Решение № 260022 от 04.09.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 659/2019
- Вид
- Решение № 260022
- Подписан
- 04.09.2020
- В сила
- 01.11.2021
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА, РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 266 от 21.02.2020 · МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 260437 от 20.11.2020 · МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 260030 от 13.01.2021 · МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 260286 от 08.03.2021 · МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.366 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.294, ал.1 · Търговски закон
- чл.430 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260022 гр. Варна, 04.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия
М.Христова в.т.д.№659 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, както следва: вх.№11100/09.04.2019г. от Г.Й.И. и вх.№13283/30.04.2019г. от М. КЛИФОРТ О. срещу решение №182/28.02.2019г. по т.д.№1499/2017г. на ВОС в частта, с която въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД/ следните суми, произтичащи от Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008 г. и Анекс № 4/27.01.2012 г. към него, а именно: 1/ 5708.51 евро, представляваща просрочени анюитетни вноски за главница с настъпил падеж за периода от 10.11.2012 г. до 10.10.2017 г. включително; 2/ 143 496.65 евро, предсрочно изискуема главница; законната лихва върху главниците от предявяване на иска – 01.11.2017 г. до окончателното им изплащане; 3/ 54615.07 евро договорна възнаградителна лихва за периода 10.11.2014г. – 15.08.2017 г.; 4/ 681.98 евро наказателна лихва за забава по чл. 14.3 от Раздел IV от договора за периода 10.11.2014 г. до 15.08.2017 г.; 5/ 3364.64 евро месечна такса по чл. 15 т.В от Раздел IV от договора за периода 10.11.2014 г. до 10.08.2017 г.
В жалбите са изложени идентични твърдения за неправилност на решението и постановяването му в противоречие със събраните доказателства и при допуснати процесуални нарушения.
Твърди се, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, тъй като жалбоподателите не са уведомени за нея. Сочи се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са допуснати исканите допълнителни задачи на съдебно – счетоводната експертиза, без които не може да се установи коя е главницата, чийто непогасен остатък би следвало да се дължи на банката. Съдът не е съобразил обстоятелството, че с допълнителните споразумения – анекси е извършено завишаване на лихвения процент, както и прибавяне на просрочените задължения към главницата, като по този начин банката е наложила условия по договора, каквито тя самата е искала и приела.
Извършеното капитализиране на задълженията е в противоречие със закона.
Решението е и необосновано и постановено в противоречие с ТР №3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
По същество молят съда да отмени решението в оспорената му част и отхвърли предявените искове.
Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивниците редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Въззиваемата страна „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД/ с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез адв.К., оспорва жалбите като неоснователни. Твърди, че решението в оспорените му части е правилно и законосъобразно. Изводът на съда за настъпилата предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата молба, съдържаща изявлението на банката е в съответствие с константната съдебна практика. Няма допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото. Съдът е прогласил за нищожни всички подписани между страните споразумения, поради което и не е необходимо установяване размера на задълженията по тях. При постановяване на решението съдът е присъдил единствено размера на главницата по първоначалния договор и тази добавена към нея с анекс №4/27.01.2012г., която е задължение по друг договор за кредит. Не е налице и твърдяното противоречие с ТР №3/2017г. След обявяване на предсрочната изискуемост на договора главницата е присъдена само със законната лихва.
По същество моли съда да отхвърли жалбите и потвърди решението в оспорената му част. Претендира и присъждане на направените разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадените въззивни жалби са депозирани от надлежни страни, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД/ против Г.Й.И. и М.К.О. за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на банката следните суми, произтичащи от Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008 г. и последващи анекси към същия: 1/ 6 926.75 евро, представляваща просрочени анюитетни вноски за главница с настъпил падеж за периода от 10.02.2012 г. до 10.10.2017 г. включително; 2/ 175 031.12 евро, предсрочно изискуема главница; законната лихва върху главниците върху предявяване на иска до окончателното им изплащане; 3/ 101 570.03 евро договорна възнаградителна лихва за периода 10.02.2012 г. – 15.08.2017 г.; 4/ 2 460.34 евро наказателна лихва за забава по чл. 14.3 от Раздел IV от договора за периода 10.02.2012 г. до 15.08.2017 г.; 5/ 6 445.66 евро месечна такса по чл. 15 т.В от Раздел IV от договора за периода 10.02.2012 г. до 10.08.2017 г.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за жилищен кредит № 2512/R/2008 от 02.09.2008 г. е предоставила на ответниците Г.И. и М.О. банков кредит в размер на 138 000 евро за покупка и ремонт на недвижим имот, подробно описан в договора като за обезпечаване на кредита е учредена и ипотека върху жилището. Сочи се, че кредитът е усвоен на 04.09.2008 г. по съответната банкова сметка, ***, считано от датата на първото по ред усвояване, погасяването е съгласно погасителен план на месечни вноски, състоящи се от главница и лихви и месечни такси. Лихвата е определена в чл. 13 от договора, наказателната лихва за просрочие е съгласувана като процент в чл. 14 т.1 от договора. Страните са уговорили и дължимите такси за обслужване на кредита в чл. 15 от договора.
Твърди се, че поради затруднения на кредитополучателите по погасяване на кредита, условията по него са анексирани четирикратно като с анекс № 3 от 23.01.2012 г. не са променяни размерите на главница и лихви. С останалите анекси просрочените задължения за главници, лихви и такси са прибавени към остатъка от главница като се счита, че е отпусната на кредитополучателите и е уговорен размер на лихвата върху новообразуваната главница.
Длъжниците не са изпълнявали поетите с договора задължения, като са спрели редовното погасяване на месечните вноски по договора считано от 10.02.2012 г. Предвид забавата в погасяване на задълженията и на основание чл. 27 б.Д от договора, банката има право да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем, поради което прави изявление за трансформирането му с исковата молба. Въз основа на това изявление, претендира заплащане на падежиралите вноски до завеждане на иска, както и размера на остатъчната главница след предсрочната й изискуемост. Претендира присъждане още на възнаградителните и наказателните лихви, както и договорените такси.
Твърди, че клаузите на договорите са индивидуално договорени, банката не е променяла лихвения процент за периода на договора, а с подписаните анекси длъжниците са се съгласили към главницата да се натрупват и просрочените задължения. Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност за вземанията по договора.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответниците, с писмени отговори, оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена преди завеждане на исковата молба и поради недължимост на претендираните суми. Твърдят неравноправност по смисъла на ЗЗП на клаузите, предвиждащи едностранна промяна на лихвените проценти, тъй като са уговорени неясни условия. Сочат, че банката недопустимо е начислила наказателна лихва върху възнаградителна такава, както и е извършила недопустимо капитализиране на лихви и такси, които са просрочени към оставаща сума по главницата, по който начин като краен резултат се получава дължим размер на главницата много по-висок от първоначално отпуснатия.
Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички суми по заявените пера. По същество молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание и с писмено становище Г.Й.И., оспорва исковете и поддържа подадения отговор. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът М.О., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Предявените искове са с правно основание чл.430 от ТЗ, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕ №182/28.02.2019г. по т.д.№1499/2017г. на ВОС в частите, с които са отхвърлени предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* /универсален правоприемник на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД/ срещу Г.Й.И. и М.К.О. искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумите, както следва: 1/ за падежирала главница – за горницата до претендираните 6926.75 евро и за периода 10.02.2012 г – 10.10.2012 г.; 2/ за просрочена главница за горницата до претендираните 175 031.12 евро; 3/ за договорна възнаградителна лихва за горницата до 101 570.03 евро и за периода 10.02.2012 г. – 10.10.2014 г.; 4/ за наказателна лихва за забава по чл.
14 т.3 от Договора за горницата до 2 460.34 евро и за периода 10.02.2012 г. – 10.10.2014 г.; 5/ за такси по чл. 15 т.В от Договора – за горницата до 6 445.66 евро и за периода 10.02.2012 г. – 10.10.2014 г., е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е валидно и допустимо.
Между страните не е налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва:
Страните по делото са сключили Договор за жилищен кредит №2512/R/2008 от 02.09.2008г., въз основа на който „Банка Пиреос България” АД е предоставила на ответниците Г.И. и М.О. банков кредит в размер на 138 000 евро за покупка и ремонт на недвижим имот.
Не е спорно и от заключенията по допуснатите пред ВОС първоначална и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи, приети като обективни, компетентно дадени и не оспорени от страните по делото, се установява, че размерът на усвоената главница по договора за кредит е 138 000евро, като на датата на усвояването – 04.09.2008г. по сметка на Нина Янева Панайотова е преведена сума в размер на 129 600евр за заплащане по нотариален акт от същата дата, а остатъкът е разходван за заплащане на такси и комисионни и теглене в брой.
В чл.13, ал.1 е уговорен дължимия годишен лихвен процент в размер на 9.4%, равен на БЛП по жилищни кредити в евро валиден след 15.08.2008г. /посочен в ал.3 като 6,4%/ и надбавка от 3%. В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че БЛП за жилищни кредити в евро се формира от тримесечния EURIBOR и надбавка 2%. В ал.4 е посочено, че банката приема минимална приемлива стойност на EURIBOR 3.4%. Предвидена е възможност за едностранна промяна на размера на приложимата лихва от страна на банката, в случай, че тримесечният EURIBOR достигне нива от 0,25 процентни пункта по-високи от посочените. Промяната влиза в сила за страните от деня на приемането му от Банката, за което същата уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковия салон и интернет страницата си.
Установява се още, че погашения на главницата са правени до подписване на Анекс №1/18.01.2010г., като общия размер на погасените главници е 548,44 евро.
Между страните са сключени и четири допълнителни споразумения. С две от тях: Анекс №1/18.01.2010г. и Анекс №2/31.05.2011г. са извършени промени в договора, както следва: 1/ Във всеки от тях е установен размера на задълженията към момента на сключването му, като е постигнато съгласие сбора от сумите за просрочена главница, лихви, такси и комисионни, както и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва /условието е само по Анекс 1/, да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, а общия размер на задълженията е определен като „обща сума на главницата“ и в двата анекса.
Разпечатката съдържа 48 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc78818a-1935-4cfb-9681-01427c689af4