Решение № 102 от 02.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Бургас, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Светла М. Цолова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600228 по описа за 2023 година С определение №998 от 20.09.2023г. по ЧНД №1010/2023г. Бургаският окръжен съд определил на осъдения С. С. П. общо наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години по влезлите в сила съдебни актове по НОХД №324/2010г. на Окръжен съд – Варна и НОХД №189/2015г. на Окръжен съд – Бургас.

На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание с шест години лишаване от свобода и постановил увеличеното общо наказание в размер на двадесет и шест години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим.

Приспаднал времето, през което осъденият П. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД №324/2010г. на Окръжен съд – Варна /обединено с НОХД №458/2010г. на Окръжен съд – Варна/, считано от 25.11.2011г.

Приспаднал времето, през което осъденият П. е бил задържан по НОХД №324/2010г. на Окръжен съд – Варна /обединено с НОХД №458/2010г. на Окръжен съд – Варна/, по НОХД №189/2015г. на Окръжен съд – Бургас и НОХД №1173/2016г. на Окръжен съд – Варна.

1

Постановеното определение е протестирано от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас с оплаквания за незаконосъобразност в частта касателно отказа да се увеличи на основание чл.24 от НК определеното общо наказание лишаване от свобода с десет години и да бъде наложено на осъдения общо наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години.

Прокурорът твърди, че е налице изключителен случай, при който определеното общо най-тежко наказание от двадесет години лишаване от свобода следва да се увеличи с десет години и на осъдения П. да се наложи общо наказание от тридесет години лишаване от свобода. Описва в детайли престъпленията и наложените за тях наказания, включени в съвкупността, като приема, че са налице предпоставките за увеличаване на общото наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години с десет години лишаване от свобода до общ размер от тридесет години лишаване от свобода.

Оспорва изводите на съда, че предложеният от прокурора максимален срок на увеличение на общото наказание лишаване от свобода с десет години е несъразмерно тежък. Излага обстойни аргументи в подкрепа на становището си за максимално увеличаване на определеното общо наказание от двадесет години лишаване от свобода. Обръща внимание, че осъжданията от формираната съвкупност са за изключително тежки умишлени престъпления – три убийства, от които едното е осъществено при квалифициращи обстоятелства, квалифицирано отвличане и държане на боеприпаси и взривно вещество без надлежно разрешение. Изтъква, че престъпленията от съвкупността са били извършени в рамките на десет месеца и след като осъденият П. е бил осъждан няколко пъти за други престъпления от общ характер, съответно след като е изтърпял ефективно наказания лишаване от свобода. Подчертава, че едното от двете убийства по НОХД №324/2010г. на Окръжен съд – Варна е на лице, което е било съучастник на П. в убийството и отвличането по НОХД №189/2015г. на Окръжен съд – Бургас. Счита, че тези обстоятелства и данните за конкретните деятелности, предмет на осъжданията от съвкупността, сочат на драстично висока степен на обществена опасност на осъдения П.. Така мотивира извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати единствено чрез прилагането на чл.24 от НК по посочения начин – чрез увеличаване на определеното общо най-тежко наказание до тридесет години лишаване от свобода. Като заключава, че са налице законови основания за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание от 2 двадесет години лишаване от свобода по съвкупността от престъпленията, разгледани по посочените наказателни дела, с десет години лишаване от свобода, предлага въззивният съд да измени първоинстанционното определение, като увеличи на основание чл.24 от НК определеното общо найтежко наказание за процесната съвкупност от двадесет години лишаване от свобода на тридесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Въззивна жалба е подал и осъденият С. С. П. срещу тази част от първоинстанционното определение, с която е постановено увеличение на общото наказание от двадесет години лишаване от свобода с шест години, като релевира оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната част от съдебния акт и за незаконен съдебен състав. Жалбата съдържа многословни аргументи, които в по-голямата им част са неотносими към предмета на настоящия спор – определяне на общо наказание за извършени в условията на съвкупност престъпления и неговото увеличение, а касаят индивидуализацията на отделните наказания и тяхната справедливост, които са решени с влезли в сила съдебни актове и не могат да се преразглеждат в това производство. Друга значителна част от изложените съображения се отнасят до поведението на осъдения П. в затвора и започналия при него процес на поправяне и превъзпитание, които биха могли да бъдат обсъждани в бъдещо производство за условно предсрочно освобождаване на осъдения.

Независимо от това, следва да се отбележи, че в подкрепа на оплакването си срещу завишаването на определеното общо наказание осъденият П. заявява, че е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото „Гранити“ и е съдействал за приключването му с осъдителна присъда за съучастниците в престъпната деятелност. Счита, че определеното общо наказание от двадесет години лишаване от свобода е достатъчно за постигане на основната цел на санкцията – да се поправи и превъзпита осъдения. Излага довод за постановяване на първоинстанционния акт от незаконен състав, тъй като част от членовете на съдебния състав, които поименно не конкретизира, са участвали в постановяването на осъдителната присъда №176 от 17.07.2017г. по НОХД №189/2015г. на Окръжен съд – Бургас и това ги прави заинтересовани при решаването на настоящото дело за кумулиране на наказанията, респективно при увеличаване на общото наказание. Моли въззивният съд да измени първоинстанционното определение, като отмени 3 частта му, с която е постановено увеличение на определеното общо наказание лишаване от свобода с шест години или да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първата инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа въззивния протест.

Счита, че първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отказано максимално претендираното от прокурора увеличение на размера на определеното общо наказание – с десет години лишаване от свобода, е необосновано, незаконосъобразно и несправедливо. Изтъква, че в случая са спазени трите изисквания на разпоредбата на чл.24 от НК за завишаване размера на определеното общо наказание от двадесет години лишаване от свобода, но намира, че постановеното от първоинстанционният съд увеличение с шест години лишаване от свобода е недостатъчно и общото определено наказание от двадесет и шест години лишаване от свобода се явява несправедливо, поради което следва да се завиши на тридесет години лишаване от свобода. Обръща внимание, че кумулираните от първата инстанция наказания са за изключително тежки умишлени престъпления, засягащи разнородни обществени отношения. Подчертава, че в процесната съвкупност са включени три убийства, едното от които е осъществено при квалифициращи обстоятелства, квалифицирано отвличане и държане на боеприпаси и взривно вещество без надлежно разрешително, като описаните престъпления са извършени в кратък период от време – само за десет месеца.

Отбелязва, че въпросните престъпления са реализирани след като осъденият П. е бил осъждан няколко пъти за други престъпления от общ характер и след като е изтърпял ефективно наказания лишаване от свобода. Приема, че с оглед изключително високата степен на обществена опасност на дееца и на престъпленията от съвкупността, увеличението на общото наказание по реда на чл.24 от НК следва да бъде с десет години лишаване от свобода.

Акцентира на обстоятелството, че преди осъществяване на настоящите деяния П. е бил осъждан и е изтърпявал наказания лишаване от свобода, но нито едно от тях не е изиграло необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху него. Не оспорва факта, че осъденият П. упражнява общественополезен труд в затвора, което позволява да се възползва от привилегията на чл.41, ал.3 от НК, както и от приложението на института на условно предсрочно освобождаване, но посоченото 4 обстоятелство е неотносимо към нормата на чл.24 от НК. Като отстоява позицията, че осъденият П. е личност с трайно установени престъпни навици и висока степен на обществена опасност, с каквато се характеризират и престъпленията от съвкупността, моли въззивният съд да измени първоинстанционното определение в частта относно постановеното на основание чл.24 от НК увеличение на общото наказание лишаване от свобода, като завиши същото с десет години лишаване от свобода. Не изрази становище по довода на жалбоподателя за разглеждане на делото от незаконен съдебен състав.

Служебният защитник на осъдения С. П. заяви, че поддържа подадената от неговия подзащитен въззивна жалба и оспорва въззивния протест на прокурора, който намира за неоснователен. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и на основание на същата незаконосъобразно е увеличил определеното общо наказание от двадесет години лишаване от свобода. Упреква първостепенния съд, че е завишил общото наказание без да събере доказателства за степента на поправяне на осъдения П. и е съобразил единствено тежестта на извършените престъпления от съвкупността и наложените за тях много високи наказания.

Обръща внимание, че при разглеждането на НОХД №189/2015г. на Окръжен съд – Бургас прокурорът е пледирал за наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, но съдът е наложил на подс. П. наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, като не е наложил по-тежко наказание – доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, въпреки че е имал възможност да стори това. Смята, че завишаването на общото наказание по реда на чл.24 от НК не следва да бъде само въз основа на тежестта на престъпленията, включени в съвкупността, тъй като тази тежест е била отчетена при индивидуализацията на отделните наложени наказания. В тази връзка изтъква, че е изминал дълъг период от време от извършване на деянията – около 15 години, когато осъденият П. е бил с висока степен на обществена опасност, но от тогава досега той е променил поведението си, преодолял е престъпните си навици, у него е започнал процес на поправяне.

Позовава се на представената от затвора справка, в която са посочени 30 награди на осъдения П. и нито едно наложено дисциплинарно нарушение. В подкрепа на твърдението за започнал у осъдения процес на поправяне изтъква факта, че П. изпраща заработените от него в затвора пари на майка си и на 5 трето лице. Изразява позиция, че започналият у осъдения П. процес на поправяне би се прекъснал, ако се завиши определеното му общо наказание от двадесет години лишаване от свобода. Счита, че с увеличението на общото наказание няма да се постигне нито индивидуалната, нито генералната превенция. По тези съображения моли въззивният съд да измени първоинстанционното определение, като го отмени в частта му относно постановеното на основание чл.24 от НК увеличение на общото наказание лишаване от свобода и същото да остане в пределите на двадесет години лишаване от свобода.

Осъденият С. П. поддържа подадената от него въззивна жалба срещу тази част от първоинстанционното определение, с която е увеличено определеното му общо наказание от двадесет години на двадесет и шест години лишаване от свобода. Акцентира на примерното си поведение в затвора, на полагания от него труд, на получените множество награди в затвора и на започналия у него процес на поправяне и превъзпитание. Изтъква, че престъпленията са били извършени в отдалечен период от време – през 2008г., а поради продължилото 15 години разглеждане на наказателното дело, той не е получил по-лек режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, не е работил около 9 – 10 години в затвора и е бил лишен от възможността за условно предсрочно освобождаване. Моли въззивният съд да отмени постановеното от първата инстанция завишение на общото наказание.