Протокол № 49 от 09.03.2023, Окръжен съд - Силистра

ПРОТОКОЛ

№ 49 гр. Силистра, 07.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева

Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500001 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

На именното повикване в 10,00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Т. Г. П. – редовно призован, не се явява. За него се явява АДВ. В. А., надлежно упълномощена и приета от съда.

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:

ПРОФЕСИОНАЛНА

ЗЕМЕДЕЛСКА

ГИМНАЗИЯ „ДОБРУДЖА“ гр. СИЛИСТРА – редовно призовани, не се явява законен представител. За тях се явява АДВ. М. Д., надлежно упълномощен и приет от съда.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. А. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д. – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото:

СЪДЪТ състави проекто доклад в Определение №23/13.01.2023г.

АДВ. А. – Запознах се с проекто доклада. Имам възражение:

Още с отговора на жалбата на другата страна съм записала нашите възражения по искането за назначаване на експертиза.

АДВ. Д. – Нямам въэзражение по проекто доклада.

Поддържам жалбата така, както е предявена, съответно оспорвам жалбата на ищеца в първоинстанционното производство.

АДВ. А. – Поддържам нашата жалба. Оспорвам жалбата на другата страна и както казах оспорвам искането за назначаване на експертиза, тъй като задачите не са съответни към спора.

АДВ. Д. – Поддържам си искането за назначаване на експертиза и съответно в тази връзка приемането на тези доказателства, които са приложени към жалбата, тъй като те са представени в първоинстанционното производство. Поискахме такава експертиза в първоинстанционното производство, но не е допусната такава и съответно не са приети тези доказателства.

АДВ. А. – Става въпрос за устно възлагане охраняването на една земеделска земя, в която тази професионална гимназия отглежда царевица и слънчоглед – устно възлагане. Това е извънреден труд, който не е положен по надлежния ред със заповед, разрешение и т.н. Сега жалбоподателят в тази част иска да установи какви култури са били засети, пък на каква площ, представя какви семена е закупувал. Тук въпросът не се свежда до някакви 2 правила за отглеждане и ограда на една земеделска продукция. Въпросът се свежда до това дали е възложено охраняването, как, колко и колко следва да се плати, след като има частично плащане по този въпрос.

АДВ. Д. – Това не е така изобщо, защото в случая ние се опитваме да оборим свидетелските показания на свидетели, единият от които е със същия трудов спор, а другият е съпругата на ищеца, за възложена охрана, която не е доказана по никакъв начин, но според тях изпълнявана в периода юли, август и септември. Ние твърдим, че юли и август това лице не е осъществявало такава охрана и свидетелските показания в тази част са неверни. Единствено е осъществявана в част от месец септември и част от месец октомври такава охрана и тя е заплатена с представени по делото документи. Именно заради това, с оглед оборване на тези свидетелски показания искаме тази експертиза непосредствено след като бяха дадени тези свидетелски показания в първоинстанционното производство.

СЪДЪТ счита, че предмет на доказване е факта дали е положен извънреден труд от жалбоподателя, на какво основание е положен, а относно това с какви култури и какъв е техния земеделски характер като посеви, в смисъл такъв кога се сеят и кога се берат, е извън предмета на доказване дотолкова, доколкото полагането на извънредния труд не е по преценка на жалбоподателя, който, гледайки културите сам да реши дали да ги пази или не, а е възлагане на друго лице, упълномощено с такава функция – именно това би следвало да бъде предмета на спора в тази му част, поради което и приемането на доказателствата, които са представени с жалбата, както и назначаването на експертиза съдът счита за неотносимо към спора, поради което и следва да се отхвърли това искане.

Ето защо, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на ПРОФЕСИОНАЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА

ГИМНАЗИЯ „ДОБРУДЖА“ гр. СИЛИСТРА в качеството на жалбоподател да 3 бъде назначена съдебно – агрономическа експертиза, както и да бъдат приложени писмени доказателства, представени с жалбата.

Във връзка с изявленията на страните и четеното по – горе определение, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Да се счита проекто-доклада по делото в Определение №23/13.01.2023г. като доклад по делото, ведно с добавеното в днешното съдебно заседание протоколно определение, с което са отхвърлени исканията на жалбоподателя ПЗГ„Добруджа“ гр.Силистра.

АДВ. А. – Нямам доказателствени искания.

АДВ. Д. – Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. А. – Уважаеми Окръжни Съдии, моля да отмените решението в обжалваните части, като вместо това постановите признаване на уволнението на моя доверител за незаконно, съответно отмяна на Заповед №95/18.11.2021г. на директора на ПЗГ„Добруджа“ гр.Силистра, възстановяването му на длъжност „портиер“, да присъдите обезщетение за оставане без работа в рамките на шестмесечния срок, което след приспадане на платените вече обезщетения в размер на 3623,40 лева, като имаме и евентуално искане в размер на 1607,15 лева, като тези обезщетения, както и разноските, които претендираме, да бъдат присъдени със законна лихва от завеждане на делото до влизане на решението в сила. Представям списък с 4 разноските.

Процесният казус е твърде обременен от фактическа и правна страна, но най – основното за решаването му е първо налице ли е прецизна заповед с прецизна правна квалификация, защото в обжалваната заповед е записано „закриване на щата“, а чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ има две предложения – едното е закриване на част от предприятието, а другото е съкращаване на щата. Ответникът твърди, че тази прецизност не е от значение и следва да се приеме съкращаване в щата. Ние не сме съгласни с това, защото само на това основание според нас заповедта е незаконосъобразна. Вторият и много важен въпрос е, тъй като имаме отправени две предизвестия, кое е валидно и кое води до прекратяване на трудовото правоотношение. След първото предизвестие, освен че нямаме заповед, това не е проблем, нямаме фактическо приключване на трудовото правоотношение. Моят доверител продължава да отива на работа, издават му заповеди за отпуски, плащат му обезщетения, включително и частичното плащане на охраната на тази нива, извършено тогава, плащат му се осигуровки. Няма съобщение до НОИ за прекратяване на трудовия договор. Отчетен му е този трудов стаж в трудовата книжка, копие от която е приложено по делото.

Съдебната практика сочи, че не е задължително издаване на изрична заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, обаче ако то действително приключва с изтичане на отправеното предизвестие. В нашия случай не е така, защото с действията си нашият работодател продължава да ни бъде работодател и тук имаме изрична писмена воля след второ предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Аз мисля, че при изрично изразена воля със заповед не може да се приеме, че след първото предизвестие в един минал момент е прекратено това трудово правоотношение. И тук районният съд изпада в едно абсолютно противоречие, както и самият ответник. Значи, съдът приема, че още с изтичане на първото предизвестие е прекратено правоотношението. От датата на прекратяване, която приема до завеждане на иска е изтекла погасителна давност, на която ответникът се позовава. Районният съд казва: „Да, то е прекратено трудовото правоотношение, ама тази давност няма да я считаме и ще приемем, че все пак изрично е прекратено с обжалваната заповед“. Това е абсолютен нонсенс.

5

Няма да изпадам в подробности, защото има много фактология, само ще маркирам, че освен, че трудовото правоотношение е продължило, самото прекратяване преди първото предизвестие се е налагало да се иска съгласие на Инспекцията по труда по чл. 333 от КТ, тъй като моят доверител е с ТЕЛК с исхемична болест на сърцето, една от болестите по Наредба 5. Освен това той е бил в болничен, когато се отправя предизвестието или в отпуск.

Искането за това съгласие е за закриване на щата. В искането пише чл. 328, ал. 1, т. 2. Инспекцията по труда, тя проявява прецизността и дава съгласие за чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ. Тоест не работодателят решава кое е основанието, прекратява, а Инспекцията на труда ги коригира.

Същото е положението с искането на директора на гимназията до директора на синдикалната организация да изрази становище по това уволнение. В чл. 10, т. 3 от колективния трудов договор, който е представен по делото, изрично е записано, че в тези случаи трябва да даде становище синдикалната организация. В нашия случай, в деня, в който е отправено искането само до Председателя на синдикалната организация, веднага Председателят на синдикалната организация пише становище за съгласие.

Изобщо не е имало събрание на синдикалната организация. Изобщо не е искано мнението на синдикалните членове. Аз считам, че това е също нарушение по отношение на прекратяването.

По отношение на другата жалба ще говоря след колегата.

В заключение моля да съобразите всичката фактология в исковата молба, в отговорите, във въззивната жалба и в кориците на делото, като уважите нашата жалба и ни присъдите разноски.

АДВ. Д. – Аз мисля да бъда много по – кратък.

Всички тези основания, които се посочиха в момента от страна на процесуалния представител на ищеца в първоинстанционното производство и въззивника в настоящото, са обсъдени както в писмения ни отговор, така и част от тях в нашата жалба.

Моля Ви да уважите жалбата на моя доверител така, както е предявена, да ни присъдите направените по делото разноски, за което представям доказателства за направените разноски и съответно частта, която не е присъдена на предходната инстанция.

6

Съвсем накратко, във връзка с обстоятелството какво е действието на първото, на последващото предизвестие и т.н. съм цитирал и в писмения отговор решения на ВКС по чл. 290 от ГПК по абсолютно аналогични казуси, съответно Решение №664/15.11.2010г. по гр.д.№192/2009г. на четвърто Г.О. и Решение №536/19.12.2012г. по гр.д.№89/2012г. също на четвърто Г.О. на ВКС, където изрично е прието, че при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, същото става с изтичане на срока на предизвестието, като не е необходимо извършването на някакви действия от страна на страните или издаване на друг акт от страна на работодателя и особено същественото в случая е, че евентуално издадени други актове от работодателя и други негови действия, след като е връчено предизвестието, са без правно значение. Тоест прекратяването става с изтичане на срока на предизвестието, което е първо по ред. Без никакво правно значение какви са били последващи евентуално действия и актове на работодателя, имало ли е такива, нямало ли е. това е изрична практика, постановена както казах по реда на чл. 290 от ГПК.

Относно останалите обстоятелства съм взел отношение също по тях в писмения отговор, няма да се спирам подробно.