Решение № 1217 от 12.10.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Георги Иванов

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000503537 по описа за 2020 година

С решение № 3215 от 26.05.2020 г., по гр.д. № 13 638/17 г., СГС, І-15, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на "Банка ДСК" ЕАД, срещу М. М. Я., че М. Я. дължи на "Банка ДСК" ЕАД като поръчител на основание чл. 415, ал.

1 ГПК вр. с чл. 141, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 11 496, 12 лв. главница по договор за банков кредит, сключен на 10.08.2011 г., изменен с допълнително споразумение от 13.03.2013 г., която представлява главницата от вноските по погасителния план с настъпил падеж в периода 20.12.2014 г. 20.09.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата 1 155, 18 лв.

(главницата от вноските с падеж, настъпил в периода 20.12.2014 г. 20.05.2015 г.), считано от 12.06.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, както и заедно със законната лихва върху следните суми (представляващи главницата от вноските по погасителния план с падеж, настъпил в периода 20.06.2015 г. 20.09.2018 г.), считано от посочената срещу тях дата до окончателното им изплащане: 201, 01 лв. - от 21.06.2015 г., 203, 51 лв. - от 21.07.2015 г., 206, 05 лв. - от 21.08.2015 г., 208, 62 лв. - от 21.09.2015 г., 211, 22 лв. - от 21.10.2015 г., 213, 84 лв. - от 21.11.2015 г., 216, 52 лв. - от 21.12.2015 г., 219, 20 лв. - от 21.01.2016 г., 221, 94 лв. - от 21.02.2016 г., 224, 71 лв. - от 21.03.2016 г., 227, 1

50 лв. - от 21.04.2016 г., 230, 34 лв. - от 21.05.2016 г., 233, 21 лв. - от 21.06.2016 г., 236, 12 лв. - от 21.07.2016 г., 239, 05 лв. - от 21.08.2016 г., 242, 04 лв. - от 21.09.2016 г., 245, 05 лв. - от 21.10.2016 г., 248, 10 лв. - от 21.11.2016 г., 251, 19 лв. - от 21.12.2016 г., 254, 32 лв. - от 21.01.2017 г., 257, 49 лв. - от 21.02.2017 г., 260, 70 лв. - от 21.03.2017 г., 263, 95 лв. - от 21.04.2017 г., 267, 24 лв. - от 21.05.2017 г., 270, 56 лв. - от 21.06.2017 г., 273, 94 лв. - от 21.07.2017 г., 277, 34 лв. - от 21.08.2017 г., 280, 81 лв. - от 21.09.2017 г., 284, 30 лв. - от 21.10.2017 г., 287, 84 лв. - от 21.11.2017 г., 291, 43 лв. - от 21.12.2017 г., 295, 06 лв. - от 21.01.2018 г., 298, 74 лв. - от 21.02.2018 г., 302, 46 лв. - от 21.03.2018 г., 306, 22 лв. - от 21.04.2018 г., 310, 04 лв. - от 21.05.2018 г., 313, 91 лв. - от 21.06.2018 г., 317, 81 лв. - от 21.07.2018 г., 321, 78 лв. - от 21.08.2018 г. и 325, 78 лв. - от 21.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер от 36 299, 30 лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на "Банка ДСК" ЕАД, срещу М. М. Я., че М. Я. дължи на "Банка ДСК" ЕАД като поръчител на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 141, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата 2 659, 38 лв. - възнаградителна лихва върху главницата, представляваща част от вноските по кредита с настъпил падеж в периода 20.12.2014 г. - 20.05.2015 г. и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 141, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 44, 75 лв. - лихва за забава върху главницата от вноските по погасителния план с настъпил падеж в периода 20.12.2014 г. - 20.05.2015 г., която лихва е дължима за периода 29.05.2015 г. - 11.06.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 4 774, 16 лв. и за периодите 25.07.2014 г. - 19.12.2014 г. и 21.05.2015 г. 11.06.2015 г., иска за лихва за забава до пълния предявен размер от 127, 89 лв., както и иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 141, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 120 лв. - такса при изискуемост на кредита (заемна такса).

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от М. М. Я.. Изтъква се, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като претенцията не била прецизирана по размер и период, не било пояснено каква част от вноските погасяват главница, съответно лихва, кога са постъпвала плащания, кога са били просрочвани вноските и пр. Подчертава, че банката е претендирала вземане по договор от 10.08.2011 г., а в счетоводните книги било посочено споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2011 г.

2

Намира, че не се установява банката да е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, съобразно т. 18 от ТР № 4 от 2013 от 18.06.2014 г. – сочи, че уведомяването на Х. Х. - наследника на кредитополучателя, чрез залепването по чл. 47, ал. 1 ГПК, не е съобразено с изискванията на закона. Поддържа, че задължението на поръчителя не може да стане изискуемо преди да настъпи изискуемост на главния дълг, и тъй като няма редовно връчване и настъпване на предсрочна изискуемост спрямо главния длъжник, то поръчителят не дължи плащане спрямо банката. Твърди, че връчването на уведомление от банката на жалбоподателката също не е редовно, тъй като е доставено на различен адрес от посочения в договора и поради неяснота какво точно съобщение е получено от адресата. В жалбата, след цитиране и възпроизвеждане на фрагменти от решения на ВКС, се твърди, че наказателните лихви са в необосновано висок размер, както и че се касае до липса на указания за прилаганата методика относно годишни разходи и годишна лихва т.е. че са налице неравноправни клаузи. Сочи, че размера на ГПР бил записан на ръка без да е ясно кога е станало това.

Претендира отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции на банката, както и разноски.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД оспорва жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК.

Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че на 10.08.2011 г. сключил с кредитополучателя М. Х. Х. (починала преди подаване на исковата молба и наследена от Х. Х.), споразумение за обединяване на кредити, като банката предоставила на посоченото лице кредит от 33 635 лв. Впоследствие страните сключили и допълнително споразумение (от 13.03.2013 г.), с което дължимата към този момент лихва е капитализирана и така главницата на дълга е станала 37 200 лв. Кредитът е отпуснат при годишна лихва в размер от 14, 95%, който лихвен процент е уговорен като променлив, и при уговорена лихва за забава, възлизаща на годишния лихвен процент по кредита, увеличен 3 с 3 пункта за първите 90 дни на забавата и увеличен с 10 пункта при забава над 90 дни. Договорено било погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва. Банката твърди, че ответницата М. Я. (с предишно фамилно име Т.) и Х. Х. били поръчители по договора. Твърди се, че поради забава в плащанията по договора за период повече от 90 дни, банката обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, като изпратила покана за това на Х. Х.. Предсрочната изискуемост според ищеца е настъпила на 06.06.2015 г.

(съгласно заявлението за издаване на заповед за изпълнение и посоченото от ищеца в исковата молба при поставяне на задачите към поисканата експертиза). Банката твърди, че към момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договора са дължими следните суми: 36 299, 30 лв. - главница на дълга, 4 774, 16 лв. - възнаградителна лихва (договорна лихва) за периода 25.07.2014 г. - 11.06.2015 г., 127, 89 лв. - лихва за забава по договора (наказателна лихва) за периода 29.05.2015 г. - 11.06.2015 г., както и 120 лв. такса при изискуемост на кредита (заемна такса). За посочените суми е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата е възразила (а длъжникът Х. Х. не е сторил това), поради което банката претендира да бъде установена спрямо ответницата дължимостта на сумите, заедно със законната лихва върху главницата от 12.06.2015 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски по делото.

Ответницата М. Я. оспорва исковете. Посочва, че ищецът твърди, че е отправил изявление за обявяване на предсрочната изискуемост по договор за банков кредит, а не по процесното споразумение за обединяване на кредити, поради което не е налице предсрочна изискуемост по отношение на вземанията, заявени на процесното основание. В тази връзка посочва и че договорът за поръчителство обезпечава вземанията по договор за кредит за текущо потребление, а не по процесното споразумение. Оспорва и обстоятелството да е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор, тъй като за това не е уведомен кредитополучателят, като включително оспорва редовността на връчването на представената в заповедното производство нотариална покана, отправена до кредитополучателя и връчена по реда на чл. 47 ГПК. Посочва и че ответницата като поръчител също не е надлежно уведомена за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва и обстоятелството процесната сума на главницата да е преведена на кредитополучателя.

4

Ответницата възразява също така, че претендираната сума от 120 лв. за такси е недължима, тъй като противоречи на закона. Възразява, че общите условия към процесния договор не са надлежно приети от кредитополучателя, нито от ответницата, която не ги е подписала, поради което не обвързват страните, включително и ответницата, а също така поради това целият договор е недействителен. Прави възражение и за нищожност на уговорките в процесния договор и в общите условия към него, предвиждащи възможност на банката едностранно да изменя лихвата по кредита, тъй като счита, че те представляват неравноправни клаузи в потребителски договор. Възразява и че уговорената лихва за забава (наказателна лихва) също е нищожна, тъй като представлява необосновано високо обезщетение в потребителски договор, т.е. също представлява неравноправна клауза. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Пред настоящата инстанция не се спори, че М. Х. е имала към банката задължения по два договора за текущо потребление – 29 531, 91 лв. остатък от главници, остатък от 3859,45 лв. редовни лихви, остатък от 1901,52 лв. наказателни лихви и 110 такси управление. В споразумение за обединяване на кредити от 10.08.2011 г. – л. 11, тези й задължения са окрупнени. В същото е посочено, че общата сума на дълга вече е 33 635 лв., което е с 600,96 лв. помалко от сбора на посочените по-горе дългове. Няма спор, че тази разлика не се претендира от банката. Банката се е отказала от свои вземания, а именно – 1056,92 лв. наказателни лихви, поради което остават такива в размер на 844,60 лв. и от таксите за управление в размер на 110 лв. В споразумението е договорено, че общата сума на кредита се олихвява с 14,95 % годишно и с ГПР 16,02 %. Сключено между страните е и друго допълнително споразумение от 13.03.2013 г., с което лихвата от 14,95 % годишно е запазена, но е продължен срокът на договора. Страните не спорят, че този размер на лихва (14,95 %) не е бил променян (въпреки предвидена такава възможност в договора) през цялото време на действие на договора от самото възникване на кредитното правоотношение с М. Х..

Жалбоподателката М. Я. (Т. преди) е сключила с банката договор за поръчителство на 10.08.2011 г. на дълга, визиран в посоченото по-горе споразумение – л. 13, а на 13.03.2013 г. е подписан и анекса към него. В 5 договора за поръчителство (т. 1) е посочено, че Я. обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит за текущо потребление. Я. се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя, като тази отговорност се запазва и ако кредиторът не е предявил иск против кредитополучателя в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Няма спор, че първоначалния кредитополучател М. Х. Х. е починала на 2.02.2015 г. и е била наследена от Х. Д. Х., който първоначално е бил поръчител заедно с жалбоподателката. Последният, банката е направила опит да уведоми за настъпилата предсрочна изискуемост и така да направи кредитната диспозиция предсрочно изискуема, с изпращане на нотариална покана – л. 21. Връчването е оформено от служител при нотариус, с отбелязване, че адресът на ул. *** № * в гр. *** (установен като постоянен и настоящ адрес от 2007 г. в заповедното производство) е посетен три пъти и до жилището няма достъп. Залепване на съобщението е удостоверено на 8.05.2015 г. Съобщение до адреса в гр. ***, ж.к. ***, посочен в договора за поръчителство от 10.08.2011 г. не е изпращано.