Решение № 15517 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15517 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110152884 по описа за 2025 година

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.

София, .........., излага в исковата молба, че въз основа на депозирано от него заявление е образувано ч. гр. д. № 37202/2025 г. по описана СРС, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Б. Г. П., ЕГН ********** и адрес: гр. Банкя, ..........., връчена по реда на чл.47 ГПК, което обуславя интереса от търсената искова защита.

Твърди, че на 15.10.2019 г. между Стик Кредит АД и Б. П. е сключен договор за потребителски кредит № 573729, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 300 лв. срещу задължението да го върне до 15.06.2020 г. на 8 вноски по 102.57 лв.

Поддържа договорът да е сключен в изискуемата форма и съдържание с ГПР 42.58%, както и при спазване на ЗПФУР, тъй като е сключен от разстояние по електронен път.

Кредитополучателят на изпълнил задълженията си към момента на изтичане на срока на договора. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.3.24 г. Стик Кредит АД прехвърлил на ищеца вземанията си срещу ответника по договора за кредит /за главница, договорна лихва и лихва за забава/. Ищецът моли да се приеме за установено, че ответникът дължи сумите: 300.00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 573729 от 15.10.2019 г., сключен със Стик Кредит АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя, ведно със законна лихва за период от 23.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 52.07 лева представляваща договорна лихва за период от 15.10.2019 г. до 15.06.2020 г., сумата 382.30 лева представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 31.05.2025 г., за които е издадена заповедта. Претендира разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен 1 представител, който оспорва исковете. Оспорва сключването на договора, получаването на сумата, твърди нищожвни клаузи. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл. 6. ЗПФУР, вр. чл. 79, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че с ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за кредит/, по което на ответника е предоставена в заем посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е придобил вземанията въз основа на договор за цесия и уведомил длъжника за нея.

Представен е по делото договор за потребителски кредит № 573729/15.10.2019 г. между Стик-кредит АД АД, в качеството на заемодател, и Б. П., като заемател, за предоставяне на заемна сума срещу задължението за връщането й, съгласно условията на договора.

Неразделна част от договора са погасителния план и Общите условия на кредитора.

Съгласно погасителния план, сумата на кредита е 300 лв., при срок на кредита – 8 месеца, дата на първа вноска 15.11.2019 г., на последна – 15.6.2020 г., размер на вноска 102.57 лв. в хипотезата на чл. 20, включваща и неустойка, лихвен процент на кредита – 36%, ГПР – 42.58 %, общ размер на всички плащания 820.56 лв. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита и съобщение за одобряването му.

Документите не носят подпис на страните, тъй като се твърди сключване на договора по електронен път.

Не са представени доказателства за предоставяне на заемната сума на кредитополучателя.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между „Стик кредит“ АД, цедент, и „АПС БЕТА България“ ЕООД, цесионер, от който се установява, че цедентът прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Представена е извадка от Приложение № 1, в което фигурира като длъжник Б. П. за заем от 300 лв.

Следователно, ищецът основава вземането си на сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.

2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е 2 длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

На следващо място, доколкото се касае до договор за потребителски кредит, той се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които следва да бъдат съобразени от съда. Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Спазването на горепосочените законови изисквания не се доказа по делото. По делото не е представено подаденото заявление от заемателя, не са представени и никакви други извлечения от електронни документи във връзка с кореспонденцията между страните. Не са представени никакви доказателства за спазване на ЗПФУР, включително не е изготвана допуснатата от съда експертиза поради невнасяне на депозита от ищеца. Оттук и съдът приема, че представените по делото писмени доказателства - стандартен европейки формуляр, договор и общи условия, имат характер на частни неподписани документи, които изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод, че фактически са били предоставени на ответника и същият се е запознал и се е съгласил с тях. Както се посочи погоре договорът за потребителски кредит е формален с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма. Липсата на съгласие в предвидената форма има за последица липсата на договорна връзка между страните.

На следващо място, доколкото се касае до договор за заем, договорът се счита за сключен от момента на предаване на сумата, поради което едва след предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Ето защо в случая ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи предоставяне на заемната сума на ответника, за което по делото също липсват доказателства, а предвид липсата на подписан договор, неприложими са и неговите клаузи относно начина на усвояване на сумата по кредита /който също не е установен, тъй като не е представено заявлението/.

Ето защо между страните не е възникнало кредитното правоотношение с претендираните от ищеца правни последици. Тъй като не са възникнали вземанията, които се претендират, предявените искове за установяването им са неоснователни и следва да се отхвърлят в цялост.

Относно разноските:

При този изход на спора ищецът няма право на разноски.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХЪВРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, против Б. Г. П., ЕГН **********, адрес гр. Банкя, ..........., за признаване за установено, че дължи следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит № 573729/15.10.2019 г. сключен със „Стик-Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца: 300.00 лева главница, ведно със законна лихва за период от 23.06.2025 г. до изплащането й, 52.07 лева договорна лихва за период от 15.10.2019 г. до 15.06.2020 г., 382.30 лева мораторна лихва за период от 15.06.2020 г. до 31.05.2025 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37202/2025 г. по описана СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен връчването му на страните. срок от

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4