Решение № 3921 от 13.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3921 гр. Варна, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20213110116120 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г. А. Г., ЕГН:

**********, адрес: гр. В., ул. „Н. Б.“ №***, ет.*, ап.**, съдебен адрес: гр. В., ул. „Г. Ж.“ №***, адв. К. Д. Т., с която претендира да бъде осъден К. В. П., ЕГН: **********, адрес: гр.

В., ул. „П.“ №****, да му заплати сумата от 5000 лв. (пет хиляди) – дължима сума по договор за заем, сключен на 13.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, а в условието на евентуалност сумата се претендира като получена от ответника без основание и евентуално като неоснователно обогатяване от ответника за сметка на ищеца.

В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е изложено следното: Ищецът е съдружник и управител в „*******“ О., ЕИК:*****, а ответникът К. В.

П. е бил назначен на работа в това дружество на длъжност „шофьор-куриер“. През времето, в което ответникът е изпълнявал длъжността си, многократно е искал от ищеца парични суми в заем за лични нужди, като последният му ги е предоставял. Процесното задължение е възникнало на 13.01.2020г. в резултат на предоставяне на паричен заем от страна ищеца, като сумата е преведена по Б. път, а страните са се уговорили тя да бъде върната в едномесечен срок по същата Б.а сметка, от която е получен. След прекратяване на отношенията между страните и извършване на проверка от ищеца на Б.ата му сметка, същият установил, че заемите, които е предоставял на ответника, не са върнати. С молбата се претендира връщането само на единия заем в размер на 5000 лв., предоставен чрез Б. превод на 13.01.2020г. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва обстоятелствата, на които се основават предявените искове и твърди, че те не отговарят на фактическата обстановка. Не оспорва факта, че е работил като куриер и шофьор в дружеството на ищеца. В това си качество е осъществявал търговски сделки с катализатори за автомобили втора употреба, които ищецът му е възлагал устно. Твърди, че устните възлагания представляват договор по 1 чл. 280 ЗЗД и сл. за изкупуване на катализатори за автомобили, по който ищецът договарял с продавачи на катализатори вида, параметрите, броя и цената на катализаторите, които следва да се закупят, а след това възлагал на ответника по телефона осъществяването на сделката. Твърди, че сумите, които са му превеждани на Б.ата сметка не представляват пари дадени на заем, а са били превеждани с цел осъществяване на дейността по договора за поръчка и закупуване на катализаторите. Сочи, че в почти всеки от случаите на извършване на превод на суми по Б. път е бил придружаван от брата на ответника Николай А. Г., като след като е теглил сумите от банкомат ги е предавал на него. Разходнооправдателни документи при закупуването на катализатори за дружеството на ищеца не са съставяни, като ищецът не е изисквал такива. Като причина за извършване на парични преводи по личната Б.а сметка на ответника, ищецът посочил притежаването само от него на спесимен за фирмената сметка, необходимостта от извършване на операции по закупуването в различни градове, както и наличието на по-ниски такси при извършване на паричен превод по лична сметка. Сочи, че се е случвало ответникът да превежда обратно пари на ищеца, като последният му е давал указания като основание за превода да посочи „връщане на служебен аванс“. Твърди, че ищецът не е извършвал дейността си съобразно правилата на Закона за счетоводството и че е правел опити за злоупотреба по същия начин и с други съдружници, работници и контрагенти. Счита, че от така описаната фактическа обстановка се установява, че процесната сума не е дадена на заем, а като средства, получени по договор за поръчка, която ответникът е изпълнил добросъвестно. Относно евентуалните искове се сочи наличие на основание за получаване на паричната сума - валидно договорно правоотношение.

Претендират се разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание, ищецът допълва твърденията си с наличието на разплащателна сметка открита на името на дружеството ,,*****”, от която е оперирано във връзка с търговската дейност на дружеството по закупуването на катализатори, включително и по разплащания с контрагенти и с работници на дружеството, които са имали задълженията да купуват такива катализатори. От личната сметка на Г. Г. средства свързани с търговската дейност на дружеството не са разплащани, нито с контрагенти - търговци, нито с физически лица работници в дружеството.

Ответникът уточнява, че закупуването на катализатори е било във връзка с трудов договор на двучасов работен ден между него и ищеца като управител на „****” О. Бил е назначен в тази фирма като шофьор – куриер от 16.01.2018г. до 21.02.2020г., с основно месено възнаграждение 153,25 лв. На 21.02.2020г. е бил преназаначен в „*****” Е. на четиричасов работен ден, с основано месечно възнаграждение 306,50 лв. като е получавал допълнителни материални стимули на ръка. Основните му задължения са се свеждали до закупуване на катализатори. Ползвал е служебен транспорт от три автомобила, които са били включени към лиценза на фирмата. Всеки служител си е набелязвал обекти по областни градове или са ходили по поръчка на управителя до конкретно посочени от него обекти. Обикновено са пътували с брата на ищеца – Н. Г.. След като са закупували катализатори са ги превозвали до склада винаги с брата на ищеца, където са ги предавали за последващ превоз към базата в гр. П. За предаването на катализаторите не е съставяна документация за отчитане на извършената работа към доверителя.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

Между страните са приети на осн. чл. 146 ал. 1 т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 13.01.2020г. между „*****“ О***, на което ищецът е управител и извършвало дейност по изкупуване на стари автомобилни катализатори, и ответникът е имало сключен трудов договор, по силата на който последният е заемал в това дружество длъжността „шофьор-куриер“.

От писмените доказателства – трудова книжка №*, серия *, №**** на К. П.; извлечение от Б.а сметка на Г. Г. в „*****“ **; 28 стр. извлечение от Б.а сметка на К. П. в „*****“ *** за периода от 2019-2020г.; писмо до „****“ О. от „****“ относно искане за откриване на сметка от 20.01.2016г., извлечение от сметка „******“ О. за преведени суми на К. В. П. във връзка с трудови отношения, извлечения от сметка „****“ О* за авансови преводи; удостоверение от „****“ *** за открита Б.а сметка; Заповед №1/18.02.2016г. за реда на отпускане и отчитане на суми на подотчетни лица; Решение №РД719-00/2016г. на 2

МОСВ, договори за покупко-продажба на отпадъци от 09.02.2019г., 17.10.2019г., 22.10.2019г., 19.11.2019г., 29.11.2019г., 30.11.2019г., 04.12.2019г., 30.12.2019г.; сертификат за произход от 30.11.2019г., съобщение №2021533102332 от 02.12.2021г.; искови молби от Г.

Г., разпореждане №2380 от 08.11.2021г., се установява, че: К. В. П. е работил на длъжност „шофьор-куриер“ при работодател „*****“ *** от 16.01.2018г. до 21.02.2021г.

Работодателят имал разрешение за събиране и транспортиране на отпадъци, каквато дейност извършвал фактически. „*****“ О. имал открита на негово име Б.а сметка в „**** А., от която били извършвани многократни взаимни парични преводи с В. К. Й. У., В.Х., К. П.. На 13.01.2020г. от сметка на Г. А. Г. в „**** А. била преведена по сметка в същата банка на името на К. В. П. сумата от 5000лв. с посочено основание „захранване“. На същото основание между двете лица са превеждани и други суми на 23.01., 27.01.2020г. и 21.02.2020г. и пет пъти през м. 05. и м.06.2020г. От Г. А. Г. са предявени искове срещу Й.

У., Г. П., Р. Д. за връщане на дадени в заем суми.

От събраните гласни доказателства – показания на водения от ищеца свидетел Н. А.

Ш., се установва, че познава Г. А. Г. от около 30 години. С него имат лични и професионални отношения. Познава К. В. П. визуално, виждал го е един–два пъти в присъствието на Г. А. Г.. Преди една - две години и последно в началото на тази година в нотариална кантора по повод изповядване на сделка. Не се познават лично. Свидетелят е работил формално като юрисконсулт в дружествата на Г. А. Г. през годините вкл. „******“.

В края на 2019г. Г. Г. се свързал със свидетеля и споделил, че иска да услужи с пари на заем на К. В. П., като го питал по коя сметка трябва да бъдат преведени парите, от дружествената, защото още е работник или от неговата лична. Казал му, когато дава заем като физическо лице, а не като управител на дружеството, да го прави чрез личната си сметка с падеж един месец и да попълни някаква документация. От Г. знае, че е давал пари на К. и никога не са подписвали договор или запис на заповед, като е считал за достатъчно, че има Б.о извлечение. Не е ставал свидетел, когато К. е искал пари на заем. От Г. знае, че му е искал. Лично не е бил пряк свидетел на даване на пари. Виждал е само извлеченията. В края на 2019г. Г. го запознал с делата му с К. В. П.. Виждал е трудовия му договор, според който К. е работил като шофьор-куриер приблизително до началото на 2020г. Според Г. и от документите, които е виждал от края на 2019г. до началото на 2020г. е превел от личната си сметка около 30 000 лева по сметка К., но не знае за какво. Дружеството още от създаването си има фирмена сметка и чрез нея се извършвали всички плащания към контрагенти, както и към шофьор–куриерите за материалите, които се закупуват за дружеството, а ако оставали средства ги връщали по същата дружествена сметка.

От показанията на водения от ответника свидетел Г. К. П., се установа, че познава Г.

Г. от над 20 години. К. П. познава от около шест-седем години. Работили заедно в „*****“.

В тази фирма свидетелят бил съдружник, а Г. Г. бил управител. Имало още двама съдружници. Фирмата се занимавала основно с изкупуването и рециклирането на автомобилни катализатори. Изкупували ги всички, включително и Г., като той основно възлагал поръчките на свидетеля, К. и останалите съдружници, и им изпращал пари да се закупува дадената стока. Парите ги нареждал по банка или на ръка. Ходили из цяла Б. Той изпращал К. да освобождава пратки от „***”, да тегли пари и ако трябва да се ходи до друг град. Пътували предимно и основно с брата на Г.. Другите двама съдружници, К. и още няколко човека имат заведени сходни дела. Парите се превеждани единствено за закупуване на катализатори. Според него основанията за изпращане на сумите е захранване. Не е гледал основанието, работили на доверие. Г. разпределял парите като материално отговорно лице.

Основно той оперирал с Б.ата сметка на дружеството. Останалите съдружници нямали достъп до Б.ата сметката. Превеждал е от всички сметки, от фирмена и лична. Като няма пари във фирмената сметка ги изпращал от личната сметка. Основно, за да се спестят таксите на банката, понеже сумите не били малки. Лимита на служебните дебитни карти бил 7000 лева. Не е ставал свидетел Г. да дава пари на заем на К.. На никой не е давал заеми.

Имали две бази в П. и във В., където групирали стоката. Деветдесет процента от покупките са били от физически лица и не издавали документи. Парите, които получавало дружеството в хода на дейността си се превеждали по сметката на дружеството и Г. си ги прехвърлял понякога по неговата лична сметка. Дружеството формирало приходи и печалби от дейността си. Остатъците от авансите ги прехвърляли един на друг в зависимост от това кой има нужда от пари, но през сметката на дружеството „****“, за да има налични пари, тъй 3 като оттам се теглели със служебните пет дебитни карти. Ако единият е в П., друг в В. Т. и в С. З., когато парите се вкарат в сметката се разбирали по телефона кой да изтегли парите.