Решение № 341 от 14.12.2021, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1116/2021
- Вид
- Решение № 341
- Подписан
- 14.12.2021
- В сила
- 20.01.2022
- Състав
- ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 341 гр. Ловеч, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310101116 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена на иска: 188.08 лв
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,чрез адв. В.Г., със съд.адрес: гр. София, бул. “България“ №81, вх.В, ет.8 против КР. АС. АНГ., с адрес: гр. Ловеч, ***********.
Ищецът излага в ИМ, че предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г, с прехвърлител „С.Г.Груп“ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД.
Сочи, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лице, подробно описани в Приложение №1 от договора.
Наведени са твърдения, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 6668570002. Сочи се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13649743002 от дата 10.01.2018 г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечен абонамент 21.80 лева с ДДС., както и фиксирана услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечен 1 абонамент 13,98 лева / с ДДС/. Срокът на договора е 24 месеца, съответно до 10.01.2020 г.
Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения договор за предоставяне на мобилни услуги са издадени следните фактури: ф-ра № 1239777735/15.01.2018 г., 1241368451/ 15.02.2018 г., 1243129339/15.03.2018 г, за периода от 15.12.2017 г. до 13.03.2018 г.
Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца – 01/2018г, 02/2018 г и 03/2018 г. на стойност 188.08 лв.
Отбелязва, че към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Излага, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Изтъква, че при неспазването на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Посочва, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал крайна фактура № 1244793375 от 15.04.2018 г. Датата на деактивация на процесния абонамент е 03.04.2018 г, като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Ищецът счита, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл.79 от ЗЗД, тъй като ответникът е подписал договор за далекосъобщителна интернет услуга, ползвал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,че към него съществува изискуемо вземане на ищеца «ЮБЦ»ЕООД в размер на 188.08лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.12.2017 г. До 14.03.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 13649743002, сключен между ответника и мобилния оператор «Българска телекомуникационна компания»ЕАД, за което са издадени фактури № 1239777735/15.01.2018 г., 1241368451/ 15.02.2018 г., 1243129339/15.03.2018 г Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв. К. – служебно назначен особен представител на ответника. Намира предявеният иск за допустим, но оспорва същия като неоснователен по размер.Счита, че по делото не са представени доказателства от ищеца относно обстоятелството, че уведомлението за цесия между БТК ЕАД и С.Г.ГРУП ООД е достигнало до длъжника. Намира за недостатъчен факта,че е предоставено извлечение от 2
Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Потвърждение за прехвърляне на вземането. Твърди, че уведомлението за цесия не е достигнало до ответника и фактическо връчване не е осъществено. Наред с това, счита, че договореното с Общите условия по договора не отговаря на добрите нрави и норми.
В о.с.з. ищeцът „ЮБЦ“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.
Ответникът КР. АС. АНГ. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв. К.. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, поради което моли да се отхвърли. Заявява, че поддържа възраженията, направени с отговора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 70/2021 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «ЮБЦ»ЕООД е издадена Заповед № 22 от 13.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът КР. АС. АНГ. да заплати на „ЮБЦ“ЕООД следните суми: главница в размер на 188.08 лв за периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г., 51.03 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2018 г. до 30.11.2020 г, както и сумите: 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 655 от 21.04.2021 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 12.05.2021 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 70/2021 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото е установено, че на 10.01.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания „ЕАД и ответника К. А. А. е сключен договор за предоставяне на мобилна услуга с клиентски номер 13649743002 за поолзване на мобилна интернет услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечен абонамент 21.80 лева с ДДС., както и фиксирана услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечен абонамент 13,98 лева / с ДДС/. Уговорен е срок на 3 договора 24 месеца, съответно до 10.01.2020 г. При сключване на договора абонатът е декларирал, че се е запознал с политиката на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените въпроси се прилагат Общите условия на БТК ЕАД за съответната услуга, с които е съгласен и приема да бъдат неразделна част от договора.
Съгласно чл.29 от ОУ, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Според клаузата на чл.35 от ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, както следва:35.1. Сметките се издават на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договори/или електронен адрес изрично посочен от абоната чрез други средства за комуникация, посочени в общите условия или в индивидуалния договор, като неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението да плащане в определения срок.
Установява се и не се оспорва, че въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги в периода от 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г. операторът е издал следните фактури:
-Фактура № 1239777735/15.01.2018 г. с начислена за отчетен период 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г. сума в размер на 50.68 лв. с ДДС. Дължимата сума е платима в срок 01.02.2018 г.
-фактура № 1241368451/15.02.2018 г. с начислена за отчетен период 15.01.2018 г. – 14.02.2018 г. сума в размер на 107.99 лв. с ДДС. Дължимата сума е платима в срок 04.03.2018 г.
-фактура № 1243129339/15.03.2018 г. с начислена за отчетен период 15.02.2018 г. 14.03.2018 г. сума в размер на 29.41 лв. с ДДС. Дължимата сума е платима в срок 01.04.2018 г.
Към всяка от гореописаните фактури е приложено извлечение – детайлизирана справка относно потреблението на ползвания мобилен номер.
Съгласно чл.43.1 основно задължение на абоната е да заплаща в срок дължимите суми за предоставените услуги. Неизпълнението в срок на задължението за плащане е една от разписаните в ОУ хипотези, при които сключеният договор се прекратява – чл.50.6, б.“в“ от Раздел XIII „Прекратяване на договора“.
В случая поради неплащане в срок на процесните фактури, издадени за периода 15.12.2017 г. до 14.03.2018 г. операторът е прекратил едностранно договора с ответника, като този факт не се оспорва от ответната страна. Датата на деактивация на прооцесния абонамент е 03.04.2018 г.
По делото са ангажирани доказателства, че на 16.10.2018 г.между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, като цедент, и „ С.Г.Груп“ООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания / цесия/, по силата на който процесното вземане е било прехвърлено – същото е посочено в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията 4 и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви.
Впоследствие, с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора за цесия, цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за собствена сметка.
По делото е приложено уведомление за цесия, с което „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г. е уведомил ответника,че вземането е прехвърлено на „С.Г.
Груп“ ООД и в съответствие с пълномощно от 24.10.2018 г., по силата на което „С.Г.Груп“ ООД е упълномощено да го уведоми от негово име за сключения договор зацесия на 15.10.2018 г. и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД следва да се счита за надлежно уведомен.
Наред с това, ответника е уведомен, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г.
„С.Г.Груп“ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ЕООД и е единствен титуляр и разпоредител на същото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД съществува вземане срещу ответника КР. АС. АНГ. в претендирания размер от 188.08 лв.- предмет на заповед № 22 от 13.01.2021 г , издадена по ч.гр.д.№ 70/2021 г.