Решение № 591 от 13.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА Административно наказателно дело № 20241110205912 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-030815 от 15.12.2023 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН на И. Ц. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Недоволна от наказателното постановление е останала И. Ц. Д., ЕГН **********, която го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, тъй като на посочените в него дата и място жалбоподателката не е бил участник в ПТП и няма щети по колата. Моли за отмяната на наказателното постановление.

В последното съдебно заседание жалбоподателката И. Ц. Д., ЕГН 1

**********, редовно призована, се явява лично и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не се явава и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В депозирани писмени бележки изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 15.12.2022 г., около 06:35 часа, в гр. София, по бул. „Петко Ю. Т.“ бил управляван собственият на жалбоподателката И. Ц. Д., ЕГН **********, автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. номер *********. На кръстовището с ул.

„Дедеагач“ посоченият автомобил се разминал с автобус, движещ се по линия 76, с рег. номер СВ7095АС, управляван от свидетеля Л. Е.. Автомобилът на жалбоподателката минал пред движещия се автобус, свидетелят Л. Е. предприел рязко спиране, за да избегне ПТП. В момента, в който лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. номер *********, преминавал пред автобуса, свидетелят Е. чул звук, който му звучал като от силно изстъргване, помислил, че лекият автомобил е удари автобуса, като водачът на леката кола не спрял продължил движението си. Свидетелят Е. спрял, слязъл от автомобила и видял, че на лявото бомбе на автобуса има остъргано място с тъмна боя. Единственото, което свидетелят бил видял при разминаването с автомобила, бил номерът му, поради което се обадил на телефон 112 и подал сигнал. Пристигнал екип на КАТ и линеен контрол. Свидетелят съобщил на полицейските служители номерът на автомобила и съставили съответни документи. Полицейският служител А. С. съставил АУАН за извършени нарушения. В този момент за свидетеля Е., който управлявал този автобус инцидентно, нямало никакво съмнение, че е реализирано ПТП, но по-късно, когато говорил с шофьора, който е титуляр на този автобус и го кара всеки ден, съответно го познава добре, узнал от него, че на това място е имало щета от преди този ден, която щета била заведена, но все още не е поправена. Тогава свидетелят Е. се замислил, че е възможно колата да е минала на близко разстояние и да не е имало контакт между автобуса и колата. Предположил, че 2 силният скърцащ звук е бил от спирачките на автобуса и той е останал заблуден, че е имало ПТП, заради щетата отляво и скърцащия звук при преминаването на автомобила. Към момента на разминаването свидетелят лично не видял да има съприкосновение между автобуса и автомобила, а само предположил, че е имало такова.

Фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел А. С. и показанията на свидетеля Л. Е., показанията на свидетеля Ц. Ц., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира показанията на свидетелите всички свидетели като последователни, ясни , кореспондиращи помежду си и със съставените схема на ПТП, декларация и сведение. Обстоятелството, че в производните си показания полицейските служители съобщават, че са базирали констатациите си на твърденията на свидетеля Е. и на база тях са формирали извод за реализирано ПТП кореспондира с показанията на този свидетел, който едва в хода на съдебното следствие съобщава, че в доста по късен момент е узнал, че такава щета вече е имало по автобуса и наличието в съчетание с възприетия от него звук при разминаването, го е подвело, че е настъпило ПТП. Следователно не е настъпило задължение за водача на автомобила да спре и да установи щетите при ПТП, след като такова не се доказва да е реализирано.

При обстоятелството, че в наказателното постановление и АУАН не е описано въз основа на какви обстоятелства и поведение на жалбоподателката е направен извод, че тя нее контролирала автомобила си, не е възможно да се установи съответствие на това твърдяно нарушение в наказателното постановление и действителната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати нарушения на процесуалния закон.

АУАН и НП са изготвени от компетентни органи.

Съдът констатира, че не е спазено изискването за описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават, предвидено в разпоредбата на чл. 57, ал. , т. 5 от ЗАНН 3 по отношение на НП и в чл. 42, ал. 1, т. 4 за АУАН. В АУАН и НП липсва описание на обстоятелствата, касаещи поведението на жалбоподателката и конкретно извършените от нея действия, поради които е направен извод, че същата не упражнява контрол над автомобила си. Не е описан механизма на ПТП, за което се посочва, че е реализирано поради недостатъчен контрол, за да може на база доказателствата по делото да се обоснове такъв извод. Не е конкретизирано какви материални щети и в каква част на автобуса, са били причинени. При липса на ясно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, правото на санкционираното лице да организира своята защита е съществено ограничено.

На следващо място не се доказва да е реализирано ПТП между автобуса и автомобила на жалбоподателката, следователно не се доказва за нея да е възникнало задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да спре и да установи последиците от ПТП.

Изложените съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон са абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление (НП) № 23-4332-030815 от 15.12.2023 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН на И. Ц. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5