Решение № 1289 от 02.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Варна, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110105277 по описа за 2025 година

С искова молба ищецът „***е предявил установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.266 ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу ответника *** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими за изпълнени от заявителя в качеството на изпълнител дейности по договори, сключени с длъжника като възложител за услуги със самосвал на депо, транспорт на самосвал и транспорт на земна маса за обекти на ул. „***в гр. Варна, както следва:

- 546,06 евро с ДДС – за извършени от заявителя услуги в периода 02-03.08.2023 г. на обект ул. „***“, вр.депо гр. Варна по транспорт на самосвал, услуга със самосвал на депо и извозване на земна маса, за които дейности е издадена фактура 0010036109/17.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2025г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 107,17 евро за периода 17.08.2023г.-16.01.2025г.

- 334,38 евро с ДДС – за извършени от заявителя услуги на 04.08.2023г. на обект *** по извозване на земна маса, за които дейности е издадена фактура 0010036110/17.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2025г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 65,62 евро за периода 17.08.2023г.-16.01.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.638/2025 г., по описа на ВРС, 12 състав.

Съдът посочва сумите в евро на осн. чл. 4 от по правилата на чл.12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Ищецът поддържа, че между страните били налице трайни търговски отношения, касаещи извършването на услуги със строителна механизация и транспорт, за които ищецът като изпълнител е издавал фактури на възложителя – ответник. Сочи, че е извършил услуги по възлагане на ответника в периода 02-04.08.2023г. В уточнителна молба от 12.05.2025г. излага конкретно извършените дейности, за които са издадени фактури 0010036109/17.08.2023г. и 0010036110/17.08.2023г.

Сумата от 1068 лв. /хиляда шестдесет и осем лева по Фактура № 0010036109/17.08.2023г. с вкл. ДДС формирана от сбора на отделните стойности на извършените услуги на 02.08.2023г. и 03.08.2023г., а именно:

Услуги за обект ул. Самарско знаме, вр. депо, гр. Варна:

1

-на 02.08.2023г. е извършена услуга транспорт на самосвал - 1бр с ед. цена без ДДС или обща стойност 65.00 лв. без ДДС; услуга със самосвал на депо - 1 бр. с ед. цена 280.00 лв. без ДДС или обща стойност 280.00лв. без ДДС;

-На 03.08.2023г. е извършена услуга транспорт на самосвал - 1бр с ед. цена без ДДС или обща стойност 65.00 лв. без ДДС; услуга със самосвал на депо /извозване на земна маса/ - 1 бр. с ед. цена 480.00 лв. без ДДС или обща стойност без ДДС;

Услуги за обект в кв.Бриз – ул. Прилеп

- На 04.08.2023г. услуга извозване на земна маса - 1 бр. на ***- ЗПЗ с ед. цена 120.00 лв. без ДДС или обща стойност 120.00лв. без ДДС; и услуга извозване на земна маса - 5 бр. на *** с ед. цена 85.00 лв. без ДДС или обща стойност 425.00лв. без ДДС Уточнява, че Услуга „транспорт на самосвал“ представлява извършване на услугата – транспортиране на машината -самосвал от обекта на ищеца до обекта където ще се извършва съответната услуга, в конкретния случай до обект ул. ***и за обект ВИК – ЗПЗ и ул. *** Сочи, че на 02.08.2023г. е извършено транспортиране на самосвал /самата машина до обекта; осъществена е работа с машината /машиносмяна - 4 часа и е извършена услуга „със самосвал на депо“, което от своя страна представлява извозване на земна маса на 5 курса по 20 куб.м. на разстояние 50 м. в района на обекта. На 03.08.2023г. е извършено транспортиране на самосвал /самата машина е транспортирана от обект на ищеца, до обекта на ответника/; осъществена е работа с машината /машиносмяна - 7 часа/ и е извършена услуга „със самосвал на депо“, което от своя страна представлява извозване на земна маса на 8 курса по 20 куб.м. на разстояние 50 м. в района на обекта. На 04.08.2023г. е извършено транспортиране на земна маса на 1 курс от 20 куб.м. до ЗПЗ и 5 курса от по 20 куб.м. от ***до ул. ***.

Твърди, че е изпълнил възложените му дейности, но ответникът не е заплатил договорените и фактурирани суми. Счита, че се дължи и лихва за забава от деня на издаване на всяка от двете фактури.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва се между страните да е налице валидна облигационна връзка по договор за предоставяне на услуги „услуга транспорт на самосвал“ на 02.08.2023г. и 03.08.2023г., както и каквото и да е съглашение относно транспортиране на самосвал и извозване на земна маса на сочените от ищеца дати 02-04.08.2023г. Посочва, че ответникът не е възлагал извършването на такива дейности и не се е съгласявал със съществено съдържанието на твърдените от ищеца договори- предмет, цена, срок и пр. Посочва, че представените от ищеца фактури и товарителници не са подписани от представител на ответника и не са приети от същия, а напротив- с уведомителни писма са изрично оспорени и не са осчетоводени.

Иска се отхвърляне на претенцията.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 вр чл. 266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

В тежест на ищеца е да докаже: наличието на облигационно отношение по договор за извършване на услуги със самосвал на депо, транспорт на самосвал и транспорт на земна маса за обекти на ул. „***“ и в кв. „***“ в гр. Варна, възникнало с ответника, с посоченото в исковата молба съдържание, по което е престирал – извършил е дейностите, предмет на договора за които претендира плащане / така какво са описани в исковата молба и уточнителната молба от 12.05.2025г./; че работата е приета вкл. с конклудентни действия от страна на ответника; размера на уговореното възнаграждение, съответстващо на изпълнената и приета работа.

В тежест на ответника, съобразно възраженията му е да проведе насрещно доказване във връзка с разпределената доказателствена тежест на ищеца.

С исковата молба ищецът е представил издадени от него като доставчик и подписани от негов представител фактура №0010036109/17.08.2023 г. на стойност 1068,00лв. с ДДС и описани услуги за транспорт на самосвал и услуги със самосвал на депо, както и фактура №0010036110/17.08.2023г. на стойност 654,00 лв. транспортна услуга. Като получател на двете фактури е посочено „***като фактурите не са подписани от негов представител.

Представени са товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V2 3№282198/03.08.2023 г. с превозвач „*** и получател „*** с адрес на натоварване ул. „*** и на разтоварване – депо на ул. „*** на 03.08.2023г. за извършване на транспорт на 8 курса на земна маса, като за получател е изписано саморъчно името „С. ***“ е положен подпис; товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-3№282196/02.08.2023 г. с превозвач „***Д и получател „*** с адрес на натоварване ул. „*** и на разтоварване – депо на ул. „***“ на 02.08.2023г. за извършване на транспорт на 5 курса на земна маса, като за получател е положен подпис без посочване на имената на лицето, на което принадлежи и товарителница за обществен автомобилен превоз в страната сер. V-3№ 282336/04.08.2023г. превозвач *** и получател „***“ с адрес на натоварване „***“ и на разтоварване – ВИК ЗПЗ, ул.*** за извършване на 6 курса на превозване на земна маса, като за получател е изписано саморъчно името „***“ и е положен подпис, чрез които товарителници ищецът цели да докаже, че е извършил уговорените с ответника дейности.

Видно от извлечение от ел. поща на ищеца [email protected] на 17.08.2023г. до ел. поща *** са изпратени фактура №0010036109/17.08.2023 г. и фактура

№0010036110/17.08.2023г.

Видно от справка в публично достъпния ТРРЮЛНЦ се установява, че вписания адрес на ел. поща на ответното дружество е ***

Ответникът е представил извлечение от получени от ищеца ел. съобщения на ел. адрес *** видно от което не е получил електронно двата броя посочени по-горе фактури.

Видно от представено от ищеца писмо до ответника от 16.01.2024г., ищецът уведомява ответника за издадени 3 бр. фактури, две от които посочените по-горе и отправя покана за плащането на сумите по тях.

Видно от извлечение от ел. поща *** от същата на 17.01.2024г. е изпратено писмо с прикачен файл до ***

Установява се, че на 17.01.2024 г. и 15.11.2024 г. ответникът е изпратил до ищеца писма, с които излага, че няма задължение към ищеца по фактура №****/17.08.2023 г. и фактура №***/17.08.2023г., тъй като не е възлагал услугите описани във фактурите и не е подписвал приемно-предавателни протоколи или товарителници за извършени услуги /л.39 и л.40/.

От справка, предоставена от НАП, ТД-Варна се установява, че лицето Д. Ж. Д. е било служител при ответното дружество в периода 20.07.2023г.-10.08.2023г., няма регистрирани служители при ответника с индивидуализиращи данни „С. ***“ и „***“ / вписаните в товарителниците имена/.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че процесните две фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, но не са осчетоводени в счетоводството на ответника, ответникът не е ползвал данъчен кредит по двете фактури, както и в счетоводствата на двете дружества няма данни за плащания по тези фактури.

По искане на страните са разпитани общо трима свидетели – двама, доведени от ищеца и един, доведен от ответника.

Свидетелите ****, доведени от ищеца, са негови служители вкл. към м.08.2023г. и са водачи на тежкотоварни автомобили. Свид. ****потвърждава, че е съставил представените по делото товарителници от 02.08.2023г. и 03.08.2023г., а свидетелят ***– тази от 04.08.2023г. И двамата твърдят, че управителя на ищеца им е дал телефонен номер на служител на ответника Д., който им казал на кой обект следва да отидат, за да извършат дейност с управлявания от тях автомобил. И двамата свидетели знаят от управителя на „***“, че Д. работи за ***“. Свид. ***разказва, че с управлявания от него самосвал е извършвал дейности на 02.08.2023г. и 03.08.2023г. на ул. ***“, а свид. ***извършвал дейности на 04.08.2023 г. като транспортирал земна маза от „***“ до сградата на ВиК Варна и до Западна промишлена зона. Двама конкретно посочват какви дейности са извършили.

Свид. ***излага, че лицето което е било отговорник на групата в „***“ му подписало товарителницата на 04.08.2023г.

Свид. Д. Д., доведен от ответника излага, че познава управителя на ищцовото дружество от 20 години, но няма спомен през м.08.2023г. ответното дружество да е подавало заявки към ищеца вкл. по телефона, както и той да е говорил със служители на ищеца в този период. Сочи, че дружеството възлага работа чрез възлагателни писма. Не си спомня ответника да е имал обекти или взаимоотношения с ВиК-Варна в кв. „***“ или на ул.

„***през м.08.2023г. Не знае в ответното дружество да работят хора с имена „С. ***“ или 3

„***“.

От правна страна:

Между страните не се спори, че са били в трайни търговски отношения, който факт се навежда от ищеца с исковата молба и се признава от ответника в първото по делото открито съдебно заседание.

Спорно е дали конкретно описаните в двете посочени по-горе фактури дейности са възложени от ответника за извършване от ищеца, респ. дали описаната в тях и в товарителниците представени по делото работа е извършена от ищцовото дружество и дали е приета от ответника.

С чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат./ Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК/.