Определение № 1113 от 15.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1113 гр. Шумен, 15.0С..2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. М.ов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 2025360050040С. по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 2732/06.06.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Д., против разпореждане № 540/18.05.2025 г. по ч.гр.д. № 278/2025 г. на ВПРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника М. Г. Х. за следните суми: 404,59 лв., представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит № 812013 към искане № 5034952, сключен на 10.02.2023г. между „Сити кеш“ ООД, от една страна в качеството му на кредитор и длъжника, от друга страна в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от страна на кредитора в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 05.08.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 30.04.2025 г. до изплащане на вземането; 20,81 лв.

– договорна лихва, начислена за периода от 17.05.2023 г. до 09.06.2023 г., 183,43 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 18.05.2023 г. до датата на депозиране на заявлението в съда, както и сумата от 75 лв., разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 25лв. и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че следвало да бъде обърнато внимание на трактовката на редица окръжни съдилища по отношение на заповедното производство, според която, предявеното парично вземане трябвало да бъде очертано с всички индивидуализиращи белези – страните по материалното правоотношение, предмета и основанието, т.е. правопораждащите юридически факти. Целта на заявлението било да се провери дали вземането е спорно.

Преценката на съда се ограничавала до проверка твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано посочено по основание и размер 1 вземане. Според жалбоподателят заявлението отговаряло на посочените изисквания. По въпроса за извършените плащания по процесния договор излага, че същите били от категорията на правопогасяващите юридически факти, които били в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпилите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито били постъпилите плащания била носима от ответната страна, а не от ищцовата. Моли съдът да отмени разпореждането и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за частично основателна, поради следното:

Производството пред ВПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от „Агенция за съзиране на вземания” ЕАД, срещу длъжника М. Г. Х. за следните суми: 404,59лв., изискуема главница по договор за потребителски кредит № 812013 към искане № 5034952, сключен на 10.02.2023 год. между „Сити кеш“ ООД, в качеството му на кредитор и длъжника, в качеството му на кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени от кредитора в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 05.08.2024г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 30.04.2025 г. до изплащане на вземането; 20,81 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 17.05.2023 г. до 09.06.2023 г., 183,43 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 18.05.2023 г. до датата на депозиране на заявлението в съда. Претендира и разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, от които държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 492/07.05.2025г. по ч.гр.д. № 278/2025г., ВПРС е оставил заявлението без движение с указания към заявителя в тридневен срок да уточни какви плащания са извършени по процесния договор за заем, като конкретизира за частичното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, неустойка и др. вземания) са разнесени изплатените от длъжника суми. Да уточни върху кои суми е начислено претендираното обезщетение за забава – само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като, в случай че лихвата е начислена върху различни вземания, да посочи размер и период на лихвата поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период. Указал е на заявителя, че при неизпълнение съдът ще остави искането за издаване на заповед за изпълнение без уважение.

Заявителят е подал молба на 14.05.2025 г., в която сочи, че обезщетението за забава е начислено върху претендираната главница. Досежно извършените плащания по процесния договор сочи, че доказателствената тежест се носи от ответната страна, както и че тези уточнения не намират място в заповедното производство.

С разпореждане № 540/18.05.2025 г. по ч.гр.д. № 278/2025 г. по описа на ВПРС 2 заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Г.

Х. е отхвърлено изцяло. Съдът е изложил мотиви, че клаузата на чл.11, ал.1 от договора, с която е договорена неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита, е неравноправна. Независимо, че заявителят твърди, че със заявлението не претендира заплащане на тази неустойка, за погасяването й по всяка вероятност длъжникът е плащал суми, в частност 105,8С. лв., които са били недължимо платени. При това положение е от значение какви плащания са били извършвани по кредита и за погашението на какви вземания са били отнесени платените суми, за което заявителят не е оказал необходимото съдействие на съда, въпреки дадените указания.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

С даденото задължително тълкуване на закона с ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските 3 договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват, и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.„. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми.

Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер – императивни.

В случая от представения към заявлението договор за потребителски кредит се установява, че "Сити Кеш" ООД е предоставило в заем на М. Г. Х. сума в размер на 500лв, платима на 17 седмични вноски, от които 2 х 3,89лв. и 15 х 35,45лв., при фиксиран лихвен процент 40,05 %, и при ГПР 49, 9%, срещу представяне на обезпечение: поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. В договора е посочена обща сума за плащане – 539,53лв.

Видно от чл.11 от договора, ако кредитополучателя не представи договореното в чл.5 от същия обезпечение в тридневен срок от сключването му или ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, той дължи на кредитора неустойка в размер на 208,47лв..

Видно от чл.5 от договора обезпечението може да бъде банкова гаранция, която следва да отговора на посочените условия, или поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят на посочените 6 изисквания /досежно размера на осигурителния му доход с оглед на това дали е един или двама поръчители, да не е поръчител по други договори, да няма кредити към банкови и финансови институции и др./ Същевременно, видно от погасителния план неустойката от общо 208,47лв. е включена към общия размер на вноската по кредита от 44 лв. Или общата сума, която кредитополучателят следва да върне е в размер на 748лв.

От анализа на сключеният договор се установява, че посоченият в договора размер на ГПР по кредита явно не е действителният, тъй като в него не е включен разходът за неустойка за непредоставено обезпечение. Уговорената неустойка несъмнено е разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

4

Уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл.19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.