Решение № 18920 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18920 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110114286 по описа за 2023 година Предмет на делото е предявеният от М. В. Б. срещу (ФИРМА) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 21 095,64 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит - ГФМК“ № BL14071 от 13.03.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 13.01.2015 г. до окончателно изплащане на вземането, 2 147,71 лева – договорна лихва за периода от 21.03.2014 г. до 12.01.2015 г., 40,00 лева – такси по договора, начислени за периода от 10.05.2014 г. до 12.01.2015 г. и 1 520,77 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.01.2015 г. по ч.гр.д. 1382/2015 г. по описа на СРС, 51-ви състав.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 20158380401025 по описа на ЧСИ М. Б. по молба на ответника, въз основа на гореописания изпълнителен лист и за гореописаните суми. Сочи, че е отправила извънсъдебно искане до ответника за отписване на задължението от ЦКР, но ответното дружество отказало. Аргументира, че процесните вземания са погасени по давност и в тази връзка сочи, че изпълнителното дело е било образувано на 20.01.2015 г. и прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на 27.01.2023 г., като твърди, че в хода на изпълнителното производство не са предприемани изпълнителни действия и развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим и счита, че липсва 1 правен интерес от воденото на производството. Твърди, че изпълнителното производство е прекратено, както и че ново такова не е образувано. Признава иска по основание и подробно излага, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли разноските да останат в тежест на ищеца.

Евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.

Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че е издаден изпълнителен лист от 20.01.2015 г. по ч.гр.д. 1382/2015 г. по описа на СРС, 51-ви състав за сумите както следва: 21 095,64 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит - ГФМК“ № BL14071 от 13.03.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 13.01.2015 г. до окончателно изплащане на вземането, 2 147,71 лева – договорна лихва за периода от 21.03.2014 г. до 12.01.2015 г., 40,00 лева – такси по договора, начислени за периода от 10.05.2014 г. до 12.01.2015 г. и 1 520,77 лева – разноски по делото, въз основа на който срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 20158380401025 по описа на ЧСИ М. Б. по молба на ответника.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено 2 със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.

Ответникът признава иска. Не излага твърдения и не представя доказателства за спиране и прекъсване на давността, поради което съдът намира искът за основателен и следва да го уважи изцяло.

По разноските:

Съдът намира, че доколкото ответникът с отговора на исковата молба признава иска и изпълнителното дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист е прекратено преди депозиране на исковата молба, то ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски. В този смисъл е константната практика на ВКС – Определение № 300 от 26.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2274/2013 г., Първо ГО, Определение № 75 от 21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г., Първо ГО, Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 г., Трето ГО, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д.

№ 510/2018 г., Четвърто ГО, Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г., Трето ГО, Определение № 534 от 06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г., Трето ГО.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

439 ГПК, че М. В. Б., ЕГН ********** не дължи на (ФИРМА), ЕИК ********* следните суми: 21 095,64 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит - ГФМК“ № BL14071 от 3

13.03.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 13.01.2015 г. до окончателно изплащане на вземането, 2 147,71 лева – договорна лихва за периода от 21.03.2014 г. до 12.01.2015 г., 40,00 лева – такси по договора, начислени за периода от 10.05.2014 г. до 12.01.2015 г. и 1 520,77 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.01.2015 г. по ч.гр.д. 1382/2015 г. по описа на СРС, 51-ви състав.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4