Решение № 443 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.И.И. при участието на секретаря КК.Д.Н.като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20241110169713 по описа за 2024 година

В. С. С. е предявил срещу „К. ЕАД главен установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2933978/05.03.2024 г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2933978/05.03.2024 г. Предявен е и иск срещу „А..Т“ ЕООД с правно основание 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2024 г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „А..Тт“ ЕООД да заплати сумата от 5 лева, предявена като част от вземане в общ размер на 76,37 лева, представляваща недължимо платена сума.

Ищецът твърди, че на 05.03.2024 г. сключил Договор за потребителски кредит №* с ответника „К. ЕАД, а с ответника „А..Т.“ ЕООД - Договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на заема. В договора за потребителски кредит страните уговорили „К. ЕАД да отпусне на кредитополучателя заемна сума в размер на 300 лева, която да бъде погасена на месечни вноски със срок за погасяване от 25 дни, при размер на ГЛП 40% и размер на ГПР 49,13%. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит страните се договорили кредитополучателят да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ или да сключи договор за поръчителство с одобрен от „К. ЕАД гарант – поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В исковата молба се посочва, че по силата на сключения между ищеца и „А.Т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство ответното дружество е поело задължение да отговаря пред „К. ЕАД 1 солидарно с ищеца за всички задължения, възникнали по сключения договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство ищецът се задължил да заплати на „А.Т.т“ ЕООД възнаграждение в размер на 76,37 лв., което се изплаща директно на „К. ЕАД заедно с месечните вноски по кредита съгласно обединен погасителен план, според който общият размер на задължението по кредита е 384,70 лв. За тази цел съгласно чл. 8, ал. 5 от договора „К. ЕАД било изрично упълномощено от „А.Т“ ЕООД да събира в негова полза сумите за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът счита, че доколкото така сключеният договор за предоставяне на поръчителство е акцесорен спрямо договора за потребителски кредит, то действието му е предпоставено от валидното съществуване на главното кредитно правоотношение, възникнало между ищеца и „К. ЕАД. В тази връзка ищецът оспорва договора за паричен заем като нищожен поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в общия размер на ГПР по кредита. Поддържа, че уговореното възнаграждение за дружеството поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР по арг. от § 1, т. 1 ДР на ЗПК. Сочи, че прилагането на различен размер на ГПР от посочения в договора за кредит представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68, ал. 2, т. 4 ЗЗП, което водело до неяснота за потребителя. В условията на евентуалност ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че процесната клауза представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране, което на практика не предоставя избор на потребителя дали да предостави обезпечение и въвежда неосъществими за потребителя условия. Обосновава нищожност и на сключения с „А.Т.т“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство поради заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради протИ.речието му с добрите нрави. Излага, че с този договор се уговаря възнаграждение за поръчителство, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба за кредитора „К. ЕАД. Посочва, че ответните дружества са свързани лица по смисъла на ТЗ, доколкото „К. ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т.т“ ЕООД. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен с цел обезщетяване на кредитора за вредите от евентуална неплатежоспособност на длъжника, което влиза в протИ.речие с разпоредбата на чл. 16 ЗПК.

Смята, че с договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение за кредитора „К. ЕАД, което е уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че е налице протИ.речие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, доколкото в полза на длъжника не се предоставя каквато и да е услуга от дружеството поръчител, а обезпечението е единствено в полза на кредитора, като със сключването на договора положението на потребителя се влошава. Кредиторът е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, дължимо от момента на сключване на договора за кредит, без значение дали кредиторът по него е изправна страна. С оглед недействителността на договора за предоставяне на поръчителство ищецът счита, че 2 ответното дружество „А.Т.т“ ЕООД му дължи връщане на сумата от 5 лв., част от вземане в общ размер на 76,37 лв., представляваща недължимо платена сума.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответните дружества депозират отделни отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорват, че между „К. ЕАД и ищеца е сключен процесният договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, както и че между „А.Т“ ЕООД и ищеца е сключен процесният договор за предоставяне на поръчителство с твърдяното съдържание.

Твърдят, че дължимите суми по договора за потребителски кредит и по договора за предоставяне на поръчителство са платени от ищеца предсрочно на 08.03.2024 г. посредством плащане в общ размер на 385 лв., от което сумата в размер на 76,37 лв. за възнаграждение за поръчителство, извършено чрез „Изипей“ АД и постъпило по банкова сметка на „К. ЕАД. В тази връзка изрично признават, че сумата от 76,37 лв., представляваща дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение, е заплатена от ищеца, респ. е постъпила в патримониума на ответника „К. ЕАД. Сочат, че по силата на чл.

13, ал. 1 от договора за поръчителство последното е овластено да приема и да администрира вместо поръчителя „А.Т.т“ ЕООД изпълнение на задължението на ищеца за плащане на процесното възнаграждение. Оспорват твърденията на ищеца за нищожност на договора за паричен заем с доводи, че ГПР е посочен по ясен и разбираем начин и че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията за „общ разход по кредита“, формулирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържат, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за предоставяне на искания кредит, а размерът на възнаграждението не представлява известен на „К. ЕАД разход към момента на сключване на договора за кредит – същото не е разполагало с предварителна информация относно размера на дължимото се възнаграждение, за да включи същото в общия размер на ГПР. Твърдят, че потребителят е имал възможността да се откаже от кандидатстването за обезпечен с поръчителство кредит преди подписването на договора за паричен заем чрез едностранна промяна. Твърдят, че процесният договор за поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не следва да попада в обхвата на ГПР по кредита. Поддържат, че предоставянето от „А.Т.т“ ЕООД на „К. ЕАД на данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчителство е единствено с цел да се улесни плащането от потребителя и същият да не извършва разходи за такси за множество банкови преводи. Излагат, че „К. ЕАД действително е едноличен собственик на капитала на „А.Т.т“ ЕООД, но двете дружества са с различен предмет на дейност и собствено счетоводство, като в тази връзка подчертават, че ответникът „К. ЕАД единствено е получавал възнаграждението от името и за сметка на „А.Т.т“ ЕООД, без да е титуляр и без да има право да се разпорежда със същото съгласно уговореното в чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

3

По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство със соченото в исковата молба съдържание, че са налице твърдените основания за нищожност на договорите, респ. на оспорената клауза, както и че е платил процесната сума. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да установят възраженията си, в това число, че процесните договори, респ. клаузи са действителни и че е било налице основание за получаването на процесната сума.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е сключен Договор за потребителски кредит № 2933978/05.03.2024 г. с „К. ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2024 г. с „А.Т.т“ ЕООД с твърдяното във всеки от тях съдържание и плащане от ищеца на процесната сума.

По делото е представено Приложение № 1 Договор за потребителски кредит № 2933978/05.03.2024 г., сключен между „К. ЕАД и В. С. С., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 300 лева, която следва да бъде върната на 29.03.2024 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 49,13%.

Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от 05.03.2024 г., сключен между А.Т. ЕООД и В. С. С., по силата на който поръчителят се задължава да отговоря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит. За поемане на това задължение потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 76,37 лева.

В договора за потребителски кредит е предвидено, че в 10-дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. В тази връзка в чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство е посочено, че „А.Т.т“ ЕООД, в качеството си на поръчител, отговаря солидарно солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, като за целта потребителят следва да заплати възнаграждение в размер на 76,37 лева.

Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, според която действителният ГПР, включващ възнаграждението за поръчителство като разход по кредита, възлиза на приблизително 1,51811 х 10^13 %, който процент е висок, тъй като кредитът е погасен в пълен размер на третия ден от неговото усвояване. Сумата по направеното плащане на 08.03.2024 г. в размер на 385 лв. е разпределена както следва: 300 лева – главница, 1,33 лева – договорна лихва, 76,37 лева – възнаграждение за поръчителство.

Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 10дневен срок от датата на сключване на договора за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по 4 кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесните договори за предоставяне на кредит и поръчителство следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.