Решение № 3960 от 21.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3960 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110215980 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Мега Ел“ ЕООД срещу НП № 23-2200620 от 15.11.2022 г., издадено от и. д. директор на ДИТ – Софийска област със седалище гр. София към ИАГИТ, с което на дружествотожалбоподател за нарушение на чл. 160, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. От страна на жалбоподателя се иска НП да бъде отменено, както и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния и на материалния закон, част от които твърдения се оспорват от страна на административно-наказващия орган чрез неговия процесуален представител, който излага конкретни съображения за материална и процесуална законосъобразност на постановлението и претендира потвърждаването му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна като разноски адвокатски хонорар.

От писмените доказателствени материали (ангажиране и на гласни не е в никакъв случай задължително, съобразявайки чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, а не е и необходимо в случая за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото) - освен оправомощаването на наказващия орган за издаване на НП по КТ въз основа на писмена (и подписана) заповед на изпълнителния директор на ИАГИТ и разширяването на териториалната компетентност на актосъставителя за срок от 11.08.2022 г. до 31.12.2022 г. за осъществяване на контрол и на територията на Столична община въз основа на заповеди, 1 издадени въз основа на отменения още към датата на съставяне на процесния АУАН УПИАГИТ - се установява още описаната в НП фактическа обстановка (тук става въпрос за самите факти, а не за правната им трактовка), към която съдът препраща (забрана за такова препращане като метод за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба с изричното отбелязване, че районният съд в тази връзка, бидейки инстанция по фактите, установява и излага чрез препращане към съдържание, с което страните са запознати, конкретна фактическа обстановка), както и това, че: в издаваните в хода на дейността на въззивника като работодател за месеците от февруари 2022 г. (включително) до май 2022 г. (включително) фишове за работна заплата по отношение на работника Илиев било вписвано, че същият е в неплатен отпуск (само това било отразявано за съответните календарни месеци, а не полагане на труд, ползване на някакъв друг вид отпуск или пък просто неявяване на работа), като ползване на неплатен отпуск по отношение на същия работник било отразено и в изготвената в хода на дейността на дружеството-жалбоподател като работодател присъствена ведомост за месец февруари 2022 г. и наличието на съответното отразяване било констатирано при проверка, извършена от контролните органи на ТП на НОИ – София-област, приключила с издаване на констативен протокол с номер от 09.08.2022 г., като констатацията от така визираната проверка послужила за основание за издаване на разпореждане от ТП на НОИ – Русе за възстановяване от страна на Ивайло Илиев на получено парично обезщетение за трудова злополука. Изрично следва да се посочи, че така изложените изводи по фактите съдът гради не само въз основа на изходящата от самия жалбоподател (дружеството) информация, но и въз основа на съответното разпореждане на ТП на НОИ – Русе, приложено по делото (като част от административно-наказателната преписка) като заверено копие, както и от приложените (също като заверени копия) сигнал от г-н Илиев и протокол (на ДИТ – Софийска област) за извършена проверка от 24.10.2022 г., респективно на база на констатациите на актосъставителя, обективирани в процесния АУАН.

Материалният закон не е приложен правилно. Няма основание ведомостите за заплати (съобрази уредбата на този вид документи съгласно КТ!) и присъствените форми, включително приложените по процесната преписка такива книжа, да се третират като волеизявление на работодателя по разрешаване, визирано в чл. 160, ал. 1 от КТ, а не само като изявления по отразяване на някакво твърдяно фактическо и/или правно положение, т. е. с тях нито изрично, нито конклудентно се разрешава ползването на какъвто и да било отпуск. В тази връзка може да бъде даден примерът, при който работодател с изрична заповед разрешава ползването на редовен платен годишен отпуск, но впоследствие например поради грешка на лицето, обслужващо счетоводно съответния работодател, във ведомостта за заплата и/или в съответната присъствена форма неправилно бъде отразено, че е ползван неплатен отпуск – няма как да се твърди в подобна хипотеза, че работодателят е разрешил неплатен отпуск по смисъла на чл. 160, ал. 1 от КТ. Неправилното отразяване в съответните ведомости и присъствена форма на ползването на неплатен отпуск и представянето на недостоверни данни в тази връзка на органите на НОИ може да бъде от естество евентуално да ангажира наказателна (в тази връзка по делото е налице сигнал, 2 адресиран и до прокуратурата), административно-наказателна, гражданска или дисциплинарна отговорност на конкретно физическо лице, но не е налице хипотеза на неправомерно разрешаване на отпуск по смисъла на чл. 160, ал. 1 от КТ, респективно не е налице хипотеза, визирана в чл. 83 от ЗАНН. Така съобразно чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН атакуваното НП следва да бъде отменено, при който изход на делото основание за присъждане изначално на разноски в полза на ИАГИТ не е налице, а съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на дружествотожалбоподател и в тежест на бюджета на ИАГИТ следва да се присъдят разноски, а именно за възнаграждение на един адвокат, каквото е реално заплатено, видно от съответния приложен като заверено копие и служещ и за разписка договор за правна защита и съдействие, но фактическата и правната сложност на делото (съобрази изложените по-горе мотиви, водещи до решаване на настоящото дело!) не предполага по-голям размер на адвокатското възнаграждение от съответния минимум, поради което и съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 18, ал. 2 вр. ал. 1 и вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на административно-наказващия орган, следва да бъде уважено с намаляване именно до така визирания минимум, който в случая е 450 лева (400 лева + 10% върху горницата над 1000 лева на база на имуществената санкция). Необходимо е да се допълни, че независимо от издаване на съответните приложени по делото като заверени копия заповеди на изпълнителния директор на ИАГИТ на основание отменения още към датата на съставяне на процесния АУАН УПИАГИТ, съобразно чл. 21, ал. 4 от действащия (и към дата на съставяне на акта) УПИАГИТ актосъставителят е притежавал съответната териториална компетентност, а що се отнася до наказващия орган, то при всяко положение по отношение на него е налице оправомощаване по смисъла на чл. 416, ал. 5 вр. чл. 399 от КТ.

Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-2200620 от 15.11.2022 г., издадено от и. д. директор на ДИТ – Софийска област със седалище гр. София към ИАГИТ.

Осъжда ИАГИТ да заплати от бюджета си на горепосоченото дружество-жалбоподател сумата от 450 лева - разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Оставя без уважение искането на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3