Определение № 33519 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33519 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110120256 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. Д., чрез адв. М. М., срещу „В К АД.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата молба отговаря на изисквА.ята на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основА.е чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендирА.те права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права от твърденията, че на 09.12.2024 г. в гр. София сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № 6102399, по силата на който й била предоставена заемна сума в размер на 2 300,00 лв. При сключването на договора бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,32% и годишен процент на разходите, посочен в договора като 50,04%, а общият размер на всички плащА.я бил посочен в размер на 2 901,00 лв., платими на 30 двуседмични погасителни вноски по 96,70 лв. Твърди, че в края на погасителния план била включена бележка, съгласно която, при избиране от заемателя на допълнителни услуги и неплащането им преди сключване на договора, същите се разсрочват и се заплащат заедно с погасителните вноски, в резултат на което всяка вноска възлизала на 173,57 лв., вместо на посочените в основната таблица 96,70 лв. Поддържа, че в действителност е заплащала именно завишения размер на погасителната вноска, като посочва извършени плащА.я съответно на 07.01.2025 г. – 174,00 лв., на 28.01.2025 г. – 180,00 лв., на 11.02.2025 г. – 172,00 лв. и на 26.02.2025 г. – 173,00 лв.

Твърди още, че при сключването на договора е заплатила сумата от 100,00 лв., представляваща премия по застраховка „В С М, като според изложеното в исковата молба сумата е получена пряко от ответното дружество, а не от застрахователя. Поддържа, че така посочените допълнителни разходи не са включени в обявената обща дължима сума и в посочения в договора ГПР, поради което договорът не съдържа вярно и пълно посочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че при прилагане на вноска от 173,57 лв. за целия договорен срок общият размер на плащА.ята би възлязъл на 5 207,10 лв., което 1 съществено надвишавало посочената в договора обща дължима сума от 2 901,00 лв.

Поддържа, че посочването на различни размери на дължимата вноска, както и невключването на всички разходи, свързА. с кредита, в ГПР и общата дължима сума, представляват нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и обуславят недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Позовава се и на твърдяна нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Твърди, че общият размер на извършените от нея плащА.я по договора, включително застрахователната премия, възлиза на 4 090,17 лв., при чиста стойност на предоставения кредит от 2 300,00 лв., поради което счита, че е налице недължимо платена сума в размер на 1 790,17 лв., респ. 915,30 евро. Предявява осъдителния иск като частичен – за сумата от 100,00 евро, представляваща част от твърдяната общо недължимо платена сума от 915,30 евро. Моли съда да прогласи за недействителен на основА.е чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК Договор за паричен заем № 6102399 от 09.12.2024 г., сключен между стрА.те, както и да осъди ответника да й заплати сумата от 100,00 евро на основА.е чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В К АД, чрез юрк. М С, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Възразява срещу допустимостта на установителния иск, като поддържа, че договорът е изцяло изпълнен и задълженията на ищцата са погасени, поради което липсвал правен интерес от установяване на неговата недействителност. Поддържа още, че при наличие на осъдителен иск липсва самостоятелен правен интерес от кумулативното предявяване на установителен иск за недействителност на договора. Релевира възражение и за злоупотреба с процесуални права, като твърди, че предявяването на множество подобни искове от ищцата и нейния процесуален представител е насочено към генериране на разноски и адвокатски възнаграждения по чл. 38 ЗАдв.

Ответникът поддържа и възражения за нередовност на исковата молба – относно липсата на достатъчна конкретизация на твърдените пороци на договора, непосочването на конкретните допълнителни услуги, липсата на конкретизация на частичния иск, неподписването на исковата молба лично от ищцата и непосочването на банкова сметка. По същество ответникът оспорва твърденията за недействителност на договора, като поддържа, че договорът съдържа изискуемата от закона информация относно ГПР и общата сума, дължима от потребителя, а посочването на математическа формула за изчисляване на ГПР не било задължително. Поддържа, че допълнителните услуги са доброволни и са регламентирА. в тарифата на дружеството, с която ищцата се е запознала и съгласила. По отношение на застрахователната премия ответникът твърди, че застраховката е доброволна, сключва се с трето лице – „Инстинкт“ АД, и не представлява задължително условие за сключване на договора за заем, поради което премията не следвало да се включва в ГПР.

Ответникът поддържа, че договореният ГПР не надвишава максимално допустимия по чл.

19, ал. 4 ЗПК. Оспорва и осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД по основА.е и размер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Не възразява да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, но възразява срещу допускането на съдебно-счетоводна експертиза и срещу доказателственото искане по чл. 190 ГПК. Ответникът е представил удостоверение, от което според твърденията му се установява, че задълженията на ищцата по процесния договор са погасени и кредитът е приключен. Ответникът претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

По възраженията на ответника за недопустимост и нередовност на исковата молба:

Възражението за липса на правен интерес от установителния иск е неоснователно.

Предявеният иск е насочен към установяване недействителността на договор за потребителски кредит, като с осъдителния иск ищцата претендира връщане на част от 2 платените по договора суми именно като последица от твърдяната недействителност.

Обстоятелството, че ответникът твърди пълно изпълнение на договора, не обуславя само по себе си липса на правен интерес от съдебно установяване на неговата недействителност, доколкото твърдяната недействителност е релевантна за претендирА.те реституционни последици. Неоснователно е и възражението, че съединяването на установителния иск с осъдителния иск е недопустимо поради идентичност на предмета. Двата иска имат различен предмет и различни последици, като установяването на недействителността на договора е релевантно за основателността на претенцията за връщане на даденото. Възражението за злоупотреба с процесуални права също не обуславя прекратяване на производството.

Твърденията на ответника относно други производства, водени от ищцата или от нейния процесуален представител, сами по себе си не установяват недобросъвестно упражняване на правото на иск в настоящото производство.

II. Правна квалификация на правата, претендирА. от ищеца:

Предявени са от А. А. Д. срещу „В К АД обективно съединени:

1. установителен иск с правно основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за недействителен поради противоречие със закона на Договор за паричен заем № 6102399 от 09.12.2024 г.;

2. осъдителен иск с правно основА.е чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата от 100,00 евро, предявена като частичен иск от твърдяна общо недължимо платена сума в размер на 915,30 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2026 г. до окончателното изплащане.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 09.12.2024 г. между А. А. Д. и „В К АД е сключен Договор за паричен заем № 6102399, по силата на който е договорено предоставяне на заемна сума в размер на 2 300,00 лв.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи твърдяната недействителност на Договор за паричен заем № 6102399 от 09.12.2024 г., включително релевантните за твърдяното нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК факти относно договорената обща сума, размера на погасителните вноски, включените в ГПР разходи и действително дължимите от нея плащА.я.

По иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът - на какво основА.е го е получил, ако твърди, че някакво основА.е съществува. Правопораждащият факт е този на плащането (в тази насока е и т.1 на ППлВС №1/1979 г.), поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основА.е да получи, съответно да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основА.е да я задържи, то той дължи нейното връщане.

УКАЗВА на стрА.те, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3

5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирА. в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350,00 евро, платими от ищеца в 1 - седмичен срок от получаване на препис от определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определения депозит в указА.я срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И Н Г, която да се призове след внасяне на определения депозит.

УКАЗВА на ищеца, на основА.е чл. 127, ал. 4 ГПК, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на претендирА.те суми.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца с правно основА.е по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи пълна хронологична справка/извлечение за начисленията, задълженията и извършените плащА.я по Договор № 6102399 от 09.12.2024 г. за периода от сключването му до приключването на задълженията по него, тъй като създаването на справки за нуждите на процеса не попада в приложното поле на цитираната разпоредба, а отделно от това е допусната съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за извършване на служебна справка в ЕИСС относно други дела, водени от ищцата или нейния процесуален представител срещу ответника и други кредитни институции, доколкото тези обстоятелства не са относими към предмета на настоящия спор и не са необходими за установяване на релевантните за спора факти.

НА ОСНОВА.Е чл. 145, ал. 3 ГПК приканва стрА.те към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за стрА.те, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Разпечатката съдържа 42 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bc6f0eec-6108-449f-9375-cc15b7164743