Решение № 644 от 20.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Варна, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100500480 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 260080/05.01.2022г., постановенО по гр.д. № 12981/2020г. по описа на ВРС., както следва:

1.въззивна жалба вх. № 260080/05.01.2022г., от Р. Н. Д., чрез пълномощник адв. Бр.Б., срещу решението на ВРС, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника срещу „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 14.12.2019г. за разликата над 40 000лв. до 60 000лв. и парично обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в разходи за закупуване на лекарства във връзка с лечението на въззивника и пропусната полза изразяваща се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и получаваното обезщетение за временна неработоспособност за разликата над присъдените 1 145,12лв. до претендираните 27 257,94лв.

В жалбата се твърди, че решението в посочените части е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила.

Излага, че от представените по делото доказателства безспорно се установява, че настъпилата на 14.12.2019г. злополука е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО и в резултата на същата въззивникът е получил тежко многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост, което е наложило по спешност оперативно лечение. При определяне на размера на обезщетението, ВРС не се е съобразил с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, като не е отчел установените от доказателствата по делото факти: увреждане, което е обусловило трайно затруднение в движението на ляв долен крайник за период от 8-10 месеца; счупване, характеризиращо се с ограничаване на функцията на крайника, силни болки, невъзможност за извършване на активни движения, необходимост от пълно обездвижване за един месец, продължителен период на придвижване с помощни средства и към настоящият момент въззивникът има ограничение при сгъване на крака, изпитва болка при натоварване на коленната става и накуцваща походка. Не са отчетени обстоятелствата, че въззивникът е изпитал много силна болка при настъпване на 1 трудовата злополука и след това, както и невъзможността за пълно възстановяване. Посочва се също, че от приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че е развил симптоми на разстройство в адаптацията и към момента е с остатъчна ситуационна тревожност, поради страх от повтаряне на инцидента и преходно безсъние. По отношение на имуществените вреди се посочва, че неправилно при определяне на размера на обезщетението не са включени получаваните, включително и в последния преди злополуката месец командировачни пари, които предвид характера на работа и длъжността на въззивника, имат постоянен характер. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на решението в посочените части, като исковете се уважат в предявените размери. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

2.въззивна жалба вх. № 303910/15.12.2021г. от „Застрахователно дружество Евроинс“АД/ трето лице помагач/, чрез юрисконсулт Й. Сл., в частите, с които „АИТ Интернешънъл транспорта“ЕООД е осъдено да заплати на Р.Д. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7 500лв. до присъдените 40 000лв. и имуществени вреди за разликата над 572,56лв. до присъдените 1145,12лв. Счита, че решението в посочените части е неправилно, поради което претендира неговата отмяна. Твърди се, че определения базов размер на обезщетението е прекомерен, както и, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат поради груба небрежност, като съдът не е взел предвид своевременно релевираните от ответника възражения в този смисъл при определяне на размера на обезщетението. Определеното обезщетение в размер на 40 000лв. е прекомерно и не отговаря на критерия за справедливост и съдебната практика в сходни случаи. В случая се касае до нелеп инцидент, който се е случил в период, в който работникът е ползвал задължителната си 45 часова почивка, която не може да се ползва в превозното средство и твърди, че единствено действията на пострадалия са довели до инцидента и травматичните увреждания, поради което и той се явява причинител на вредите.

Работодателят носи отговорност на настъпилите вреди, но няма вина за настъпване на злополуката. Счита, че справедливия размер на обезщетението за имуществени вреди не следва да надвишава сумата от 15 000лв. Оспорват се като необосновани изводите на ВРС относно недоказаност на възражението за съпричиняване с мотиви, че от доказателствата по делото и твърденията на ищеца се установява, че последният е избрал неподходящо място за паркиране, в близост до бордюр, който е бил с височина около 1 метър, което е препятствало директно и безопасно слизане от превозното средство. Ищецът е проявил невнимание, като по този начин е допринесъл за вредоносния резултат. Счита, че приносът на ищеца за настъпване на злополуката следва да се определи на 50% и съответно с него следва да се редуцират претенцииите за обезвреда.

Р. Н. Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

„АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД, в писмен отговор е изразило становище за основателност на жалбата.

3. Въззивна жалба с вх.№204249/22.12.2021г. от „АИТ Интернешънъл транспорт“ ЕООД срещу постановеното решение, в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на основание чл.200 КТ сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и 1145,12лв. обезщетение за имуществени вреди, както и разноски на основание чл.78 ГПК. Счита, че решението в тези части е неправилно, незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с фактическата обстановка, постановено при неправилно приложение на материалния закон, процесуални нарушения и не е съобразено с трайната съдебна практика. Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда за липса на проявена от страна на пострадалия работник груба небрежност. Твърди, че съдът погрешно и едностранно е ценил заключенията на проведените СЕ, без да изследва връзката им с останалите събрани по делото доказателства, установяващи временен характер на претърпените болки и претърпени психически преживявания, което е довело до необосновани и неправилни изводи относно интензитета и продължителността на страданията, съответно и размера на обезщетението. По подробно изложените в жалбата доводи и съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение с което претенциите се отхвърлят като неоснователни, в условие на евентуалност, при обсъждане на хипотезата на чл.201, ал.2 КТ – съпричиняване на увреждането, в следствие от груба небрежност от страна на ищеца, обезщетението да бъде намалено с 90%, пропорционално на съпричиняването.

2

Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди да се отхвърли като неоснователна, тъй като изплатеното обезщетение по застрахователната полица в размер на 394,31лв. изцяло е покрило размера на вредите, представляващи претърпени загуби в размер на 217,53лв., а изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност за периода от настъпване на инцидента до предявяван на исковата молба покриват размера на обезщетението за пропуснати ползи. В случай, че съдът приеме, че не е налице хипотеза на груба небрежност, размерът на присъдените обезщетения да се намали.

С писмен отговор Р.Д. е оспори жалбата като неоснователна

Настоящият състав на ВОС, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законния срок по чл.229 ГПК, от страни имащи правен интерес да обжалват, поради което се явяват процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Р. Н. Д. , с която срещу " АИТ Интернешънъл транспорт" ЕООД са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука от 14.12.2019 г. в гр.Монтелимар, Франция, на основание чл.200 КТ, с които се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 60 000 лева, представляваща неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.12.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 27 257,94лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, от които 217,53лв. разходи за закупуване на лекарства, 27040,41лв. представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил ищеца и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода м. 12.2019г. – м. август 2020г., от които 25 664,40лв. – командировъчни пари и 1376,01-брутно трудово възнаграждение , ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Ответникът е депозирал отговори, в които оспорва предявените искове, като считат същите за неоснователни, като в тази връзка излагат подробни съображения. Счита, че за него не е възникнало задължение да заплати обезщетение по чл.200 КТ, тъй като не е налице трудова злополука. В условие на евентуалност твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради проява на груба небрежност от негова страна, изразяваща се в пренебрегване на правилата за безопасност, поради което обезщетението следва да се редуцира. Оспорва и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, поради което счита, че претендираното обезщетение за прекомерно. Посочва също, че при определяне на размера на обезщетението, следва да бъде отчетено и предстоящо изплащане на застрахователно обезщетение във връзка със злополуката в размер на 394,31лв. Не оспорва претенцията за заплащане на имуществени вреди в резултат на направените разходи във връзка с лечението на ищеца в размер на 217,53лв. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата до предявения размер като неоснователна, доколкото в нея са включени изплатените на ищеца по време на работа командировъчни пари, които не са част от трудовото възнаграждение.

С определение №262518/26.10.2020г. като трето лице – помагачи на страната на ответника е конституирано „Застрахователно дружество Евроинс“АД. Същото оспорва предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени

За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел, че ищецът е назначен в ответното дружество с трудов договор от 16.11.2017г. на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“ за международни превози, като със ззаповед от 25.10.2019г. е бил командирован с товарен автомобил да извършва международни автомобилни превози на товари в рамките на ЕС.

Съдът е приел, че резултат на трудова злополука от 14.12.2019г. на ищеца е била причинена временна неработоспособност за срок от осем месеца, като същият е претърпял силни болки и страдания и продължава да търпи такива, макар и затихващи. Относно въведеното възражение за съпричиняване е посочено, че при така установеното фактическо положение и липса на други данни как точно е настъпила злополуката, ищецът не е допуснал груба небрежност и не е допринесъл с поведението си за настъпване на злополуката, поради което няма основание да бъде намалявано обезщетението, което му се следва, съгласно чл.201, ал.2 КТ. Първоинстанционният съд, като е съобразил заключението на Съдебно – счетоводната експертиза, е приел, че разликата между получаваното от ищеца БТВ и изплатените от НОИ обезщетения за временна 3 неработоспособност за периода 15.12.2019 г. до 13.08.2020 г. са в размер на 1321,90лв. От посочената сума е приспаднато полученото застрахователно обезщетение в размер на 394,31лв., като предявеният иск за имуществени вреди е уважен до размера на сумата от 1145,12лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 27 257,94лв. лева е отхвърлен като неоснователен.