Решение № 2148 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2148 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора Я. М. К. като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100110229 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Е. И. К. сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с присъда, постановена по НОХД № 2069/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 21-ви състав, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2022 г.

Ищецът твърди, че на 23.10.2018 г. е образувано досъдебно производство № 162/2018 г. по описа на СО при СП, пр. пр. № 1707/2018 г., по описа на Специализираната прокуратура срещу виновното лице за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 11.12.2018 г. Е. К. е привлечен като обвиняем по горецитираното досъдебно производство, в който момент е взета, на основание чл. 61 от НПК, и мярка за неотклонение „Подписка“.

На 18.03.2019 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем по горецитираното досъдебно производство, като прокуратурата прецизира правната квалификация на престъплението - по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК, а мярката за неотклонение остава същата. На 31.05.2019 г. материалите по разследването са предявени на Е. К., а на 14.06.2019 г. срещу него е внесен обвинителен акт в съда за това, че в периода от 27.06.2018 до 05.12.2018 г. в качеството си на длъжностно лице (по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1, б. Б от НК), което заема отговорно служебно положение - зам.-кмет на Столична община в Направление „Транспорт и транспортни комуникации“, е нарушил служебните си задължения по чл. 116, ал. 1, т. 5, т. 1 и т. 3 от ЗОИ и е извършил престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК.

1

По образуваното НОХД № 2069/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 21-ви състав, на 27.04.2021 г. е постановена присъда, като подсъдимият Е. К. е признат за невиновен и е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Присъдата е била протестирана от Прокуратурата, като с решение № 4 от 18.03.2022 г., постановено по ВНОХД №329/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 2-ри въззивен състав, присъдата е потвърдена, а след нов протест от страна настоящия ответник, въззивното решение е потвърдено и от касационната инстанция с решение от 27.05.2022 г., което е и окончателно.

Сочи, че в продължилото 3 години, 5 месеца и 16 дни наказателно производство ищецът е търпял силни негативни емоционални страдания, изразяващи се в стрес, страх, чувство на безпомощност, страдал е от безсъние, липса на апетит, изпитвал е постоянни болки в областта на корема и главата, преживял е голямо психическо напрежение, довело до потиснатост, тревоги, безпокойство, нервозност, чувствал се е изоставен и сочен от всички за престъпник.

Вследствие на повдигнатото обвинение от страна на прокуратурата са се появили и множество статии, публикации в медиите, репортажи, излъчвани по време на новинарските емисии по всички телевизии, което допълнително е дискредитирало личността на ищеца в обществото и е засилило чувство му на притеснение, страх, срам и унизеност, че същият е сочен за престъпник и е свързван с хора и действия, ощетяващи бюджета на общината и на гражданите.

След узнаването от близки, приятели и колеги, че срещу него е повдигнато обвинение от прокуратурата за извършено престъпление от общ характер, същите са се отчуждили, дистанцирали са се и почти са прекратили всякакви контакти с него. При опит за общуване на Е. К. със семейството си и роднините същият е изпитвал срам и безпокойство от това как най-близките му хора възприемат факта, че той е обвинен от прокуратурата за извършване на престъпления, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години. През визирания период на проведената репресия от страна на прокуратурата Е. К. е бил избухлив, сприхав, лесно се е изнервял, започнал е да изпитва необяснимо чувство на яд, гняв, паника, тревога и страх. Чувствал се е психически потиснат и унизен, огорчен, че приятелите му са го изоставили, вследствие на което социалните му контакти са сведени до минимум, дори и с най-близките му.

Твърди, че до привличането му в качеството на обвиняем по горепосоченото наказателно производство е бил в добро здравословно състоЯ.е, без каквито и да било болки и оплаквания, а в началото на 2019 г. състоЯ.ето му рязко се променя и поради проявяването на различни симптоми, част от които са описани по-горе, и след многократни консултации с лекари, по-конкретно психиатри, на ищеца е изписано лекарството Атаракс от 25 мг. с рецепта от 07.01.2019 г.

Сочи, че на 22.03.2021 г. постъпва за преглед в болница „Токуда“ поради влошаване на здравословното му общо състоЯ.е, пристъп на световъртеж, придружен с гадене и невъзможност да поддържа равновесие. След снемане на анамнеза и след прегледа Е. К. е насочен за преглед от невролог, който се осъществява на 24.03.2021 г., и при който лекарят 2 назначава редица изследвания.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.

131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна и изключително завишена.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Към датата на приключване на устните състезания между страните не съществува спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба факти, касаещи повдигнато на ищеца обвинение, взетата мярка за процесуална принуда и продължителността на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда още на първа инстанция. Тези обстоятелства се установяват и от съдържанието на приложените към исковата молба доказателства.

Установява се от постановление от 11.12.2018 г. на следовател в Следствен отдел при Специализирана прокуратура по ДП № 162/2018 г., че Е. И. К. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 11.12.2018 г. с постановление на прокурор при Специализирана прокуратура му е наложена принудителна процесуална мярка „Забрана да напуска пределите на Република България“.

С постановление от 18.03.2019 г. на следователи в Следствен отдел при Специализирана прокуратура, отново е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК, а мярката за неотклонение остава същата. Установени са общо причинени на Столична община и на общинския бюджет имуществени вредни последици в размер на 919 863,55 лв.

На 31.05.2019 г. материалите по Досъдебно производство № 162/2018 г. са предявени на Е. К. от следователите в СО при СП, гр. София.

С Писмо на Специализираната прокуратура с вх. № 7738/14.06.2019 г. е внесен Обвинителен акт по Досъдебно производство № 162/2018r., по описа на СО-СП, в Специализирания наказателен съд срещу ищеца в настоящото производство.

Първоинстанционното наказателно дело е приключило с оправдателна присъда, постановена на 27.04.2021 г. по НОХД № 2069/2019 г. на Специализиран наказателен съд, с която настоящият ищец е признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. След постановяване на присъдата, съдът отменя мярката му за неотклонение „Подписка“ (л. 285 от делото).

Във връзка с подадена молба от защитника на обвиняемия Е. К., с Определение от 22.06.2021 г. на Специализирания наказателен съд е отменена мярката му за процесуална принуда „Забраната за напускане пределите на Република България“ поради приключване на наказателното производство с оправдателен съдебен акт.

Присъдата е била протестирана на 27.04.2021 г. от прокурор при Специализирана прокуратура и след постановяване на мотивите към нея е изготвено и Допълнение към Протест с вх. № 266910 от 06.08.2021 г. С решение № 4/18.03.2022 г. по ВНОХД № 20211010600329 по описа за 2021 г. на Апелативен специализиран наказателен съд е 3 потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда.

По депозиран нов касационен протест от страна на Прокуратурата въззивното решение е потвърдено с решение № 86/27.05.2022 г., постановено по к.н.д. № 358/2022 г. на ВКС, II НО, и като необжалваемо е влязло в сила на 27.05.2022 г.

Като доказателства по делото са приети рецепта от психиатър от 07.01.2019 г., с която е изписано на ищеца медикамента „Атаракс“ от 25 мг. (л. 224 от делото).

От амбулаторен лист за извършени прегледи на 22.03.2021 г. в болница „Токуда“ е видно, че поради влошаване на здравословното му е насочен за преглед от невролог.

Приложени са и резултати от изследвания от 22.03.2021 г. От прегледа при невролог е издаден амбулаторен лист от 24.03.2021 г., с който лекарят назначава редица изследвания.

За установяване търпените от ищеца неимуществени вреди са разпитани двама свидетели:

Свидетелят З.С.З., негов приятел и бивш колега в Столична община, с когото се познават от около 8 години, описва ищеца като амбициозен и отдаден на работата си.

Според него е свършил огромна работа за краткия период, през който е бил заместник кмет и се е опитал да направи малко по-добър този град. Изтъква, че всички колеги са се отнасяли с уважение и респект към него и неговата дейност и се възхищавали на неговия ентусиазъм, тъй като е започнал изключително мащабна строителна програма. Твърди, че нямал видима промяна в здравословното си състоЯ.е, но ищецът му е споделял, че е силно притеснен от случващото се. Първоначално много трудно си намерил работа, като на свидетеля му е известно, че в последната около една година работи в строителна компания. Сочи, че наказателното дело е придобило широка публичност и било отразявано от медиите. След приключване на делото не бил възстановен на работа, което отново силно разочаровало ищеца, тъй като имал уговорка, че това ще се случи след като бъде оправдан.

За привличането на ищеца като обвиняем свидетелят сочи, че чисто репутационно му е навредило много. След повдигане на обвинението веднага е бил отстранен от работа.

Вследствие на голямото медийно отразяване на случая колегите му си променили отношението и започнали да го коментират. Ищецът е споделял, че не се е чувствал добре, бил подтиснат и притеснен. Приятелите му също започнали да странят от него, не му е било комфортно да излиза по заведения, защото бил разпознаваем. Чувствал се напрегнат и тревожен. Било му е изключително трудно да си намери работа. Счита, че ищецът коренно се е променил и няма да може да превъзмогне създалата се ситуация и в бъдеще.

Свидетелката А.И.Н., сестра на ищеца, сочи, че след повдигнатото обвинение брат й бил третиран като мошеник, престъпник и крадец от всички медии. Обяснява, че е бил притеснен как това ще се отрази и на възрастните му родители. Ищецът е понесъл тези обвинения изключително тежко, не е могъл да спи, не е могъл да се храни нормално, започнал е да има световъртежи и сърцебиене. Непрекъснато се е чудил какво ще се случи с него и с живота му. Започнал е да пие хапчета изписани му от психиатър. Сочи, че преди обвинението бил млад, здрав и спортуващ човек и не употребявал такива медикаменти.

Свидетелката споделя ситуация, в която изпитала голям страх за брат си. Обяснява, че краката му треперили, виело му се е свят, повръщало му се и я е помолил да отиде и да го 4 вземе. Наложило се е да потърсят помощ в две болници.

Свидетелката разказва, че много приятели на ищеца са се отдръпнали от него, а приятелката му просто си е тръгнала от дома им, което допълнително го е съсипало емоционално.

Свидетелката и родителите му вярвали, че той ще се успокои и дори физически отново ще може да води живота, който е водил преди това и че ще бъде същия човек, но това не се случило. Сочи, че абсолютно никъде не е било отразено, че той е бил оправдан, че е невинен и не е извършил това, за което са го обвинявали.