Решение № 503 от 21.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000502075 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 23.03.26г. /с участието на секретаря Г./ въззивно гражданско дело № 2075/26г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-20 състав от 31.01.25г. по г.д. № 6172/23г. са уважени /до размера на сумите: 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 01.09.22г. и 6 725 лева – обезщетение за имуществени вреди; заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 26.05.23г./ искове по 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на П. В. против Столична община.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от СО.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред двете съдебни инстанции/.

Ищецът поддържа, че е претърпял /на 01.09.22г. - в град София/ злополука: стъпил е /като пешеходец/ в неравен участък на тротоара /в резултат на това е паднал на земята и е получил физически увреждания - травми/. С оглед това: П. В. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на СО /в качеството й на общински орган, който е законово задължен да поддържа тротоарната настилка в състояние – годно и безопасно за придвижване на пешеходци/.

Жалбата е неоснователна /решението на първоинстанционния съдия е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Досежно основанието на исковете:

От една страна:

Първоинстанционният съдия е изложил съображения /обосновани с конкретно цитирана правна регламентация и с постановки от съдебната практика/ относно материалноправната легитимация на ответника /относно възможността Общината да носи имуществена отговорност в процесната хипотеза при условията на чл. 49 от ЗЗД/.

1

Настоящият съдебен състав препраща /съобразно правилото на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС.

От друга страна /в същата връзка/:

Съдържанието на въззивната жалба /преценено в контекста на правилото по чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ сочи, че към момента /на този етап от процеса/ материално-правната легитимация на ответника /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД/ не се явява и спорна.

Досежно механизма на инцидента:

Механизмът на инцидента се явява установен надлежно със свидетелски показания /които потвърждават изцяло твърденията на ищеца по исковата молба/. В тази връзка:

От една страна - липсват надлежни доказателства, които да опровергаят категорично /еднозначно/ процесните свидетелски показания /доказателствената тежест в тази насока е за ответника – съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/.

От друга страна - доводите на Общината /обосновани с констатациите на приетата по делото техническа експертиза, която е „разчела“ записа на тел. 112/, че инцидентът е настъпил по друг начин /не при спъване в неравност на тротоара, а при падане от стълби/ не могат да бъдат споделени – тези възражения се опровергават изцяло от обясненията на вещото лице от медицинската експертиза.

Досежно размера на иска за неимуществени вреди:

Събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, гласни доказателства /свидетелски показания/ и експертни доказателства /медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: вида и естеството на получените от ищеца опасни /по естеството си/ травми – в областта на шията /конкретно индивидуализирани от медицинската експертиза/; проведеното лечение /в това число и оперативно/; протеклият възстановителен /лечебен/ период /продължил около една година/; настоящото здравословно състояние на пострадалия и медицинската перспектива на уврежданията /травмите/. Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 40 000 лева /колкото са присъдени от първоинстанционния съд/. При определяне на този размер обезщетение настоящият съдебен състав съобразява още и: възрастта на ищеца /към момента на инцидента/; обстоятелството /което е установено със събраните по делото гласни доказателства/, че за определен период от време след злополуката П. В. е имал нужда от чужда помощ /за да се обслужва в ежедневието си/; фактът /които следва да се презумира в хипотеза като процесната/, че в момента на инцидента /както и за съответен период след това/ ищецът е претърпял и съществен психически стрес.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на СГС /изложени в контекста на принципното правило по чл. 52 от ЗЗД/.

Досежно размера на иска за имуществени вреди:

Тази претенция се явява се явява надлежно удостоверена /доказана/ по делото както следва: и с писмени доказателства /които установяват сторени разходи за процесното лечение, съответно техния размер/, и с констатациите на приетата в процеса медицинска експертиза /съгласно които – разходваните средства действително са били необходими за провеждането на адекватно лечение/.

Спрямо тази претенция въззивният съд съобразява и обстоятелството, че жалбата на ответника /относно процесните имуществени вреди/ е бланкетна /лишена от конкретно съдържание/.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

От една страна:

Конкретното направеното от ответника възражение за съпричиняване /както е конкретизирано във въззивната жалба/ не може /с оглед постановката по чл. 266, ал. 1 от ГПК/ да бъде разгледано и съобразено от второинстанционния съд /доколкото е заявено за пръв път едва 2 пред настоящата инстанция/.

От друга страна:

Надлежно /своевременно - по смисъла на чл. 133 от ГПК/ заявеното /в производството пред първата инстанция/ възражение на ответника за съпричиняване се явява изцяло опровергано от приетата по делото медицинска експертиза /в тази насока са изложени конкретни съображения и от първоинстанционния съдия; настоящият съдебен състав препраща към последните при условията на чл. 272 от ГПК/.

С оглед изложеното: атакуваното решени следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА в размер на 250 евро /която сума кореспондира с вида, естеството и обема на оказаната пред настоящата инстанция правна помощ – при отсъствие на производство по събиране на допълнителни доказателства; освен това - оказаната в полза на ищеца защита на практика преповтаря изцяло вече застъпени тези от първоинстанционното производство/.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-20 състав от 31.01.25г. по г.д. № 6172/23г.

ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ Столична община да плати на адвокат М. Т. 250 евро – адвокатски хонорар /за производството пред САС/

Решението е постановено при участие на „Трейс Груп Холд“ АД и „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД /трети лица – помагачи/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3