Определение № 16226 от 29.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16226 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Мария Г. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100507714 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД чрез юрк. Б.Д. срещу Определение № 18562/19.05.2026 г. по гр. д. № 24467/2024 г. по описа на СРС, 29 състав, с което е уважена молба по чл. 248 от ГПК на адв. М.П. за изменение на разноските в Решение № 22570/09.12.2025 г. по същото дело в частта за изменение на възнаграждението в исковото производство и е оставена без уважение молбата в частта за заповедното.

В жалбата се навеждат доводи за прекомерност на така определеното възнаграждение, доколкото производството се характеризирало с ниска правна и фактическа сложност. Възнаграждението не било справедливо и обосновано с оглед разпоредбата на чл.

36, ал. 2 от ЗА, а срещу частния жалбоподател били налице редица производства за нищожност на потребителски договори за кредит, отговорите на исковите молби по които били идентични по съдържание. Поради бланкетността на изготвените от процесуалния представител документи, то правната сложност на делото била ниска. Счита, че инициирането на множество на брой идентични дела от страна на процесуалния представител на ищеца, в случай че съставлявало злоупотреба с право, би било успешно преодоляно именно с намаляване на присъдения адвокатски хонорар. Моли за отмяната на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. М.П., с който се оспорват наведените в частната жалба доводи. Моли съда да потвърди определението.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Софийският районен съд е бил сезиран с искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ 1

НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу С.В.Б., с която са предявени искове за установяване съществуване на вземания в размер на 18 034,69 лева, представляваща главница за неплатени погасителни вноски по договор за потребителски кредит от 07.06.2019 г. за периода от 20.04.2021 г. до 20.09.2029 г., сума в размер на 3391,21 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2021 г. до 23.11.2022 г., сума в размер на 2001,50 лева – представляващи обезщетение за забава, считано от 21.04.2021 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и законна лихва от датата на подаване на заявлението, за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д № 17585/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.

Както в заповедното, така и в исковото производство ответницата е била представлявана от упълномощения адв. М.П. от САК. Същият е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който подробно са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. С отговора са представени и въпроси по поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

На 14.05.2025 г. е депозирана молба от адв. М.П., с която същият моли да не бъде даван ход на делото, тъй като не била изготвена допуснатата експертиза. С молбата е направено искане по чл. 190 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи справка за получени по негова сметка суми по сключена на 07.06.2019 г. застраховка с „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ, както и да бъдат задължени последните да представят информация за сумите, които били изплатени на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ по сключената застраховка.

При провеждане на първото открито съдебно заседание на 14.05.2025 г. процесуалният представител на ответницата не се е явил, като делото е отложено и насрочена за следваща дата 25.06.2025 г. поради обстоятелството, че възложената съдебносчетоводна експертиза не била изготвена.

С молба от 25.06.2025 г. адв. П. моли да не бъде даван ход на делото, поради постъпване на заключението на вещото лице само шест дни преди заседанието, както поради това, че е служебно ангажиран по друго дело в СРС в почти същия час. Към молбата е представен препис от протокол от 09.04.2025 г. по гр. д. № 670/2024 г., видно от което делото е насрочено за същата дата и час.

Заседанието на 25.06.2025 г. е било отложено и насрочено за 24.09.2025 г. с оглед постъпилата молба от адв. М.П., както и молба на вещото лице за евентуално закъснение поради ангажираност по друго дело.

Следващото открито заседание било проведено на обявената дата. На същото се е явил адв. П. и е изслушано вещото лице по депозираното заключение.

По делото е представен списък за разноски, в който се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като е изложено и становище по основателността на исковите претенции. Представен е и договор за правна защита и съдействие, като съгласно 2 чл. 3 от същия е уговорено правната помощ да бъде осъществена безплатно на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

С решението си районният съд приел за установено, че С.В.Б. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД сума в размер на 10 774,62 лева, представляваща неизплатения остатък от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, отхвърляйки иска за главница за пълния предявен размер от 18 034,69 лева, и отхвърлил останалите искове. По отношение на претендираните от адв. П. разноски приел, че правният спор не се отличавал с фактическа и правна сложност, като по спорните въпроси била налице трайна съдебна практика, а делото било разгледано в рамките на три съдебни заседания, на които процесуалният представител на ответницата не се явил. С оглед на това определил адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 600 лева, а за подаденото пред заповедния съд възражение в размер на 100 лева. Така съобразно отхвърлената част от исковете присъдил на адвокат М.П. разноски в размер на 324,05 лева за исковото производство и 54,01 лева за заповедното производство.

В срока по чл. 248 от ГПК е постъпила молба от адв. М.П., с която е поискано изменение на разноските в тази част, доколкото определените възнаграждения били несправедливи. Посочил, че възнаграждението при този материален интерес съгласно Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа размерът бил 2 508,42 лева.

Насрещната страна по спора е представила становище, с което е оспорила молбата и е поискала оставянето й без уважение.

С обжалваното определение районният съд е приел молбата за частично основателна, като е преразгледал изводите си по размера на възнаграждението. Посочил че, че адв. П. се е явил в едно открито съдебно заседание, а исковете били с висок материален интерес.

Отчитайки това, че в предмета на делото били включени три иска за установяване съществуване на вземания, произтичащи от договор за потребителки кредит, по които искове била формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, а съдът имал завишени служебни задължения да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, обуславящи занижената фактическа и правна сложност на делото, както и конкретно проявената от адвоката процесуална активност по делото и положените от него усилия, вкл. ползвайки като ориентир разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., и съобразявайки задължителната за съдилищата практика на СЕС, съдът определил по-висок размер на адвокатския хонорар на адвокат П., като увеличил същия на 1 000,00 лева. С оглед на изхода на спора му присъдил сума от още 216,04 лева или 110.46 евро. Молбата в частта й за изменение на разноските за заповедното производство е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от 3

ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Отговорността за разноски е уредена в чл. 78 от ГПК и се характеризира като безвиновна такава. Същата включва както разноските в тесен смисъл, така и адвокатско възнаграждение за един адвокат. С оглед нормата на чл. 38 от ЗА адвокатът може да осигури безплатна правна помощ на лица, попадащи в посочените в алинея първа категории. При процесуално представителство по уговорена безплатна правна помощ съдът следва при определяне на разноските да определи и възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ, при приложение на разпоредбите на чл. 36, ал. 3 и 4 от ЗА.

Адвокатското възнаграждение е прекомерно, когато не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Съдът следва да прецени това, съобразявайки обстоятелствата по всеки конкретен случай, а именно правната квалификация, извършените процесуални действия, евентуалните усложнения в предмета на спора и страните, както и активността на процесуалния представител.

Правилно районният съд е отчел в мотивите на определението си Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/2022 на СЕС, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК, и според което „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС“. В този смисъл Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа не е със задължителен характер, но при определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и при преценка по възражение за прекомерност, същата би могла да служи като ориентир.

По делото се установява, че адв. М.П. е осъществил процесуално представителство въз основа на представения договор за правна защита и съдействие при условията на чл. 38 от ЗА, изготвил е отговор на искова молба, който съдържа необходимите реквизити, подал е две молби по движение на делото, с които е релевирал доказателствени искания и е изразил становище по същество. Следва да бъде отчетено и участието му в откритото съдебно заседание, доколкото съдът приема, че първото съдебно заседание е било отложено поради неизготвяне на заключението по назначената експертиза, а за второто заседание адв. П. е поискал отлагане поради служебна ангажираност, за която е представил и доказателства.

Съдът взема предвид и обстоятелството, че материалният интерес по предявените искове е в общ размер от 23 427,40 лева, като адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НВАР, служеща за ориентир при определянето му, се изчислява на 2 508,47 лева.

С оглед на гореописаните обстоятелства се налага извод, че правната и фактическа 4 сложност на делото е съобразена с определеното от районния съд възнаграждение.

Правилна са изводите на първоинстанционния съд, че процесуалният представител на ответницата се е явил в съдебно заседание, както и че материалният интерес по делото е висок. Отчетено е също така и че по тези искове е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, както и задълженията на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи. Макар и частният жалбоподател да твърди, че са налице съмнения за злоупотреба с право поради завеждане на множество дела срещу него от страна на адв. П. по делото не са ангажирани доказателства в този смисъл. Такива обстоятелства не са и служебно известни на съда. По отношение твърдяната бланкетност на изготвените от адвоката документи, то макар и по тези казуси да е налице трайна съдебна практика, всяко дело се отличава със своя конкретика и изисква анализ и проучване. Видно от депозирания отговор на искова молба адвокатът е изследвал конкретно правния спор.