Решение № 645 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100106172 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 49971/26.05.2023 г., предявена от П. Б. В. с ЕГН ********** и адрес гр. София, бул. „******* *******, ап.

9 , против Столична община с ЕИК 000696327, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Московска“ № 33, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата от 40000 лв. /част от вземане в общ размер от 50000 лв./– обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от падане на ищеца на 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 01.09.2022 г. до окончателното плащане, както и на сумата от 8580 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат от падане на ищеца на 01.09.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 01.09.2022 г. около 10:00 часа, в гр. София, е вървял по тротоара на ул.„Архитект Йордан Миланов“, в посока от пл. „Журналист“ към Борисовата градина, и срещу № 3, попаднал на неравен участък на тротоара с неукрепени и неравни плочки, в резултат на което се спънал, изгубил равновесие и паднал, като удрарил главата си. Участъкът от пътното платно, предвиден за движение на пешеходци не бил обозначен или ограден и ищецът не очаквал, че преминаването му от там крие риск.

В исковата молба се твърди, че след падането на ищеца, на мястото на инцидента пристигнал медицински екип, който го транспортирал до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където било установено леко увредено общо състояние с контузия, подкожен хематом и екскориация в ляво фронтално на главата. Била поставена диагноза повърхностна травма на главата. През следващите две седмици, ищецът спазвал постелен режим, приемал обезболяващи, но въпреки това 1 симптоматиката на болките и изтръпванията не отминала. Движенията в пръстите станали слаби и несръчни, походката му се нарушила, а в изправено състояние внезапно губел сетивност на краката си. Поради това, на 16.09.2022 г., ищецът потърсил медицинска помощ в ДКЦ „Неоклиник“, където била установена травматично спондилолистеза на ниво СЗ- С4 и линейна фрактура на тялото на С4 прешлен, дискови херниий на нива СЗ-С4; С4-С5; С5-С6 от шийния сегмент. На 20.09.2022 г., ищецът бил приет в Клиника по Неврология на ВМА-МБАЛ София и на 21.09.2022 г. му била извършена оперативна интервенция, при която било установно линейно счупване в тялото на С4 прешлен и листеза от няколко милиметра на ниво СЗС4 прешлени.

Ищецът твърди, че вследствие на получените увреждания, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и ежедневен дискомфорт за дълъг период от време. Освен това, за дълъг период от време, ищецът не можел да извършва елементарни движения за задоволяване на нуждите, за което му се наложило да ползва грижата и помощта на семейството си. Ищецът не можел да изпълнява ежедневните си дейности, изоставил заниманията, които му носели удоволствие, не можел да се грижи за децата си, променил се психически и емоционално.

В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял и имуществени вреди в общ размер на сумата от 8580 лв., представляваща сбора от направените разходи за лечение.

Ищецът сочи, че тротоарът, по който е вървял ищецът на 01.09.2022 г. е общинска собственост и съгласно ЗДвП Столична община е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние. Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати: сумата от 40000 лв. /част от вземане в общ размер от 50000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от падането на ищеца на 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8580 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от падане на ищеца, на 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Столична община е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че тротоарът на ул.„Архитект Йордан Миланов“, в посока от пл. „Журналист“ към Борисовата градина, в гр. София, е общинска собственост. Оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.

В отговора на исковата молба се сочи, че Столична община има сключен рамков договор за изпълнение на дейности по текущи ремонтни работи по поддръжката, включително и на тротоарите на въпросната улица, както и че представители на районната администрация извършват периодични проверки с оглед отстраняване на дефекти в подлезите, с цел възстановяване и подобряване експлоатационното състояние на съоръженията в името на опазване живота, здравето, сигурността, спокойствието и комфорта на преминаващите през тях граждани. При извършената проверка не са били констатирани дефекти или нарушения на настилката на тротоара.

Твърди, че инцидента може да е настъпил по съвсем различни механизми от този, посочен в исковата молба. В отговора на исковата молба се твърди, че ищеца не е ангажирал никакви доказателства, за наличието на неравност на ул. „Арх. Йордан Миланаов“, за това къде паднал, че е налице вреда, както и че е налице причинно – 2 следствена връзка.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на пострадалия.

Съгласно приложената документация от ищеца, същият бил със сменени две тазобедрени стави преди инцидента, което от своя страна водело до затруднения в походката и нестабилност. Евентуално, ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение, като излага съображения, че същото е прекомерно завишено и в противоречие с трайната съдебна практика принципа за справедливост, установен в ЗЗД.

Ответникът сочи, че ищеца има сключена застраховка, която е покрила вредите.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претенира направените по делото разноски.

Конституираните по чл. 219 ГПК на страната на ответника трети лица-помагачи „Трейс Груп Холд“ АД и „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД изразяват становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер.

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане при условията на чл. 49 ЗЗД.

В случая съдът е сезиран с искове за обезщетение за вреди, основани на твърдението за отговорност на ответника Столична община по чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на задължението за ремонт и поддържане на общинските пътища и тротоари, предназначени за придвижване на пешеходци, с оглед безопасното придвижване на всички участници в движението.

Установява се по делото, че на 01.09.2022 г., вървейки по тротоара на ул.

„Архитект Йордан Миланов“ в гр. София, с посока от площад „Йорданка Николова“ към Борисовата градина, ищецът пред № 3 на улицата се спънал на клатеща се тротоарна плочка, паднал, ударил си главата и му изтръпнали краката. Горното се установява от показанията на свидетеля И.В.Д., който е очевидец на случилото се, вървял по време на инцидента от дясната страна на ищеца. Заявява, че 3-4 плочки били излезли от самия тротоар. След като ищеца паднал дошли други момчета, които помогнали да го вдигнат и се обадили за линейка. Качили го и свидетелят звъннал на жена му. Съдът цени показанията на свидетеля – очевидец на инцидента, като логични, непротиворечиви и съвпадащи с останалия доказателствен материал, поради което кредитира изцяло същите. Вещото лице по СМЕ, приета като компетентно изготвена и неоспорена от страните, е посочило, че уврежданията на ищеца отговорят на механизма на получаването им и е възможно да се получат по описания в исковата молба начин. Противно на тезата на ответника, че същите може да са получени от падане на ищеца по стълби, вещото лице пояснява при разпита си в о.с.з. на 27.11.2023г., че падането по стълби би било много по-тежка, защото би имало наранявания на главата, на крайниците; можело да има дори счупване на лицеви кости или череп, би имало сериозни наранявания по гърдите и по крайниците. Според вещото лице при такъв механизъм травмата би била много по-тежка , с много повече 3 наранявания, за каквито няма данни в представената медицинска документация. От така събраните доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в исковата молба обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на инцидента, поради което и възраженията на ответника относно механизма на инцидента са неоснователни. Не водят до противен извод представените от третото лице-помагач „Трейс Груп Холд“ АД констативен протокол от 03.04.2020г. и количествени сметки към него /л. 108-л.118/, които касаят отношенията между възложител и изпълнител по договора за ремонт и поддръжка, а и според същите предмет на констативните протоколи е била поддръжката само на отводнителната система ревизионни шахти и улични оттоци, както и бордюри и паважна настилка. Касае се до частни свидетелстващи документи, чиито съдържание следва да се цени съвкупно с оглед на всички доказателства по делото.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът. Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.

Ответникът Столична община не оспорва, че е задължен като собственик на общинските пътища и на улиците да осъществява поддръжка на уличната мрежа в населеното място, като е без значение за възникване на отговорността му дали е възложил поддръжката и ремонта на трето лице. При всички положение ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения иск. Поведението на Столична община, изразяващо се в бездействие, съдът намира за противоправно, не съобразено с вменените от закона задължения. Тротоарите са предвидени за обществено ползване и неподдържането им в изправно състояние, представлява опасност за здравето на гражданите. Не е спорно по делото, че именно ответникът отговоря за поддръжката на процесния пътен участък, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с доклада по делото. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез съответните отговорни за това лица, представлява противоправно поведение. По тези съображения, предявените искове са установени по основание, независимо дали има основание за търсене на отговорност и от друг причинител /по арг. чл. 16 ЗОС вр. чл.