Решение № 719 от 26.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110108761 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от В. Л. В., ЕГН **********, с дарес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу ****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 611,96 евро (1196,88 лева) - частичен иск от общо 3579,04 евро (7000 лева), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за увреждания, съставляващи тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, на собствения на ищеца лек автомобил „***“ с peг. № * **** **, причинени вследствие на реализирано на 15.12.2024 г. на път втори клас № 29, км 7,900, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението,

В исковата молба ищецът излага, че на 15.12.2024 г. около 00:35 часа, на път втори клас № 29, км 7,900, в района на Аксаковска панорама, лек автомобил „***“ с peг. № * **** **, управляван от Л. В., се движел в посока от гр. Добрич към гр. Варна, като пред него се движел лек автомобил „***“ с рег. № * **** **. Изведнъж в пътната лента пред „***“ с рег.

№ * **** ** неправомерно навлязъл лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, управляван от З. Т., и го блъснал, като от удара „***“ се завъртял в посока, обратна на часовниковата 1 стрелка, и последвал удар между него и „***“ с peг. № * **** **. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които го посетили на място и съставили Протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1020-52712. При проверка било установено, че водачът на „***“ с рег. № * **** ** е с концентрация на алкохол в кръвта 1,46 промила. Било образувано ДП 502/15.12.2024 г.

Тъй като след инцидента лек автомобил „***“ с peг. № * **** ** не можел да се движи на собствен ход, ищецът заплатил сумата от 276 лева за репатрирането му със специален автомобил „Пътна помощ“ от мястото на ПТП.

За настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил ответното дружество, в качеството му на застраховател на причинилия ПТП автомобил, на 19.12.2024 г., като бил извършен оглед на лек автомобил „***“ с peг. № * **** **, изготвен снимков материал и съставен Опис-заключение. В последния като увредени детайли били посочени: броня предна, решетка преден радиатор, абсорбер предна броня ПВЦ, капак двигател, калник преден ляв, рог с основа преден ляв, рамка радиатор, акумулатор, кутия за монтаж на акумулатора, кутия прекъсвачи, панти капак двигател, колона предна лява горна част, стъкло челно, огледало ляво, врата предна лява, дифузьор радиатори, радиатор климатик, радиатор охладителна система, корпус въздушен филтър, ел. вентилатори – 2 бр., предпазител основа калник преден ляв ПВЦ, фар ляв, фар десен, калник преден десен, тас декоративен ПВЦ пред дясно колело, джанта колело предно дясно, врата предна дясна, огледало дясно, врата задна дясна, калник заден десен, броня задна, стоп десен външна секция, рамка врати десни, калник заден ляв, тас декоративен ПВЦ заден ляв, рамка врати леви, въздушна възглавница водач, въздушна възглавница пътник, колона предпазна, облегалка на седалка водач, ел. инсталация предна част, екологична тава под двигателя, резервоар спирачна течност, макферсон колело предно ляво, вертикална стена зад двигателя и колона предна лява долна част. Имало още много увредени детайли, но застрахователят отказал да ги опише с довод, че била налице тотална щета.

Ищецът счита, че при наличие на тотална щета, дължимото застрахователно обезщетение е в размер на действителната стойност на автомобила, възлизаща на 7000 лева.

Сочи, че вината на водача на лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** за процесното ПТП е безспорно установена по ДП 502/15.12.2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна. На 10.06.2025 г. по образуваното НОХД № 2214/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 3-ти състав, било постигнато споразумение между ВРП и З. Т. Т., като същият се признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия иск с обстоятелството, че застрахователят не му е изплатил обезщетение до настоящия момент.

Настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „***” АД депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на 2 сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност“ за „***“ с рег. № * **** **, валидна към датата на ПТП, нито че последното е настъпило по вина на водача на застрахования автомобил. Твърди, че въз основа на отправената от настоящия ищец претенция е образувана преписка по щета № 0801-00004/2025-01, като в полза на В. Л. В. е определено застрахователно обезщетение в размер на 3566 лева – разликата между действителната стойност на лек автомобил „***“ с peг. № * **** ** (4700 лева) и стойността на запазените части (1410 лева), при прибавяне на сумата за репатриране на автомобила (276 лева). Сочи, че при наличие на тотална щета, съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, необходима предпоставка за изплащане на обезщетението е прекратяването на регистрацията на МПС, като към настоящия момент ищецът не е представил доказателства за такова прекратяване, поради което и застрахователното обезщетение не му е изплатено. Счита, че с оглед на горното, дружеството не е дало повод с извънсъдебното си поведение за завеждане на иска.

Оспорва предявения иск по размер; счита, че датата на първа регистрация на увредения автомобил - 22.07.2005 г., не кореспондира с твърдяната към датата на ПТП – 15.12.2024 г., средна пазарна стойност от 7000 лева.

Оспорва и периода на акцесорната претенция за лихва за забава, като сочи, че същият, при наличието на тотална щета, следва да бъде определен в съответствие с чл. 390, ал. 1 от КЗ. Твърди освен това, че на ищеца е било надлежно указано, че изплащане на обезщетение е възможно едва след представяне на документ за прекратена регистрация – съответно, застрахователят е действал в рамките на закона и не е налице забавено изпълнение, поради което навежда, че няма основание за прилагането на чл. 86 ЗЗД.

Настоява за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът В. Л. В. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А. от АК - Варна. Поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът „***” АД се представлява от адв. Б. М. от АК – Варна. Оспорва исковата претенция, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че на 15.12.2024 г. на път втори клас № 29, км 7,900, е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № * **** **, при което на лек автомобил „***“ с peг. № * **** ** са причинени твърдените в исковата молба щети; че 3 между собственика на лек автомобил „***“ с рег. № * **** ** и ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на ПТП; че от ищеца е подадено уведомление за настъпилото застрахователно събитие към ответното дружество.

Не се спори и че в случая налице е тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, както и че в хода на процеса застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение именно в тази хипотеза в общ размер на 3566 лева.

Спорни по делото са размерът на дължимото застрахователно обезщетение и възниква ли задължение за ответника за заплащане на лихва за забава върху същото.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество.

В случая наличието на тотална щета се потвърждава от заключението на вещото лице инж. И. П. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, предвид извършеното обстойно проучване на пазара. Съгласно същото, сумата, необходима за ремонт на увредените части на автомобила по средни пазарни цени, при отчитане цената на труда в 10 автосервиза, половината от които притежават европейски сертификат за качество, а другата половина не притежават такъв, към датата на ПТП възлиза на 27 985,56 лева, а средната пазарна стойност на процесния лек автомобил, при отчитане на всички аналози на пазара в 4 интернет платформи за предлагане на употребявани автомобили, към същата дата е 2503,48 евро (4 896,38 лева).

Съдът намира, че именно последната сума е релевантна за определяне на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение, като от нея следва да бъде приспадната остатъчната стойност на автомобила и вече изплатеното от застрахователя обезщетение.

Видно от Удостоверение № 1000583/31.05.2025 г., издадено от „***“ ЕООД на основание чл. 19 от Наредба за излезлите от употреба МПС, процесният автомобил е приет в център за разкомплектоване, като при предаването не е установена липса на основни 4 компоненти. При това положение съдът намира, че остатъчната стойност е равна на средната пазарна стойност за предаване на целия автомобил за скрап, определена от вещото лице по САТЕ в размер на 416,79 лева. Не следва да се съобразяват посочените от вещото лице цени на отделните запазени части (общо на стойност 360 лева), доколкото в случая продажба на тези запазени части не е реализирана отделно от предаването на целия автомобил. Следва да се посочи и че съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от Наредба за излезлите от употреба МПС (обн. ДВ, бр. 7 от 25.01.2013 г.), при предаването на ИУМПС на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектоване собствениците им заплащат разноски за приемането им в случаите, когато предаваните ИУМПС не съдържат основни компоненти – което прави продажбата на отделни части и икономически неизгодна в случаи като настоящия, когато цената им е незначителна.