Решение № 652 от 15.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. гр. Хасково, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640103167 по описа за 2022 година

Предявени са от С. Й. Д. с ЕГН:********** с постоянен адрес ***************, със съдебен адрес ************, адв.М.В.М., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, представляван от изпълнителния директор С.Р.Я., обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата сключила ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 2520769/14.02.2022г. с ответното дружество „Кредисимо" ЕАД.

Съгласно този договор трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на 891.20 лева, при получена сума от 800.00 лева, при ГПР 20.27 %, ГЛП 18.60 %, срок на кредита от 13 месеца.

Въз основа на чл.4 ал.1 от договора ищцата сключила с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения Договор за потребителски кредит.

По сключения Договор за предоставяне на поръчителство тя следвало да заплати сумата от 731.08 лева, разпределена на 13 месечни вноски, включени и начислени към всяка една вноска по договора за потребителски кредит.

Ищцата твърди, че погасила и двата договора, като заплатила на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 800 лева главница, 50 лева лихва и 50 лева възнаграждение за поръчителство.

Считам договора за потребителски кредит за нищожен на основание 1 чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, поради следните съображения :

На първо място договора бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, а именно на специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нарушението било още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и била основание за недействителност на договора.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договора за потребителски кредит и договор за гаранция била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума по договора за потребителски кредит и договора за поръчителство не била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се задоволил с посочване на общо дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума.

Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. В този смисъл била трайната практика на съдилищата.

Наред с това разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и 2 възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала.

Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо.

Тези съставни елементи обаче, както било посочено и по-горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можел да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Наред с това, посочената годишна лихва в договора за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР било в противоречие с изискването за 3 яснота, въведено в чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т.1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Освен това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установило, че двете дружества са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД.

Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Печалбата на "Ай Тръст" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. В тази насока била и практиката на съдилищата в страната.

4

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.