Присъда № 24 от 26.09.2024, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 24 /26.09.2024 г. по НОХД № 460 / 2024г. на СлОС Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против подс. Г. З. Г. обвинителен акт за престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК затова, че на 27.09.2023г. в землището на с.Стоил войвода, общ.Нова Загора, на км 236+600 на автомагистрала „Тракия“, при управление на МПС - товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 1224Л“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.58 т.З от ЗДвП - „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в лентата за принудително спиране“ и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. М., ЕГН ********** от гр.Бургас и средни телесни повреди на две лица - четири средни телесни повреди на А. Д. С., ЕГН ********** от гр.Бургас, както следва: черепно-мозъчна травма, протекла със загуба на съзнанието за определен период от време, довела до „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“; счупване на раменната кост на дясната ръка в нейната горна трета в областта на големия туберкул и луксация на раменната става, довели до „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“; гръдна травма, изразяваща се в двустранни контузии на белите дробове и двустранен хидроторакс, довели до „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“ и увреждане на периферните нерви на дясната ръка, довело до „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“ и три средни телесни повреди на М. П. К., ЕГН ********** от гр.Бургас, както следва: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнателно съС.ие в съвкупност със субарахноидален кръвоизлив в лява темпорална област, довели до „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“; счупване на 1 -во, 2- ро, 3-то и 4-то ребра от лявата половина на гръдния кош по предната аксиларна линия, довело до „Трайно затрудняване движенията на снагата“ и счупване на двете кости на предмишницата на дясната ръка в дисталните им трети в близост до гривнената става, довело до „Трайно затрудняване движенията на десния горен крайник.

Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

Като частни обвинители по делото са конституирани пострадалите М. Г.

М., А. П. Я., Г. П. М. (съответно майка, сестра и брат на починалата С. П. М., които не се явяват лично в съдебно заседание, но се представляват от редовно упълномощените повереници адв. Д. и адв. Ч.), А. Д. С. (която не се явява лично в съдебно заседание, но се представлява от редовно упълномощения повереник адв. В.) и М. П. К. (която не се явява в съдебно заседание и не се представлява, но от редовно упълномощеният й повереник е депозирано писмено становище).

В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа 1 обвинението срещу подсъдимия по начина, по който е предявено. Счита, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства водели до безспорен и несъмнен извод, както за извършеното деяние така и че е извършено от подсъдимия. Събраните доказателства напълно подкрепяли изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и били в унисон с направените самопризнания. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно: признаване на вината и съдействието на органите на наказателното преследване за разкрИ.е на обективната истина; чистото съдебно минало; добрите му характеристични данни и наличието на трудова ангажираност. Не счита изброените смекчаващи вината обстоятелства за многобройни такива по смисъла на чл.55 от НК, нито че е налице и изключително такова, обуславящо самостоятелно определяне на наказание под най-ниския предел и съответно обсъждане на по – благоприятните условия за подсъдимия. Предлага наказанието да бъде определено по чл.54 от НК, като бъде съобразено и отегчаващо вината обстоятелство, а именно факта на наличие на множество санкции, наложени по административен ред на подсъдимия като водач на МПС за нарушаване на правилата за движение по пътищата - 21 на брой нарушения, извършени за кратък период от време, малко повече от 4 г., от които действително повечето били за дребни нарушения, но измежду тях имало наложени и сериозни санкции за значително превишаване на максимално допустимата скорост на движение. Тези нарушения определяли подсъдимия като лице с по-висока обществена опасност като водач на МПС в сравнение с останалите случаи. Никое от пострадалите лица не било допринесло за възникване на ПТП. Счита за справедливо наказание такова, определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства към минималния размер - лишаване от свобода за срок от 6 години, което след редукцията да бъде 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Предлага съдът да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години. Според преценката на прокурора, такива по вид и размер наказания ще постигнат в пълна степен целите на чл.36 от НК, ще допринесат за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и ще въздействат възпитателно и предупредително за останалите членове на обществото.

Предлага да не бъде налагана предвидената в чл.343 ал.5 от НК санкция присъждане на равностойността на МПС, тъй като същата се явявала несъразмерно тежка предвид финансовото положение на подсъдимия.

Относно веществените доказателства счита, лекият автомобил следва да бъде върнат на постр. С., а товарният автомобил - на правоимащото лице, наемател по представения по делото договор за наем.

Повереникът на частния обвинител А. Д. С. – адв. В. поддържа изцяло обвинението на ОП Сливен и моли съда да постанови присъда, съобразно доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и с оглед самопризнанията на подсъдимия. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“ предл.1 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.20 ал.1 и чл.58 т.3 от ЗДвП. Твърди, че по 2 безспорен начин била установена фактическата обстановка, при която настъпило процесното ПТП, както и по безспорен начин била установена вината на подсъдимия, който поради грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 и чл.58 т.3 от ЗДвП станал единствена причина за настъпилото ПТП, в резултат на което била причинена смъртта на С. П. М., само на 23г., както и множество телесни повреди на две лица - С. и К.. Счита за безспорно доказан и механизмът на настъпилото ПТП, авторството на деянието и вината на подсъдимия. Произшествието било настъпило единствено в резултат на противоправните действия на Г. и навлизането му в лентата за принудително спиране, където правомерно бил спрял авариралият л. а. Форд Фокус, поради авария и спукана гума. От изготвената автотехническа експертиза в хода на досъдебното производство се установило, че ударът е настъпил в аварийната лента за движение на автомагистрала „Тракия“, именно където бил спрял лекият автомобил.

Подсъдимият имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не навлиза в лентата за принудително спиране. Имал достатъчно неограничена виД.ст своевременно да възприеме авариралия лек автомобил, както и пострадалите, намиращи се непосредствено до автомобила. С това си поведение той виновно нарушил посочените разпоредби на ЗДвП и причинил смъртта на едно лице и множество телесни повреди на две лица, измежду които и постр. С.. От изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на постр. С. се установило наличието на пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и тежките вредоносни последици. Подсъдимият, поради грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, станал причина за настъпилото ПТП, в резултат на което била причинена смъртта на млад човек и множество телесни повреди на още две лица. Постр. С. получила изключително тежки травми, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, две разкъсно-контузни рани в левите слепоочни теменни области на главата, сътресение на мозъка с изпадане в пълно безсъзнание, гръдна травма, контузия на двата бели дроба, коремна травма, посттравматична дилатация на стомах и наличие на свободно подвижна течност в коремната кухина и малкия таз, контузия на дясната ръка със счупване на раменната кост, изкълчване на същата, периферна нервна увреда на ръката, която била изключително тежка и към настоящия момент били нарушени както функциите на ръката, така и ограничен обема на движение и невъзможност за захват на ръката с неблагоприятни прогнози за пълно възстановяване. Моли съда да постанови присъда, с която по един справедлив начин да бъдат постигнати целите на наказанието. Счита, че деянието, извършено от подсъдимия било с висока степен на обществена опасност, предвид тежкия вредоносен резултат и предвид нарастващата статистика на броя на жертвите във войната по пътищата. Основна причина за това било именно чувството за безнаказаност на водачите на МПС, причинили ПТП.

Подсъдимият бил наказван многократно по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП, но очевидно, административните наказания не били довели до своя поправителен ефект. Счита за обществено оправдано, с оглед тежестта на извършеното деяние и настъпилия вредоносен резултат, 3 наказанието да бъде определено към горната граница на средния размер, предвиден в НК, а именно лишаване от свобода за срок от 10 години, което да бъде намалено с 1/3, с оглед реда по който се разглежда настоящото производство. Счита, че като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство следвало да се отчете единствено чистото му съдебно минало, а като отегчаващо такова – множеството предходни нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление следвало да бъде за същия срок.

Повереникът на частните обвинители А. П. Я., М. Г. М., Г. П. М. - адв. Д. също счита фактическата обстановка по делото за безспорно изяснена от събраните в хода на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие доказателства. Като справедливо наказание за подсъдимия преценя наказание лишаване от свобода за срок от 12 години преди редукцията по чл.

58а ал. 1 от НК и отнемане на свидетелството за управление на МПС за максимален срок. Счита, че само така наложеното ефективно наказание би гарантирало постигане на индивидуалната и генерална превенции и би било съответно на обществената опасност на деянието и на дееца. Без изолиране на подсъдимия от обществото не можело да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК. При определяне на наказанието трябвало да се ценят и обстоятелствата, относими към степента на обществена опасност на подсъдимия, към когото като професионален шофьор имало по-високи изисквания за съблюдаване на правилата за движение в сравнение с тези на любителите шофьори. В случая ставало въпрос за съвсем съзнателно извършено нарушение на правилата, тъй като подсъдимият не бил поставен в невъзможност да се движи в своята дясна пътна лента, когато в аварийната имало аварирал лек автомобил. Това характеризирало подсъдимия като безразсъден и изключително опасен водач, а оттам и като деец с изключително висока степен на обществена опасност, което се потвърждавало от цялото му поведение като водач на пътя, с оглед извършените 23 на брой предходни нарушения в периода 2019г.-2023 г., 14 от които през 2023г., годината в която е настъпило процесното ПТП.

Нарушенията на ЗДвП сочели на завишена обществена опасност на подсъдимия като шофьор на МПС, недисциплиниран водач, чиято самоувереност коствала живота на едно момиче и многобройни телесни увреждания на още две лица. Управлението на МПС в продължение на километри в аварийната лента, без да има причина за това, загубата на контрол над товарния автомобил, сочели на безотговорност и самонадеяност.

Подсъдимият не оказал помощ на пострадалите, не уведомил и властите.

Предишните му административни наказания по никакъв начин не изиграли превъзпитателен ефект върху него и нарушенията, които допуснал, довели до злополучния инцидент, се явявали логичен завършек на неговото несъобразяване с правилата за движение по пътищата. Макар подсъдимият да бил с добри характеристични данни и с чисто съдебно минало начинът, по който извършил деянието сочел за негова висока обществена опасност.