и ответника, включващ оспорената клауза. В тежест на ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално договорена, че са налице изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.

По искове по чл. 26 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в облигационно отношение с ответника, с посоченото в искова молба съдържание, което не се оспорва от ответника, както и че клаузите на договора, които оспорва, страдат от сочените в искова молба пороци. В тежест на ответника е да докаже всички възражения, от които черпи права.

По иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД (неимуществени вреди): За да възникне задължение за плащане на обезщетение за договорно неизпълнение, следва да се установят следните елементи на сложен фактически състав: 1/ наличието на облигационна връзка – двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; 3/ вреди /ефективни, предвидими/, настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.

Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор факти трябва да са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната отговорност за обезщетение за вреди 11 по чл. 82 ЗЗД.

Правна квалификация и релевантни правни норми

Предявените искове са с правно основание Чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл .49, ал. 1 ЗЗД.

По иска за недействителност на Договор за потребителски кредит № ...../02.12.2021 г.:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Неверен ГПР: Съдът установява, че в договора е посочен ГПР от 42.58%, но същевременно е включена клауза за неустойка (чл. 27 от договора) в размер на 0.9% от усвоената сума за всеки ден на забава при непредставяне на обезпечение. Експертизата ясно показва, че ако тази неустойка бъде включена в изчислението на ГПР, действителният ГПР би бил 111.07%. Този размер значително надхвърля посочения в договора ГПР от 42.58%.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Като се има предвид, че законната лихва по просрочени задължения се определя като основния лихвен процент на БНБ плюс десет пункта надбавка, ГПР от 111.07% очевидно надвишава 4 законоустановения лимит.

Включването на неустойката в погасителния план, като част от месечната вноска при непредставяне на обезпечение, показва, че тя представлява скрито възнаграждение за кредитора, а не истинска санкция за вреди. Това е опит за заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК относно максималния размер на ГПР и прозрачността на разходите по кредита. Подобно неясно и заблуждаващо посочване на ГПР е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

Неравноправна клауза за неустойка (чл. 27 от договора): Клаузата за неустойка в чл. 27 е уговорена за неизпълнение на акцесорно задължение – предоставяне на обезпечение, а не за главното задължение за връщане на кредита. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение (чл. 17) е прекомерно кратък и практически неизпълним, особено предвид строгите изисквания за поръчителя, посочени в Общите условия (чл. 20). Фактът, че неустойката се дължи независимо от това дали кредитополучателят плаща редовно главницата и лихвата, и че тя е разсрочена и включена в месечните вноски, потвърждава нейния характер на допълнително възнаграждение за кредитора. Това противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, който предвижда право само на лихва върху неплатена в срок сума. Съдът намира, че тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя. Освен това, клаузата противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД), тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели неоснователно обогатяване.

Въз основа на горното, съдът приема, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ...../02.12.2021 г., е изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на закона - по специално на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (посочване на неверен и заблуждаващ ГПР) и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК (превишаване на максимално допустимия ГПР), както и поради наличието на нищожна клауза за неустойка, противоречаща на добрите нрави и на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

По иска за неимуществени вреди :