Решение № 250 от 23.10.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Смолян, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500344 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 -чл.273 ГПК

С решение №58/02.06.2023г. по гр.д. №350/2023г. Девинският районен съд е осъдил А. Ю. Ч. от гр. Девин, обл. Смолян, *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК:

121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София сумите: 1144.01 лева , от които: 865.20 лева- главница, в т.ч.850.20 лева- застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разходи; мораторна лихва - 278.81 лева, считано от 15.02.2019 год. до19.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от 865.20 лева, считано от датата на завеждане на делото – 21.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, както и 1044.40 лева разноски.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1812/16.06.2023г. от А. Ю. Ч. чрез адв. Мария Дамянова против решение № 58 от 02.06.2023г. по гр.д. № 350/2022г. по описа на Девински районен съд. Намира ,че изцяло обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Твърди ,че Девинският районен съд е приел, че от събраните доказателства са налице изискуемите основания на чл.500 ал.1 т.З от КЗ, поради което предявеният иск е бил уважен. Твърди че още с отговора на исковата молба е застъпила становището, че в конкретния случай не са налице основанията за реализиране на отговорността по чл.500, ал. 1 т.З от КЗ. Искът по отношение неговия размер счита, че е завишен и са заявени повече детайли от 1 автомобила пред застрахователя за заплащане на обезщетение. В Протокола за ПТП са описани видимите материални щети по двата автомобила, като за участник 2 е посочено, че има счупена в дясно задна броня. Твърди ,че това е било заявено и от разпитания свидетел, поискан от ищовата страна.

Фотоснимки на място на 19.01.2018г твърди ,че не са правени. Твърди ,че по делото са представени някакви снимки, от които е видно, че не са правени в гр.Девин, а и не е известно и кога са правени, т.е. колко време след инцидента. При положение, че на датата на ПТП-то няма изготвен снимков материал, от който да е безспорно установено, че по вина на доверителката и са причинени точно твърдяните и впоследствие изплатени щети, счита ,че няма категорични доказателства за това. Счита, че от представените от ищеца писмени документи не се установява по безспорен и категоричен начин точно каква е причината щета на Ландровъра. Единственият документ, в който е посочено, е Протоколът от ПТП от въпросната дата. Моли съда да обърне внимание ,че описа-заключение по щета от ЗАД"Армеец" е от дата 23.01.2018г. Приложените преписи от калкулации ,ремонт, проформа фактура, фактура-оригинал, доклад по щета твърди ,че не установяват по никакъв начин вида и размера на причената щета.

Съгласно чл.500 ал.1 т.З от Кодекса за застраховането, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Соченото в исковата молба, че доверителката и Ч. не изпълнила задълженията си като участник в ПТП и е напуснала мястото на ПТП, е констатация, която твърди ,че не се е осъществила, защото тя не е разбрала, че е участник в ПТП. Твърди ,че тя е излизала от паркинга на хотел Персенк и е продължила пътя си, като не е налице някакъв отказ от нейна страна да окаже съдействие за установяване на щетите, а отдалечаване от местопроизшествието е станало, защото не е разбрала какво е причинила.

Поради това счита ,че не може да й се вмени това във вина. Доверителката и наистина е напуснала местопроизшествието, но без да разбере, че е причинила такова произшествие, установено в съдебно заседание от разпита па водената свидетелка Савка Ч.. Разбрала за произшествието впоследствие, след което отишла и подписала протокола. Счита ,че това нарушение може да се осъществи само умишлено - предполага съзнателен отказ от страна на участника в-ПТП да вземе участие в установяване на щетите.Твърди ,че не се установява посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на /движението по пътищата до е било задължително, тъй като твърди ,че не са настъпили условията по чл. 723 ЗДвП, налагащи такова задължително посещение: няма убит или ранен човек; ПТП не е предизвикало задръстване на платното за движение, в него не участва МПС, което да превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; няма съмнение, че участник в произшествието е с 2 концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство, произшествието не е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; между участниците в произшествието няма разногласие относно обстоятелствата, свързани с него ; нито произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Твърди ,че в случая може да се обсъжда само дали е имало налице разногласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, но доказателства за такова разногласие счита ,че няма, а това не е доказано от ищцовата страна. За да бъде приет като основателен предявеният от ищеца иск на посоченото правно основание срещу причинителя на вредата /ответник по настоящото производство/, следва да бъдат установени и доказани следните обстоятелства: 1 ./ Валиден договор за имуществено застраховане, по застраховката „Гражданска отговорност"; 2 ./ Възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата, даващи основание за търсене на деликтна отговорност, по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – като противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди, надхвърлящи размера на застрахователната сума, по договора на последния за задължителната застраховка. Във връзка с установяване на тези обстоятелства от страна на ищеца са представени документи, вкл. Протокол за ПТП, установяващ фактите за настъпването на събитието, датата на осъществяването му, както и участниците, но от същия счита ,че не могат да бъдат установени категорични данни, дали при настъпване на произшествието водачът на лекия автомобил марка, в случай доверителката и Ч., е имала такова поведение, което да може да се квалифицира като противоправно. Отделно от представените с исковата молба – Опис заключение, проформа фактура, доклад по щета и др., в която са изброени извършените действия, счита ,че от една страна не установяват категорично дали са били необходими и от друга, дали така определените стойности не са прекомерни и завишени, неотговарящи на действителните вреди на автомобила и най-вече, дали надхвърлят размера на застрахователната сума, по договора за задължителната застраховка на автомобила на ответника;Извършено плащане на застрахователно обезщетение от ищеца застраховател, в полза на увреденото лице. Изготвените два броя експертизи, САТЕ и ССчЕ счита ,че не оборват нашите твърдения, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.500 ал.1 т.З от КЗ. Намира че не се доказва причинно-следствена връзка с противоправни действия и поведение на доверителката и А. Ч., даващи основание за търсене на имуществена отговорност по реда на чл.500 ал.1 т.З от КЗ .Моли въззивния в този смисъл да се произнесе като отмени изцяло обжалваното решение и отхвърли 3 исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски В законният срок е постъпил писмен отговор с вх№2181/20.07.2023г от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.София, чрез адв. Тодорка Стоянова Георгиева - която моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба к а т о напълно неоснователна и да потвърди обжалваното решение като постановено при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби, което е правилно и обосновано. Счита ,че първоинстанционният съд е спазил разпоредбите на чл. 235 и чл.23б от ГПК и е преценил всички доказателства по делото. Предвид всички представени писмени доказателства по делото, административно-наказателната преписка, събраните гласни доказателства на свидетеля Х. В. Ч., както и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ и съдебната автотехническа експертиза /САТЕ/, исковата претенция на „ЗД ЕВРОИНС" А Д намира ,че е изцяло доказана по основание и размер. Счита ,че жалбоподателката, голословно и въпреки всички събрани по делото доказателства, както и заключенията на двете съдебни експертизи /САТЕ и ССчЕ/, твърди, че не е доказан нито един от елементите на фактическия състав на чл.500, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането. Правилно първоинстанционният съд е приел, че „искът по чл. 500, ал.1, т.З от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД е основателен и доказан" като подробно е изложил съображенията и мотивите си за постановеното решение, с което изцяло е уважил предявените искове. Счита, че всички доказателства съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/ категорично обосновават така постановеното решение по делото и доказват по несъмнен начин обстоятелствата от които произтича исковата претенция, настъпилото на 19.01.2018 год. в град Девин, на паркинга на хотел „Персенк", пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участници - /ъа. ..Тойота Корола". per. № СМ 8810 АМ. управляван от А. Ю. Ч.. и паркирания л.а. -Ландровер Рейндж Ровер". с per. № РВ 6787 MX. собственост на ..Хева Инженеринг" ООД, паркиран от Х. В. Ч.: Обстоятелството, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на ответницата А. Ю. Ч. - водач на л.а. ..Тойота Корола". per. № СМ 8810 АМ. чиято гражданска отговорност към момента на настъпване на ПТП е била застрахована в .ЗД Евроинс" АД. След настъпване на ПТП А. Ю. Ч. е напуснала местопроизшествието ,без да види какви са щетите, без да уведоми собственика на увредения автомобил и без да уведоми контролните органи. Твърди ,че м еханизмът на настъпване на ПТП е посочен в Протокола за ПТП. Протоколът за ПТП е официален свидетелстваш документ за всички посочени в него обстоятелства. Твърди ,че този протокол категорично доказва механизма на ПТП. обстоятелствата при които е настъпило ПТП. както и факта, че вината за настъпване на процесното ПТП е н а ответницата А. Ю. Ч., която като водач на процесното МПС на горепосоченото място при движение на заден ход е ударила в задната част паркирания л.а. „Ландровер Рейндж Ровер", с per. № РВ 6787 MX, вследствие на което му е нанесла материални вреди и е напуснала местопроизшествието.

Твърди ,че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и 4 вида и степента на вредите, причинени на л.а. .Ландровер Рейндж Ровер". с per. № РВ 6787 MX.. Съставеният срещу ответника АУАН за нарушение на чл. 40 е подписан без възражения от ответницата. Същата е потвърдила извършеното от нея нарушение на ЗДВП, довело до настъпване на ПТП, Наказателно постановление № 18-0252-000043 не е обжалвано от ответницата и е влязло в законна сила.Твърди ,че п о предявената регресна претенция, ищецът .ЗД Евроинс" АД /като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите/ е възстановил на ЗАД Армеец" АД обезщетение в размер на 850.20 лева п л ю с 15 / лева ликвидационни разходи - обшо 865.20 лева,изплатени от ЗД Евроинс" АД Твърди ,че о тветницата е напуснала местопроизшествието, без да спре и без да уведоми органите на КАТ, което съгласно чл. 500. ал.1. т.З от Кодекса за застраховането дава правно основание за застрахователя по задължителна застраховка ..Гражданска отговорност" след изплащане на застрахователното обезщетение да предяви регрес към ответника. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че в съдебно заседание вещото лице е потвърдило механизма на ПТП, както и обстоятелството, че всички нанесени щети са получени вследствие на този механизъм на ПТП за който са събрани доказателства, както и че застрахователят извършва детайлен оглед на щетите и същите са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Твърди , че само след разглобяването на автомобила за ремонт, могат да се установят всички вреди, нанесени вследствие на ПТП. като същите се описват в описите на вредите при извършените огледи. Вещото лице е определило средната пазарна цена /средната от цените на трите автосервиза, използвани от него в САТЕ/ в размер на 865.46 лева /Горепосочената стойност от 865.46 лева е по-голяма от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 850.20 лева. Съгласно Чл. 410, ал.1 от КЗ „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне".