Решение № 71 от 23.04.2025, Районен съд - Велики Преслав
- Съд
- Районен съд - Велики Преслав
- Дело
- Гражданско дело 170/2024
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 04.06.2025
- Състав
- Соня Ангелова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. В.П., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100170 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от “И.Ф.” ЕООД, представлявано по закон от Б.И.Н. – управител и по пълномощие от юриск. А.Г. срещу А. М.
Х. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 800 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 409813, генериран на 04.11.2022 год., потвърден от ответника на 07.11.2022 год.; 118.80 лв. - договорна лихва, начислена за периода 04.11.2022г. - 02.07.2023г. и 6.41 лв. лихва за забава, начислена от датата на забавата 02.07.2023г. до 23.07.2023г., за които суми е издадена заповед № 222/29.09.2023 г. по ч.гр.д. № 482/2023 г. по описа на ВПРС.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в договорни отношения по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 409813. Сочи, че договорът е сключен при условията на ЗПФУР, като е генериран на дата 04.11.2022 год., но е потвърден от ответника чрез въвеждане на кода на 07.11.2022 год. в 18:32:15 ч., т.е. след работното време на дружеството – ищец. В тази връзка допълва, че договорът е официално активиран на следващата дата – 08.11.2022 год., когато на ответника е преведена и отпуснатата по кредита сума.
Ищецът излага, че сключването на договора се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. Сочи, че на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние, съгласно които преди да бъде сключен договорът, клиентът следва да се регистрира в сайта, да попълни въпросник и да се съгласи с общите условия. След осъществяване на горните действия кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, като ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване посредством въвеждане на 4-фифрен уникален код, който клиентът получава чрез съобщение, изпратено на предоставен от последния 1 тел.номер. Ищецът разяснява, че след потвърждаването клиентът получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Акцентира, че преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като проведеният разговор се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Поддържа, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: [email protected]. Активиращият код е 0713.
Ищцовото дружество заявява, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат, както и вайбър профил, от който е видно, че е регистриран с телефонния номер, чрез който е сключен договорът за кредит. Ответникът е бил одобрен, в резултат на което му е бил отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: на каса на „Изи пей“ АД.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 800.00 лв. е разпределено на 8 вноски, всяка от които в размер на 100.00 лв. за периода 04.12.2022г. - 02.07.2023г. Акцентира, че цялото вземане за главница е падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поддържа, че ответникът не е заплатил нито една вноска за погасяване на главницата, поради което счита, че предявената положителна установителна претенция за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лева, е основателна и следва да бъде уважена. Допълва, че между страните е била договорена и възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран в размер на 118.80 лв., която лихва е начислена за периода 04.11.2022г. - 02.07.2023г. и по което перо също не са извършвани погашения от страна на ответника. Доколкото кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 02.07.2023 год. и не е погасен и до настоящия момент, то ответникът на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е изпаднал в забава, считано от горепосочената дата. Ищецът сочи, че крайната дата на начисляване на претендираната законна лихва - 23.07.2023г. е произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда, като за посочения период от време законната лихва възлиза на 6.41 лв.
Ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящата искова претенция с факта, че с влязло в сила Разпореждане по ч.гр.д. № 482/2023 г. по описа на РС - В.П., предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът му е указал, че на основание чл. 415, ал.1, т.2, във вр. с ал. 4 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си.
Моли претенцията му да бъде уважена изцяло и претендира присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител.
Преди датата на първото проведено открито съдебното заседание на осн. чл. 143 от ГПК е депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител, в което заявява, че поддържа исковата молба. С оглед представените доказателства моли исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Извън срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител ответника, в който взима становище по неоснователността на исковата претенция. Излага, че липсвали достатъчно писмени доказателства, от които да се заключи, че е сключен валиден договор за кредит между А. М. Х. и „И.Ф.“ ЕООД. Счита, че 2 не са налице валидни писмени доказателства, че претендираната главница в размер на 800 лв. е изплатена именно на А. М. Х.. Възразява срещу претенциите за дължими лихви, като обръща внимание, че предвидената по договора договорна лихва в размер на 40.15% е прекомерно висока и по тази причина уговорката за нея се явява нищожна с оглед неморално високия й размер. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ответникът редовно призован чрез назначения му особен представител, не се явява. За него се явява назначения му особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и настоява за отхвърляне на претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени незаверени по реда на чл. 183 от ГПК от процесуалния представител на ищеца по делото преписи на Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 409813/ 04.11.2022 год., сключен между ищеца, от една страна, в качеството на кредитор и ответника, от друга страна, в качеството на потребител/кредитополучател, по силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 800 лева, при договорен срок за погасяването му от 240 дни, на 8 месечни погасителни вноски, договорен ГЛП в размер на 40,15%, ГПР от 48,44% и дължима възнаградителна лихва в размер на 118.80 лева, ведно с потвърждаване на договора, разписка за извършено плащане № 2000000325801022 от 08.11.2022 год. на сумата от 800 лева по EasyPay в полза на А. М. Х., ЕГН: ********** и Общите условия към същия, както и преписи на кореспонденция по повод сключване на договора за кредит от разстояние, осъществена по електронен път между имейл адрес [email protected] и [email protected].
С протоколно определение от 26.11.2024 год. съдът е предоставил възможност на ищцовото дружество в 5-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, да представи всички приложени към исковата молба писмени доказателства в заверен от пр. му представител препис, съобразно изискването на чл. 183, ал. 1 от ГПК. В рамките на предоставения срок, ищецът не е изпълнил указанията на съда като не е представил заверени преписи на приложените към исковата молба писмени доказателства, поради което на осн. чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК, съдът е изключил от доказателствения материал гореописаните писмени доказателства.
По делото е представена в оригинал разписка № 2000000325801022 от 08.11.2022г., изд. от „И.Ф.“ към „И.“ АД за сумата от 800 лева, ведно с извлечение от системата на „И.“ АД, в което е отразено, че е извършен превод на сумата от 800,00 лв. по процесния договор с получател ответника А. М. Х.. Като основание за превода на сумата е посочено „Договор 409813“.
От заключението по назначената съдебно-графическа експертиза, неоспорена от страните по делото и приобщена към доказателствената съвкупност, безспорно се установи, че положеният в разписката подпис срещу реквизита „Подпис/Signature“ и ръкописно изписаните имена „А. Х.“ срещу реквизита „Клиент/Customer“ принадлежат на ответника А.
М. Х.. Вещото лице е категорично, че подписът, положен на обекта на експертизата (разписката) и подписите, положени от името на ответника на предоставените на експертизата сравнителни материали, имат съществени по обем съвпадения, които са достатъчни, за да се достигне до недвусмислен извод, че именно отвеникът е положил подписа си на процесната разписка за превод на сумата от 800 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитът е усвоен на 08.11.2022 год. в размер на 800 лева. Експертът е достигнал до извод, че по кредита не са 3 извършвани никакви плащания, като падежът на задължението е настъпил на 02.07.2023 год. с настъпване на падежа на последната месечна вноска и е в размер на общо 918,80 лева, от които 800 лева главница и 118.80 лева договорна лихва. Вещото лице е категорично, че претендираната лихва за забава в размер на 6,41 лева за периода 02.07.2023 год. – 23.07.2023 год. е начислена коректно само върху главницата от 800 лева. Вещото лице излага, че посоченият в договора ГПР в размер на 48,44% е формиран като е включена само договорната лихва, съгласно формулата в ЗПК. Не са констатирани други разходи, които не са били взети предвид при изчислението на ГПР.
По делото е прието и заключение по назначената съдебна компютърно-техническа експертиза, което също не е оспорено от страните по делото и следва да бъде кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е достигнал до категоричен извод, че процедурата по кандидатстване за договор за кредит № 409813 е изпълнена надлежно и е завършена на 03.11.2022 год. в 20:30:34 часа. В експертизата е посочено, че ответникът има регистриран профил в системата на дружеството. Констатирано е, че в хода на процедурата по кандидатстване и одобрение на кредита са били предоставени лични данни на ответника, както през електронни (уеб) формуляри, така и посредством снимки, в това число снимка на документ за самоличност с данните на ответника. В хода на процедурата по сключване на договора за кредит са били изпратени имейли до ел. адрес [email protected], освен това вещото лице е установило, че е бил изпратен СМС до тел. номер 359895981902, съдържащ уникален код 0713 за потвърждаване на договора за кредит, като на 07.11.2022 год. в 18:32:15 часа договорът за кредит е бил активиран, чрез потвърждаването му с горепосочения четирицифрен код. Вещото лице е осъществило контакт с мобилен оператор „Й.Б.“ ЕАД, като е получил информация, че за периода 06.12.2021 год. – 06.12.2023 год. собственик на мобилен номер 359895981902 е бил ответникът.