Решение № 325 от 22.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Бургас, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20212120101665 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против СТ. АТ. М., ИСКР.

Ч. М. и АНТ. Ч. М., за установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.

С определение № 302/26.03.2021 г. съдът е прекратил производството по делото в частта, с която „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД предявява установителни искове против всеки един от ответниците ИСКР. Ч.

М. и АНТ. Ч. М. за сумата от 5,27 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.07.2018 г. – 21.10.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение № ***/30.10.2020 г. по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС в частта, с която е разпоредено на ИСКР.

Ч. М. и АНТ. Ч. М. да заплатят на дружеството сума от по 5,27 лева, представляваща лихва за забава за периода 26.07.2018 г. – 21.10.2020 г.

С определение № 1623/07.07.2021 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответниците, като за такъв с определение № 2065/03.08.2021 г. е назначена адвокат С.П. М., която депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковете и моли съда да ги уважи и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание особеният представител на ответниците не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, 1 депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по нот. дело № *** г. по описа на нотариус М. А-Т. „***“ ЕООД продава на Х. И.

Х. следния недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор ***.12 по КККР на гр. Бургас, с адрес гр. *** (за краткост Жилището). Към същия момент господин Х. е в брак със СТ. АТ. М.. На 18.06.2010 г. той подава искане до ищцовото дружество за промяна на титуляра на партидата за вода № ***, като бъде прехвърлена на негово име, тъй като е придобил Жилището.

В имота има един водомер, който е монтиран в санитарния възел.

На 17.06.2016 г. Х. умира, като оставя за свои наследници по закон – СТ. АТ. М. (съпруга), АНТ. Ч. М. (дъщеря) и ИСКР. Ч. М. (син).

На 04.12.2017 г. ИСКР. Ч. М. подава в Община Бургас декларация по чл.14 от ЗМДТ, в която посочва, че той, А.М. и С.М. са придобили по наследство правото на собственост върху Жилището, като деклараторът и неговата сестра придобиват по 1/6 ид.ч., а тяхната майка 4/6 ид.ч. До лятото на 2019 г. свидетелят Я.Г., отчетник измервателни уреди в ищцовото дружество, отчита водомера в жилището, като съобщава, че й осигуряват достъп наследниците. Често те са в чужбина, като Жилището остава необитаемо, но заявление до водния оператор, че апартаментът няма да се ползва, не е подавано. Видно от справка-извлечение за показания на водомера в Жилището (л.11 от делото), потвърдено от свидетеля Г., отчитането става лично от нея, като има два случая суми да са начислявани „служебно“. На 18.07.2018 г. и на 17.08.2018 г. Я.Г. съставя протокол за това, че не й е осигурен достъп до Жилището за отчет на водомера за повече от 1 месец.

След 2019 г. водомерът в Жилището не се отчита, тъй като се води необитаемо.

Не е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща стойност на показанията на водомера се прибавя към предходна такава. Служебното отчитане не е в началото или в края на процесния период, а в средата на периода. За периода 18.11.2017 г. – 13.06.2019 г. доставената и консумирана питейна вода, преминала през измервателното устройство, е 67 куб. м., към които се прибавя количество „от разпределение“ или общо 71,34 куб. метра на стойност 201,90 лева. Тази сума не е заплатена, като за дължимостта й са издадени 5 фактури, първата от които от дата 25.06.2018 г., а последната от дата 25.06.2019 г.

На 27.10.2020 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС. На 30.10.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** за следните суми: 201,90 лева, неизплатени задължения за ВиК услуги, ползвани в Жилището през периода 18.11.2017 г. – 13.06.2019 г.; 31,61 лева мораторна лихва за периода 26.07.2018 г. – 21.10.2020 г., като за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. лихва не е начислявана; законната лихва върху главницата от датата на 2 подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Съдът е разпоредил С.М. да заплати 134,16 лева от главницата и 21,07 лева от лихвата за забава, а всеки един от останалите двама длъжници да заплати по 33,65 лева от главницата и по 5,27 лева от лихвата за забава. Тъй като длъжниците са уведомени за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява претенциите си по исков ред, като е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, на показанията на свидетеля Янк. П. Г. и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Подлежат на разглеждане два установителни иска с правно основание чл. 422, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника С.М. и установителен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД по отношение на всеки един от останалите двама ответници. Надлежно е въведено възражение от особения представител за погасяване на вземанията по давност.

В отговора на исковата молба особеният представител набляга, че „единствено е спорно между страните дали ответниците са задължени лица по отношение на ищцовото дружество или задължено е някое трето лице“, след което се прави възражение за погасяване на част от главницата по давност.

Съгласно легалната дефиниция на понятието „потребител”, дадена в разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (за краткост Закона), това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Същата е дефиницията на това понятие и в чл.2 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ).

Установи се по делото, че за процесния период 18.11.2017 г. – 13.06.2019 г. ответниците са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, за водоснабден обект – апартамент с административен адрес гр. ***. Ответникът С.М. притежава ½ ид.ч. от Жилището като собственик след прекратяване на съпружеската имуществена общност със смъртта на съпруга й и придобива по наследство 1/6 ид.ч., т.е. притежава общо 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху Жилището, а останалите двама ответници са придобили по наследство по 1/6 ид.ч. – аргумент от чл.9, ал.1 от ЗН. Те са приели наследството, оставено от наследодателя им Х. И. Х., като доказателство за това е подадената от И.М. декларация по чл.14 от ЗМДТ, която ползва всички наследници, както и обстоятелството, че ответниците са обитавали имота на наследодателя след неговата смърт.

Следователно те са потребители на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, за този имот. За този извод е без значение дали реално съсобственикът обитава Жилището.

Видно от доказателствата, отчитането на водомера в началния и в 3 крайния момент от процесния период се извършва от самия инкасатор (условно „видян“). В този смисъл достоверността на „началната“ и „крайната“ стойности на водомера е категорична. Не е налице „празнина“ в отчетите, т.е. всяка последваща стойност се прибавя към предходна такава. Водният оператор е изпълнил задължението си за доставка, отвеждане и пречистване на вода, което, от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността на ответниците, в качеството им на потребители, да заплатя т извършената услуга.

Според чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (за краткост Наредбата) и зразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда – етажна собственост (в каквато се намира Жилището на ответниците) , въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.

Следва изрично да се посочи, че водомерът в апартамента на ответниците не е с дистанционно отчитане. Отчитането на показанията на водомера се извършва от отчетник на дружеството посредством мобилно устройство, като служителят въвежда ръчно показанията на измервателния уред, които е възприел. Макар отчитането на потреблението за част от периода да става за период по-дълъг от три месеца, това не освобождава ответниците от задължението да заплатят стойността на потребената вода.

Според чл.25, ал.2 от Общите условия на дружеството (за краткост ОУ) разликата (общото потребление) между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата по отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери количества.

По делото липсват доказателства за отчетен период 18.11.2017 г. – 13.06.2019 г. разликата между отчетеното количество вода по общия водомер и сбора на отчетите по индивидуалните водомери да е по-голяма от 20 %. Извън горното, установяването на разлики, по-големи от 20 %, не е основание за неплащане на изразходваното количество вода – чл.25, ал.7 от ОУ.

Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури (дори и при служебно начисляване на количества), като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ. И при нередовно издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване на потребителя от задължението му да заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена. Такава санкция за оператора на ВиК услугата не се предвижда нито в ОУ на дружеството, нито в Наредба та.

Ето защо дружеството ищец има вземане срещу ответниците за сумата от 201,90 лева главница, като припадащата се на С.М. част от него е в размер на 134,60 лева, а припадащата се част на всеки един от останалите ответници 4 е в размер на 33,65 лева. Вземането следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното му изплащане.

По възражението на особения представител за погасяване на част от вземането за главница по давност:

Според разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за периодични плащания.

Безспорно в случая се касае за периодични плащания. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД.

Според особения представител фактурата от 25.06.2018 г. касае отчетен период с начална дата 18.11.2017 г., поради което вземането по нея е станало изискуемо след изтичане на 30-дневен срок, т.е. след 18.12.2017 г.

Настоящият съдебен състав не споделя тази теза. Първата издадена фактура е от 25.06.2018 г., поради което вземането по нея става изискуемо след изтичане на 30-дневен срок, т.е. от 26.07.2018 г.

Дори и да се приеме тезата на особения представител, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.10.2020 г., от който момент исковата молба, която прекъсва давността, се счита предявена (чл.422, ал.1 от ГПК), т.е. периодът от настъпване на „изискуемостта“ на вземането по първата фактура (на 18.12.2017 г. според особения представител) до предявяване на претенцията пред съда е по-кратък от 3 години. Ето защо и по аргумент за по-силното основание никоя част от вземането за главница на дружеството не е погасена по давност и възражението на особения представител в този смисъл е неоснователно.