Решение № 310 от 13.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. гр. Добрич, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20233200500430 по опИ. за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. А. О. от с.З., общ.Т. , М. М. М. от с.Б., общ.Т. и С. М. О. от с.С., общ.Т., чрез упълномощените адвокати, срещу решение №89/14.12.2022г. , поправено с решение №51/17.05.2023г. по гр.д.№66/2022г. на Т.ския районен съд, с което, като погасени по давност, са отхвърлени предявените от въззивниците искове по чл.200 от КТ срещу „***"ЕООД – с.З., общ.Т. , за осъждане на ответника да заплати сумата от по 100 000 лева на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие на трудова злополука от ***г ., от която е настъпила смъртта на М. О. О., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното й изплащане , както и въззивниците са осъдени да заплатят на другата страна разноски за водене на делото в ***та инстанция.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че вземанията на въззивниците за обезщетение за вреди от трудовата злополука са изискуеми от датата на смъртта на наследодателя им М. О. О., от която 1 дата и в съответствие с чл.358 ал.1 т.2 от КТ започнала да тече давността за тяхното погасяване. Според изложеното в жалбата давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. С подробно развити аргументи и цитирана съдебна практика се застъпва, че вземането за обезщетение за вреди от трудова злополука може да бъде упражнено едва след установяване на злополуката, като такава, с влязъл в сила акт на административния орган или решение на административния съд и от тогава започва да тече погасителната давност за вземането. При съобразяване на това, в случая за вземанията на ищците погасителната давност не била изтекла и обратно приетото от първоинстанционния съд противоречало на материалния закон. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за изцяло удовлетворяване на предявените искове със съответните на това последици за отговорността на страните относно разноските по делото.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият „***"ЕООД, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилно приетото от първоинстанционния съд по въпроса за началото на давностния срок и погасяването на това основание на исковите претенции. В условия на евентуалност, изложени са съображения за съпричиняване на вредите от пострадалия наследодател на ищците при проявена от него груба небрежност, както и за прекомерно и несправедливо завишаване на претенциите им от страна на ищците.

Третото лице „Дженерали Застраховане “АД, подпомагащо ответника, не е представило отговор и не е изразило становище по въззивната жалба.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обжалваното решение на районния съд е постановено по предявените от С. А. О., М. М. М. и С. М. О. срещу „***“ЕООД искове по чл.200 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да обезщети ищците за вредите, които те са претърпели в резултат на трудовата злополука от ***г., довела до смъртта на ***г. на М. О. О. – съпруг и баща на ищците, работил по трудово правоотношение при ответника. Претенциите са за неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания и скръб от загубата на близкия човек и са 2 предявени в размер на по 100 000 лева за всеки един от ищците.

Претендирани са и обезщетения за забавено изпълнение на главните парични задължения в размер на законната лихва върху тях, считано от датата на настъпване на трудовата злополука ***г. до окончателното им погасяване.

Ответникът „***“ЕООД е оспорвал исковете. Възразил е, че претендираните обезщетения са прекомерно и необосновано завишени, надхвърлящи предназначението си да компенсират неимуществените вреди на ищците и превръщащи се в източник на доходи за тях. Посочил е, че отговорността му на работодател трябва да се сведе до разликата между претърпените от ищците вреди и получените от тях суми от общественото осигуряване, а също и да се намали с изплатените на ищците застрахователни обезщетения по сключения от него договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ на работниците. Възразил е още и, че трудовата злополука е настъпила изключително поради проявена от страна на пострадалия наследодател на ищците груба небрежност, съставляваща основание за намаляване отговорността на работодателя за вредите от нея до минимум. Позовал се е и на погасяване на претенциите поради изтекла преди предявяването им тригодишна погасителна давност.

Третото лице „Дженерали Застраховане“АД, конституиран да подпомага ответника, оспорва исковете с възражения за погасяването им по давност, за несправедливо прекомерен размер на претенциите, за съпричиняване на вредите с проявена от пострадалия груба небрежност.

Въз основа на удостоверение изх.№086/13.08.2018г. на общ.Т. ищците С.

А. О., М. М. М. и С. М. О. се легитимират като съпруга, дъщеря и син на М.

О. О., починал на ***г.

Установено е, че М. О. О. и „***“ЕООД са били в трудово правоотношение, по силата на което М. О. О. работил в предприятието на ответника като „сортировач“. На ***г. се случила злополука. От съвпадащите твърдения на страните, преписката по вх.№5101-24-56/19.09.2018г. на ТПДобрич на НОИ и гласните доказателства се установява, че на посочената дата М. О. О., заедно с двама свои колеги Б.Ю.М. и Я. Е.М. работили в стопанската база на ответника в с.З., общ.Т.. Имали за задача да сортират бали с люцерна, изразяващо се в това да отстранят изгнилата люцерна в балата от останалата годна за употреба част от нея. Балите били правоъгълни 3 и големи, с размери 2.20м/1.20м/0.70м, всяка бала тежала към 200 кг., била вързана със сезал, а всички били подредени – една до друга на ширина и на четири реда една върху друга, на височина. Задачата на тримата работници да почистят балите с люцерна поставил свидетелят А.Н.З., агроном при ответника и разпределящ задачите на работниците за деня. Конкретно на пострадалия М. О. О. свидетелят възложил да реже и освобождава балите от сезала, а на другите двама възложил да отделят изгнилата от годната люцерна. Както се установява от показанията и на свидетеля Б.Ю.М., при възлагането на задачата свидетелят А.Н.З. указал на тримата работници как да работят - да внимават да не падне нещо и затова да работят от горе надолу, като М. О. О. освобождава от сезала първо най-горните бали, а другите двама поетапно смъкват на земята люцерната от тях и я сортират; след това да преминават към освобождаване от сезала, смъкване на земята и сортиране на балите от по-долните редове. В действителност М. О. О. работел обратно, от долу нагоре, като режел и освобождавал от сезала първо най-долните бали.

Свидетелят Б.Ю.М. и другият работник му обърнали внимание да не действа така, защото горните бали може да паднат, но той им отвърнал да си „гледат работата“, а той ще реже както си иска. Отначало работата вървяла без инциденти, но после балите се срутили, една бала от най-горния ред паднала.

При падането си балата ударила свидетеля Б.Ю.М., който успял да отскочи, но М. О. О. останал затиснат отдолу под нея.

В резултат на затискането М. О. О. получил множество травми /комплексната медицинско-техническа експертиза и епикриза/ - счупване на ребра в лява и дясна гръдна половина, двустранна контузия на белите дробове, усложнена със следконтузна катарално гнойна пневмония, счупване – изкълчване на единадесети, дванадесети гръден и първи поясен прешлен.

Въпреки предприетите хирургична интервенция и лечение, на ***г. М. О. О. починал в болничното заведение.

С разпореждане №510042459/13.11.2018г. на НОИ станалата на ***г. с М.

О. О. злополука е призната за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КТ.

Разпореждането е влязло в сила на 31.03.2021г., с приключване с неизгоден за работодателя резултат на упражненото от него административно и съдебно обжалване по реда на чл.117 ал.1 от КСО, чл.118 ал.1 от КСО и чл.119 от КСО и с постановяване на окончателното решение №4150/31.03.2021г. по адм.д.№254/2021г. на 6-то отделение на ВАС.

4

По правилото на чл.200 ал.1 от КТ ответникът, работодател на М. О. О., дължи да обезщети вредите от трудовата злополука, причинила смъртта на работника. В съответствие с чл.358 ал.1 т.3 и ал.2 т.2 от КТ правото на обезщетение за вреди от трудова злополука се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който това право е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.

За да постанови горния резултат, първоинстанционният съд е приел, че правото на ищците да претендират вреди от трудовата злополука е станало изискуемо и е могло да бъде упражнено от настъпване смъртта на техния съпруг и баща. Посочено е, че не моментът на трудовата злополука, а моментът на смъртта на техния близък е поставил началото на погасителната давност, защото това именно обстоятелство е направило вземането на ищците изискуемо. С оглед, че смъртта на М. О. О. е настъпила на ***г., а исковата молба е депозирана в съда на 08.03.2022г. /включително и при съобразяване разпоредбата на чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание/, в първоинстанционното решение е прието, че исковите претенции са предявени след изтичане на давностния срок. По тези съображения, без да разглежда спора по същество, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като погасени по давност.

Приетото от първоинстанционния съд по въпроса за изтеклата погасителната давност е неправилно и изложените във въззивната жалба оплаквания срещу него са основателни.

Както е посочено в цитираната по-горе разпоредба на чл.358 ал.2 т.2 от КТ, погасителната давност за правото на обезщетение за вреди от трудова злополука тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая правото на ищците да бъдат обезщетени за вредите, причинени им от смъртта на техния близък, е изискуемо от датата ***г., когато настъпването на смъртта на пострадалия при трудовата злополука е предизвикало увреждането им. Но до 31.03.2021г. е била налице пречка ищците да могат да упражнят правото си. Както е трайно възприето в практиката на ВКС /решение №319/22.06.2010г. по гр.д.№204/2009г. на 3-то ГО, решение №273/19.05.2011 г. по гр. д. № 652/2010 г. на 4-то ГО и ред други/, установяването на трудовата злополука по исков ред е изключено, а 5 това може да се осъществи само по предвидения в КСО административен ред.

Наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт, който да установява трудовия характер на злополуката, е предпоставка пострадалият от злуполуката да упражни правото си за обезщетение за вредите от нея. Ето защо, денят на влизане в сила на административния акт за установяване на трудовата злополука, е денят, в който най-рано правото, предмет на иска по чл.200 от КТ, може да бъде упражнено и, съобразно чл.358 ал.2 т.2 от КТ, от този ден започва да тече тригодишният погасителен давностен срок. Така, в настоящия спор давността е започнала да тече на 31.03.2021г., на датата на предявяване на исковете 08.03.2022г. не е била изтекла и правото на ищците да бъдат обезщетени за вредите, които настъпилата поради трудовата злополука смърт на техния съпруг и баща им е причинила, не е погасено по давност.

Съдът преценява дали претенцията е погасена по давност, след като първо я разгледа по същество и установи, че тя е основателна в определен размер. Неоснователната претенция за право, което не е възникнало или е възникнало, но е погасено на друго основание, не би могла да бъде погасена по давн о с т. В случая първоинстанционният съд е формирал извод за погасяване на исковете по давност, без да се е произнесъл за основателността им по същество, без да е обсъдил доводите и възраженията на страните, събраните във връзка с тях доказателства, което следва да се изпълни от въззивния съд /решение №72/09.05.2018г. по гр.д.№ 3123/2017г. на 3-то ГО на ВКС/.