Решение № 8526 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8526 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110117033 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове от „......“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Н. Н. С. за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 222,14 евро (434,47 лева) - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ....... с абонатен №......, сума в размер на 41,29 евро (80,76 лева) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 23.07.2024 г., сума в размер на 20,00 евро (39,12 лева) - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. и сума в размер на 5,20 евро (10,18 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 23.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №25143/2024 г., по описа на СРС, 71 състав. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да било необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил до процесния период на ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени чрез дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намирал процесният имот, се извършвала услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намирал процесният имот, сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е 1 депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на исковете.

Оспорва съществуването на облигационно отношение между страните, предвид липсата на подписан договор. Оспорва доставката на топлинна енергия в претендираните количества, както и че средствата за търговско измерване били негодни. Оспорва счетоводните записвания на ищеца. Счита, че на ищеца не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като процесуалният представител на ищеца е негов служител на трудов договор. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за прекратяване на делото, евентуално отхвърляне на исковите претенции като недоказани и неоснователни.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки приложимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД като установителни по реда на чл.422 от ГПК.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ сочи основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "......" ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона. Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, с изключение на случаите, в които между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, например с откриване на индивидуална партида за целия имот /аргумент от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК/.

В настоящия случай видно от представения по делото препис от нотариален акт № 79, том 8, дело 1421/90 г. от 15.03.1990 г. се установява, че по силата на договор за дарение процесният имот, до който се твърди, че е била доставена топлинна енергия, е придобит от лицето Л А С. От представеното удостоверение за наследници се установява, че същият е починал на 05.05.2020 г., като единствен негов наследник е съпругата му Н. Н. С., която е ответница по настоящото дело. Ето защо и по силата на настъпило универсално наследствено правоприемство, ищцата е придобила правото на собственост на процесния имот.

Ето защо ответницата като собственик на топлоснабдения имот се счита за клиент на топлинна енергия, в случай, че такава бъде доставена в имота и именно по силата на закона е възникнало облигационно отношение между нея и ищеца, което е регулирано не само от 2 приложимите законови и подзаконови норми, но и от публично обявени от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия, съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ.

За установяване на обстоятелствата дали е била доставена топлинна енергия до имота, в какъв обем и при наличие на годни измервателни уреди, съдът не разполага със специални знания, поради което изцяло възприема заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза, тъй като същото е обосновано, логично и последователно.

Вещото лице посочва, че от приложените документи се установява, че в жилището са били монтирани 4 броя отоплителни тела (радиатори), оборудвани с 4 броя топлинни разпределители и 4 броя термостатни вентили, като не е бил монтиран водомер за отчитане на битова гореща вода (БГВ). За периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. дяловото разпределение е извършвано въз основа на показанията на четири броя ИРРО (индивидуални разпределители за разход на отопление). В изравнителните сметки е отбелязано, че топлинните разпределители са били неизправни, като за първия отоплителен сезон отчетът е извършен на база реален отчет, а за втория – на база „служебен“ отчет, при използване на наличните показания на същите устройства. На 21.06.2023 г. са били монтирани разпределители с дистанционен отчет. През същия период топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била определяна съобразно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. За периода 05.2021 г. – 04.2023 г. не е отчетено потребление на топла вода. През процесния период е била в сила Наредба № Е-РД-04-1/03.2020 г. за топлоснабдяването. Базата за отчитане на подадената топлинна енергия обхваща периода 05.2021 г. – 04.2023 г. През целия период е била редовно отчислявана ТЕ за технологични разходи в АС на СЕС. През целия период ФДР „...“ ЕАД е извършвало дялово разпределение на ТЕ съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. ТЕ за отопление на имот е определяна на база реален отчет на показанията на 4 бр.ИРРО, монтирани на 4 бр.радиатори в имота. И за двата отоплителни сезона разпределителите били неизправни, като едва на 21.06.2023 г. били заменени с дистанционни такива. За периода 05.2021 г. – 04.2023 г. разход на ТЕ за БГВ не е бил определян. Вещото лице подробно е посочило в табличен вид за всеки месец от процесния период каква е дължимата сума /с начален момент 10.2021 г., когато е начислена за заплащане сума в размер на 10,11 евро, като за месеците от 05.2021 г. до 09.2021 г. не са начислявани никакви суми/. Вещото лице е посочило, че в резултат на аналитични пресмятания и проверени информационни източници, е достигнало до извод, че дължимият общ краен размер на ТЕ за целия процесен период възлиза на сума в размер на 536,75 евро /1049,80 лв./.

След като вещото лице изрично е потвърдило, че начисленията са извършени съобразно нормативно установени правила и формули, сградната инсталация е правилно разпределена; не са установени математически или методологически грешки в изчисленията и размерът на задълженията е коректно отразен по месеци, макар действително да е отбелязано, че топлинните разпределители са били неизправни, като за част от периода е извършван служебен отчет, това обстоятелство не води до отпадане на задължението, тъй като съгласно приложимата нормативна уредба при липса на годни измервателни данни дяловото разпределение се извършва по служебен ред или въз основа на налични данни.

Неосигуряването на изправни уреди не освобождава потребителя от заплащане на реално доставената топлинна енергия, включително енергията от сградната инсталация, която се дължи независимо от индивидуалното потребление.

Неоснователни са и възраженията на ответницата, направени чрез назначения и особен представител, за погасяване по давност на процесните вземания.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са 3 еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД, която предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. За изпадане в забава не е необходимо нито обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане С оглед на това, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК /от която дата се счита предявен установителният иск/ е подадено на 07.08.2024 г., погасени по давност биха се явили всички вземания на ищеца с настъпила изискуемост 3 години преди нейното подаване – т.е. с настъпил падеж до 07.08.2021 г. В случая видно от таблица № 4 на заключението на СТЕ първото вземане от целия процесен период касае доставка на енергия за имот в размер на 10,11 евро, дължимо за месец 10.2021 г. С оглед чл.33,ал.1 от ОУ изискуемостта на същото е настъпила на 15.12.2022 г., поради което възражението за погасяване по давност се явява изцяло неоснователно.