Решение № 100 от 18.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора И. Г. Д. като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за възобновяване № 20245000600217 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.

С Определение № 1694/20.03.2024г. по нохд № ""/24г. състав на П. районен съд е одобрил споразумение между прокурор от Районна прокуратура П. и адв. Г. И., по силата на което осъденият К. Г. С. се е признал за виновен в извършване на две отделни престъпления по чл. 343б, ал.3 НК и по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК.

За престъплението по чл.343б, ал.3 НК на С. било наложено наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК осем месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК му било наложено наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК осем месеца лишаване от 1 свобода и глоба в размер на 500 лв.

На основание чл.23, ал.1 НК било наложено едно общо най – тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на това наказание било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на определението.

На основание чл.23, ал.2 към така наложеното общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода било присъединено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, а на основание чл.23, ал.3 НК било присъединено и наказанието глоба в размер на 500 лв.

Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

Определението влязло в законна сила от датата на постановяването му 20.03.2024г.

Срещу влязлото в сила определение е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на делото. Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.

Оплакванията за нарушение на материалния закон са свързани с неправилното определяне на размера на на наказанието глоба, наложено за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК. Според главния прокурор, когато наказанието е глоба и размерът му се определя по реда на чл.55, ал.2 НК, то може да се слезе под най – ниския предел най – много с една втора. За посоченото престъпление законодателят е предвидил като кумулативна санкция глоба от 2000лв. до 10000лв. и при тази ситуация определения размер на това наказание не може да бъде по – малък от 1000лв. Така като е наложил наказание глоба в размер на 500лв. съдът е нарушил материалния закон, което нарушение е намерило отражение и при приложението на чл.23, ал.3 НК.

В искането се твърди, че като е одобрил споразумението в нарушение на материалния закон, съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, като е следвало да констатира, че споразумението не отговаря на изискванията по чл.382, ал.7 НПК, да предложи промени в него съгласно правомощията си по чл.382, ал.5 НПК и ако същите не бъдат приети, да не одобрява споразумението.

2

С искането се претендира възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение № 1694/20.03.2024г. само в частите, относно престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК и относно приложението на чл.23, ал.1 НК и връщане на делото за ново разглеждане в отменените части от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Сочи, че законът е приложен неправилно и това е довело до съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на определението съобразно направеното искане.

Касаторът С. не се явява и не ангажира становище.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.

Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация искането е основателно, но поради липса на процесуален механизъм за удовлетворяването му не може да бъде уважено.

Оплакването за съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е основателно, тъй като води до извод, че законът е приложен неправилно.

Изначално нарушението на закона е било предпоставено от прокурора и защитника на обвиняемия, които сключвайки споразумението още в хода на досъдебното производство са постигнали съгласие за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК на С. да му бъде наложено наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв.

Наказанието лишаване от свобода в размер на осем месеца е определено в рамките на закона и нарушение не се установява.

При определяне на размера на кумулативно предвиденото за това престъпление наказание обаче, прокурорът и защиткът не са съобразили, че когато то е глоба и размерът му се определя по реда на чл.55, ал.2 НК /какъвто е и настоящия случай/, то тогава може да се слезе под най – ниския 3 предел определен в закона най – много с една втора. За посоченото престъпление законодателят е предвидил като кумулативна санкция глоба от 2000лв. до 10000лв. и при тази ситуация определения размер на това наказание не може да бъде по – малък от 1000лв.

Така като са постигнали съгласие наказанието глоба за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК да бъде в размер на 500лв. страните са сключили споразумението в нарушение на материалния закон.

Съдът от своя страна е бил длъжен да констатира, че със споразумението неправилно е приложен материалния закон и да изпълни правомощието си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи съобразена със закона промяна, която да се обсъди от страните и като не е сторил това е допуснал съществено нарушение на разписаната в НПК процедура.

Тези съображения налагат извода, че касационните основания по чл.

348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК са налични, тъй като в тази част на определението материалния закон не е приложен правилно.

Така посоченото нарушение на закона е намерило отражение и при приложението на чл.23, ал.3 НК, но същото не може да бъде отстранено от касационната инстанция.

Независимо от изразеното в съдебното заседание становище на страните, че производството подлежи на възобновяване, респ. на ново разглеждане единствено в частта, относно престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК и относно приложението на чл.23, ал.1 НК, настоящият съдебен състав намира, че такава частична отмяна на атакуваното определение е процесуално недопустима.

На първо място, характерът на наказателното производство не позволява постановяване на частичен съдебен акт при новото разглеждане на делото, в каквато насока е искането на главния прокурор. Това е така, защото делото е приключило със споразумение, то отразява съгласието на страните п о него за решаване на въпросите по виновността и наказанието по всички обвинения, като споразумението се одобрява със съдебен акт при наличие на предвидените в закона предпоставки. Не е възможна намеса по реда на извънредния способ за проверка на влезлия в сила акт само по отношение на част от въпросите или за някой от престъпленията , за които са се споразумели страните, защото това би влязло в противоречие с волята им и с 4 постигнатото съгласие.

При това положение, за да бъде отстранено нарушението на материалния закон в частта за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК, атакуваното определение следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в частта, касаеща престъплението по чл.343б, ал.3 НК, доколкото това престъпление е едното от съвкупността, за която е приложен и чл.23 НК.

В тази част обаче определението е влязло в законна сила и отмяната му би могла да стане само при наличието на съответно искане от главния прокурор, каквото в случая очевидно липсва.

При положение, че процесуалният закон не позволява частична отмяна на атакуваното определение и няма искане за отмяната му в частта, в която е влязло в сила, то тогава липсва процесуален механизъм за удовлетворяване на претенцията на главния прокурор и пред настоящия състав не остава друга възможност освен да я остави без уважение.

В случая няма и възможност да се санира допуснатото нарушение на материалния закон, чрез радикална отмяна на неправилно определеното наказание "глоба", с каквито правомощия настоящата инстанция разполага по силата на чл.425, ал.1, т.4 НПК, защото наказанието е определено в изпълнение на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета НПК, в рамките на която то се договаря между прокуратурата и защитника на обвиняемия. Именно специалната процедура, по която е приключило наказателното производство - със споразумение, определя и невъзможността на касационната инстанция директно да промени неговите параметри и да пререши въпроса с приложението на кумулативното наказание "глоба" отделно от всички останали, представляващи предмет на споразумението и уредени с нормата на чл. 381, ал. 5 НПК.

Това не може да бъде сторено от настоящия състав и по друга причина.

Определеното наказание „глоба“ в конкретния случай е част от кумулативната санкция на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК, включваща и наказанието "лишаване от свобода". Частичното възобновяване на производството и отмяна единствено на наказанието "глоба" на практика би обезмислило принципите за индивидуализация на наказанието, тъй като съгласно чл. 57, ал. 2 от НК при хипотезата на кумулативна санкция /включваща две или повече наказания, които се налагат задължително / 5 страните, сключили споразумението и съдът се ръководят от правилата на чл.54 и чл.55 НК и определят размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36. Следователно, процесът на индивидуализация на комплексната санкция не може да бъде разкъсван нито от страните по споразумението, нито от съда, което не позволява в настоящето производство допуснатото нарушение на материалния закон да бъде санирано, като неправилно определеното наказание „глоба“ бъде изцяло отменено на основание чл.55, ал.3 НК, независимо, че такъв процесуален подход е в интерес на осъдения.

Обобщено, при положение, че процесуалния закон не допуска частична отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и в предложението на главния прокурор липсва съответно искане за отмяната му и в частта, досежно престъплението по чл.343б, ал.3 НК, то претенцията за отмяна на определението само в частта досежно престъплението по чл.354а, ал. 3 НК и приложението на чл.23, ал.3 НК е процесуално неудовлетворима.

Поради това липсват основания за възобновяване на наказателното производство по делото и отмяна на влезлия в закона сила съдебен акт, при постановяването на който макар и да са допуснати нарушения на материалния закон, на този етап те не могат да бъдат отстранени по съобразен с правилата на НПК начин.

Ето защо искането на главния прокурор за възобновяване на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 42 5 от НПК Апелативният съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на нохд № ""/24г. на П. районен съд.

Решението е окончателно.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7