Определение № 2335 от 12.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2335 гр. Пловдив, 12.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501855 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. Б. Д., против Разпореждане № 14965/22.05.2025г. по гр.д.№8549/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, осемнадесети гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Т. Т.

Ф., ЕГН – **********. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Т. Т.

Ф., ЕГН – ********** е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С Разпореждане №13764/13.05..2025г. на Районния съд производството по делото е оставено без движение до отстраняване на нередовностите на заявлението, като заявителят представи доказателства как е формирана претендиранат главница, на какво основание е настъпила изискуемостта на вземанията, какви плащания са извършени по договора , като му е указано, че при неизпълнение на указанията в посочения тридневен срок, заявлението ще бъде отхвърлено изцяло.

В указания срок от дружеството е подадена Молба., с която се излагат доводи, че 1 дадените указания за прилагане на исканите документи са неотносими към заповедното производство и противоречат на практиката на други съдилища. Посочено е също, че няма необходимост от изпълнение, тъй като твърдението на заявителя е, че вземане в посочения размер съществува, и това било достатъчно, за да бъде осъществена процедурата по проверка дали то е спорно.

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение като съдът е приел, по същество, че процесният договор за заем е недействителен, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК, тъй като липсва разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира.

Същият от 46.18 %.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите от договора за потребителски кредит е правилна.

Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива / в нея не е включена възнаградителната лихва/, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената възнаградителна лихва, несъмнено е разход по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК във вр. § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „ общ разход по кредита за потребителя „ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Предвидената възнаградителна лихва се плаща разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и е пряко свързана с предоставения по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1 т. 1 от ДР на ЗПК. Императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ограничава максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е 2 включена , с което е нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за недобросъвестност. Налага се следователно извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. А съгласно чл. 22 от ЗПК, когато договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, същият е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В случая за съда е невъзможно да определи в рамките на заповедното производство какъв е размера на невърнатата главница, т.к. заявителят въпреки дадените му от съда указания не е уточнил размера на извършените от длъжника плащания по договора за кредит, кога и в какъв размер са и за погасяване на кои видове задължения по договора са били отнесени тези плащания от страна на кредитора. При това положение, действително дължимите по процесния договор за кредит задължения на потребителя ще следва да се установяват от кредитора в състезателно исково производство, но не и за тях да се издава исканата заповед за изпълнение в производството по чл. 410 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението по чл.

410 от ГПК е правилно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. Б. Д., против Разпореждане № 14965/22.05.2025г. по гр.д.

№8549/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, осемнадесети гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3