Решение № 4322 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4322 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20241110218223 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на А. Д. Х. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 24 – 4332 – 019954 от 26.08.2024 г., издадено от Началник сектор, при О "ПП" СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Жалбоподателят сочи, че е използвал мобилен телефон за навигация, а не за телефонен разговор.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се предствлява.

АНО, редовно призован, не изпраща представител. Приложени са писмени бележки от гл. юрк. П., с приложено пълномощно, в които изразява доводи за законосъобразност на издаденото НП, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар.

Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната въвкупност, прие за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.04.2024 г., около 13. 50 ч. в гр. София, по бул. "България", жалбоподателят управлявал лек автомобил и използвал мобилен телефон без наличието на устройство позволяващо употребата му без участието на ръцете.

Действията на жалбоподателя били забелязани от свидетелите К. П. и К. С.. – мл. автоконтрольори в О "ПП" – СДВР, които го спрели за проверка. Св. К. П. съставил АУАН за нарушението на А. Д. Х. като го квалифицирал по чл. 104а ЗДвП .

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, било издадено атакуваното НП 24 – 4332 – 019954 от 26.08.2024г.,с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 104А ЗДвП.

Съдът възприе горепосочената фактическа обстановка въз основа на следния доказателствен материал: гласни доказателствени средства – показанията на К. П. и писмени доказателства материалите по административно наказателната преписка.

В основата на приетата фактическа обстановка съдът постави показанията на св. К. П. , който има ясен спомен от извършената проверка, като потвърждават, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил като в същото време е използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо му да го използва без участието на ръцете. Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото демонстрира ясен и запазен спомен за случката, не се установяват вътрешни противоречия както на собствено основания, а още повече, че се подкрепят и посоченото от жалбоподателя в жалбата, че е използвал мобилен телефон.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира откъм правна страна следното:

Жалбата е подадена легитиммирано лице, в законоустановената форма и срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно приобщените заповеди, в кръга на правомощията му и в присъствие на свидетел очевидец.

Актосъставителят е спазил срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН . АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя като в 6 – месечения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по смисъла на чл.

47, ал. 2 от ЗАНН орган, в кръга на правомощията му.

В АУАН и НП са описани нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено – дата, час, място. Вмененото на жалбоподателя нарушение е детайлизирано в достатъчна степен, за да разбере последният същността му. В тази част от НП и АУАН, съдебният състав, не намира да са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби чл. 42, т.

2

3 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, поради и което наведените възражения в тази насока са неоснователни.

Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно и несъмнено се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение на чл. 104а ЗДвП, поради и което правилно е ангажирана неговата отговорност по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДВП, съгласно, което се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Следва изрично да се посочи, че са забранени не само разговори с мобилен телефон при управление на МПС, но и всякакви действия с него, при липса на устройство, позволяващо ползването на телефона без участие на ръцете му, включително използване на навигация на телефона.

Предвиденото административно наказание за това нарушение е във фиксиран размер от 50 лева, поради което за съда не съществува възможност да намали така определените наказания.

От субективна страна административното нарушение е извършени виновно – пряк умисъл, поради това че жалбоподателят е следвало стриктно да спазва вменените му от ЗДвП задължения, което не е сторил след като е използвал мобилен телефон докато управлява МПС, без устройство позволяващо ползването му без участие.

С оглед изложеното по –горе, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не се различава с по – ниска степен на обществена опасност от сходни такива, а от друга страна е видно от справка – картон на водача, че има множество издадени фишове и НП за други нарушения на ЗДвП.

С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК , съдът намира, че следва да присъди на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.

37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН .

Съобразявайки продължителността на производството и неговата сложност, съдът намира, че на ОПП СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер на 80, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН :

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24 – 4332 – 019954 от 26.08.2024 г., издадено от Началник сектор, при О "ПП" СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на А. Д. Х. ЕГН *************е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП.

ОСЪЖДА А А. Д. Х. ЕГН ********заплати на ОПП - СДВР сумата от 80, 00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено на касационните основания, предвидени в НПК, по реда на глава ХII от АПК Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4