Решение № 1974 от 29.09.2026, Административен съд - Търговище
- Съд
- Административен съд - Търговище
- Дело
- Административно дело 610/2024
- Вид
- Решение № 1974
- Подписан
- 29.09.2026
- Състав
- Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172а · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 61, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 51, ал. 1, т. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53б · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53б, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53б, ал. 4 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53б, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53б, ал. 5, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1, т. 13 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §9, т. 9 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1974
Търговище, 29.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Търговище - V състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВАНКА ИВАНОВА
При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20247250700610 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 53б от ЗКИР.
Делото е образувано по жалба на М. К. Д. [ЕГН] от [населено място], СО, [жк] [адрес], чрез адв. К. Г. от АК – София, със съдебен адрес: [населено място], [улица],ет. 4, ап. 15, ляво крило адв. Г. против Заповед № 18-4257/ 16.04.2024 г. на началника на СГКК – Търговище, с която е одобрено изменение на КККР на [населено място], съгласно скица-проект № 15-124875/ 08.02.2024 г., както и отказът от конституирането на жалбоподателката, обективиран в писмо с изх. № 20-40053/ 23.10.2024 г. на началника на СГКК – Търговище.
Жалбоподателят сочи в три заявления по делото, че оспорва горепосочения адм акт, както и неконституирането и като страна по делото, като поради последното жалбоподателят е бил лишен от възможността да подаде възражение и че е налице спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. С процесната заповед се променят кадастралните граници на посочените в заповедта 11 бр. имоти, в т.ч. и на жалбоподателя. По силата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, КККР се поддържа в актуално състояние, като се изменят при установяване на ЯФГ. Според чл. 53б, ал. 1 от ЗКИР, ЯФГ се отстранява по заявление на заинтересованото лице или при установяването и от СГКК от АО. В случая е налице първата хипотеза на посочената правна норма. Не е налице ЯФГ, тъй като не са приложени доказателства, които да легитимират заявителя като собственик, който да има правен интерес да поиска исканото изменение. Поради това заповедта е необоснована. Според дефиницията в §9, т. 9 от ДР на ЗКИР, ЯФГ е несъответствието в границите на ПИ между урбанизираната и неурбанизираната територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и не съответствие в границите на съществуващите на терен трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им в планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, като разликите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Т.е. в дефиницията са определени две хипотези. От оспорената заповед не става ясно, нито по коя от посочените по-горе хипотези е посоченото несъответствие, нито в какво се изразява то, за да може да се прецени съставлява ли то ЯФГ и може ли да бъде отстранено по реда на чл. 53б от ЗКИР. Процесната заповед е издадена и при съществени процесуални нарушения – неучастието на заинтересованите лица по смисъла на §1, т. 13 от ДР на ЗКИР. КК на процесната територия, при одобряването ѝ и действаща към момента, преди настоящото изменение напълно съответства на границите на имота по документите на жалбоподателя и респективно КВС и по изработения за нуждите на реституцията влязъл в сила план за земеразделяне. Не са налице юридически факти, които да са довели до промяната на тези граници.
В с.з. по делото жалбоподателя Д., редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено заявление от процесуалния и представител адв. Г. за даване ход на делото в негово отсъствие поради пореден служебен ангажимент, поддържане на жалбата и всички заявления след нея. В дадения от съда срок не представя писмени бележки.
Ответникът по делото – началник на СГКК – Търговище, редовно призован, не се явява и не се представлява. Получено е писмен отговор и становище, че жалбоподателят Д. не е била уведомявана по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 61, ал. 1 от АПК във вр. със съобщаване на процесната заповед и СГКК – Търговище не разполага с такива съобщения. При извършване на процедурата по изменение на КККР за ПИ с идент. *** са били поискани данни от ОбщС“Земеделие“ – Попово за собственика и неговите наследници. Поради това, че за праводателя на жалбоподателя не е имало данни за ЕГН, са били представени данни за заявителката по преписката. При така установените данни са били уведомени лицата, установени за наследници. Тези лица са били уведомени и за допуснатата промяна. Промяната в площта на имота е 8 кв.м., и е в допустимата норма на чл. 18, ал. 5 от Наредба № ДР-02-20-5/ 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. При тази промяна, засегнатите собственици нямат основание и за обезщетение.
Заинтересованите страни: Областно пътно управление – Търговище, „Делта“ ЕООД, Й. Н. Н., Е. Ж. Д., А. Ж. Д., Е. А. В., П. А. В., В. И. В., И. С. Т., Н. В. И., К. В. И., Н. Ю. Ф., А. Н. Х., Ч. Н. В., Кмет на община Търговище, редовно призовани не се явяват и не се представляват. Не изразяват становище по делото и не представят писмени бележки в дадения от съда срок.
Заинтересованата страна – Областна дирекция „Земеделие“ – Попово, чрез процесуален представител е представила писмено становище, че изразява отрицателно становище за обезщетяване на наследниците на К. Д. /наследодател на жалбоподателя/ по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Образуваното адм. производство е за отстраняване на ЯФГ в землището на с. Заветно, общ. Попово, обл. Търговище. С изменението се коригират границите на път от републиканската пътна мрежа, като се засягат имотните граници на 7 бр. имота – частна собственост. Сред имотите и ПИ с идент. № ***, който е собственост на К. Д. / праводател на жалбоподателя М. Д./. Тъй като засегнатата част от имота е само 8 кв.м. /от 10 000кв.м. след изм. на 9 992 кв.м./ то становището на ОС“З“ е отрицателно за обезщетяване. Съгласно писмо от Министерство на земеделието и храните с указания за обезщетяване по реда на чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР, в случаите когато изменението на КККР засяга имоти с площ под 50 кв.м., тези имоти не подлежат на обезщетяване. В чл. 19 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР е приложена формула, по която се изчислява допустимата разлика в площта, определена чрез контролно измерване на точките от границите на ПИ. При извършване на изчисления по описаната в наредбата формула се установява, че допустимата разлика в площта е в размер на +/- 50, 2 кв.м., т.е. тя може да варира до 9 949 кв.м. В случая при описаното изменение на КККР на с. Заветно е 9 992 кв.м, т.е. отклонението в засегнатата площ от 8 кв.м. е в рамките на понятието за допустима разлика.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че жалбоподателят М. Д. (наследник на К. Д. – дъщеря според удостоверение за наследници – л. 14 и сл. от делото) е съсобственик на ПИ с идент. № *** / нива/ по КК и КР на с. Заветно, общ. Попово, обл. Търговище, от който се отнемат 8 кв.м. след изменение на КККР поради ЯФГ.
На 16.04.2024 г. началникът на СГКК – Търговище издал процесния адм. акт – Заповед № 18-4257/ 16.04.2024 г. на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 53б, ал.1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, по заявление от 26.01.2024 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и удостоверение за изм. на КККР от 02.11.2023 г.
Жалбоподателят Д. не е била уведомявана за наличието на адм. производство по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като живее в САЩ и не пребивава трайно в страната. За наличието на изм. в КККР на селото, засягащи нейния ПИ с идент. № *** тя разбира от свои родственици през м. 09.2024 г.
На 06.11.2024 г жалбоподателят Д. е подала жалба против процесния адм. акт пред АдмС – Търговище, който към него момет не и е бил връчен.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема обжалвания адм. акт – Заповед № 18-4257/ 16.04.2024 г. на началника на СГКК – Търговище за издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 54 от ЗКИР.
Съдът приема подадената жалба за неоснователна.
Според легалната дефиниция на т.9 от ДР на ЗКИР (изм. – ДВ, бр. 57 от 2016 г., доп., бр. 95 от 2025 г., в сила от 9.02.2026 г.) "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31; явна фактическа грешка е и съществуващ на терена траен топографски обект с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определен чрез геодезически измервания, който не е отразен в плановете и картите, одобрени и поддържани по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.
С оглед доказателствата по делото съдът намира, че в случая процедурата по сезиране на компетентния орган, с искане за изменение на КККР на с. Заветно, общ. Попово, обл. Търговище относно описания недвижим имот / идент. № ***/ е спазена. Процесната заповед за изм. на КККР на ПИ, собственост на жалбоподателя Д. е индивидуален административен акт – чл. 21, ал. 1 от АПК, издаден от компетентния орган съгласно разпоредбите на чл. 53б, ал. 1 и чл. 53б, ал. 5 от ЗКИР и в предвидената писмена форма. Същият е съобразен с процесуалния закон и в хода на издаването не са допуснати съществени процесуални нарушения. За съществени процесуални нарушения съдът приема такива нарушения, които ако не биха били допуснати, да би се стигнало и до друго решение на поставения пред АО въпрос. В случая не уведомяването на жалбоподателя Д. е резултат от факта на отнемане на 8 кв.м. за извършване на корекция на път от републиканската пътна мрежа, като производството е инициирано от А“ПИ“. Разликите в координатите на определящите ги точки са по-малки от допустимите /50 кв.м./ съгласно наредбата по чл. 31 от ЗКИР /чл. 19 от Наредба № РД-02-20-5/ 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР/. Поради това съдът счита, че не уведомяването на Д. макар и процесуално нарушение на нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК, то то не е от рода на съществените, а именно да промени крайния резултат на поставения за решаване пред началника на СГКК – Търговище въпрос. В тази връзка и изложените в жалбата възражения на оспорващия Д. са неоснователни.
Издаденият адм. акт не противоречи на материалния закон и целта на закона.
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че действително е налице процесуално нарушение, което не е съществено/ неуведомяване на всички заинтересувани страни по издаване на процесния адм. акт/, което обаче не е достатъчно за неговата отмяна.
Отказът за конституиране на жалбоподателя в производството, съдът приема като просрочен предвид на издадения адм. акт, както и предвид на обстоятелството, че жалбоподателят не следва да черпи права от този факт.
Поради тези съображения подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид на изхода от оспорването, съдът приема че разноски не следва да бъдат присъждани на АО, тъй като не са били поискани.
Воден от горното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 172а от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. Д. [ЕГН] от [населено място], СО, [жк] [адрес], чрез адв. К. Г. от АК – София, със съдебен адрес: [населено място], [улица],ет. 4, ап. 15, ляво крило против Заповед № 18-4257/ 16.04.2024 г. на началника на СГКК – Търговище, с която е одобрено изменение на КККР на [населено място], съгласно скица-проект № 15-124875/ 08.02.2024 г., както и отказът от конституирането на жалбоподателя, обективиран в писмо с изх. № 20-40053/ 23.10.2024 г. на началника на СГКК – Търговище.