Определение № 1079 от 31.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. София, 31.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Маргаритка Ш.банова

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601360 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 22 от НПК, вр.чл.249, ал.2 НПК.

С протоколно определение от 22.07.2024г., постановено по НОХД №2695/2021г., в проведеното разпоредително съдебно заседание Софийски градски съд, НО, 19 състав е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.249, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК и го е върнал на СГП за отстраняване на посочени в мотивите му нарушения на процесуалните правила.

В законния срок против определението на съда е постъпил частен протест от Софийска градска прокуратура. В протеста се поддържа, че определението на СГС е неправилно. Счита, че обвинителният акт не страда от сочените в него пороци. По отношение на сумата, предмет на обвинението сочи, че се касае за парична сума, преведена от близки на пострадалия на посочено от подсъдимите лице, което не е установено от прокуратурата.

Счита, че е въпрос по същество дали ще се установи предаването на тази сума.

Поддържа, че обстоятелството чия е къщата, в която са били държани лицата, и кой я е ползвал, няма правно значение, тъй като не е свързано с установяването на съставомерен факт. По отношение съучастието на обвиняемите в деянията счита, че са изложени всички необходими данни, като е посочено в какво се изразява участието на всеки един от обвиняемите. Сочи, 1 че са описани всички съставомерни признаци и на двете престъпления.

Счита, че не е налице противоречие между обстоятелствена част на обвинителния акт и диспозитива.

Моли да бъде отменено определението на СГС и бъде разпоредено делото да бъде разгледано.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите, залегнали в частния протест, и след като се запозна с атакуваното определение и материалите по делото, намери следното:

Съдебното производство е образувано на 09.09.21г. по внесен в СГС обвинителен акт против С. Ч. А., И. Е. Н., Н. Х. /N. Н./, Л. Р. М. и Б. К. П. за престъпления по чл.214, ал. 2, т.1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, т.2, и т.4 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл. 142а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

За да върне делото на прокурора за отстраняване на недостатъци в съдържанието на обвинителния акт, СГС е констатирал неяснота и липса на конкретика в неговата обстоятелствена част.

Въззивният състав извърши собствена проверка за коректност на констатациите на първия съд и намери за неправилен крайният извод за допуснати съществени процесуални пороци в обвинителния акт, пряко рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимите лица.

На първо място, СГС неправилно е приел, че в обстоятелствената част на обвинителния акт има неяснота и непълнота при описание на фактологията в темпоралните граници на претендираното престъпление. Съгласно посоченото в обвинителния акт, петимата подсъдими са обвинени за деяние по чл.214 от НК, извършено в периода 16.04.2017г. до 19.04.2017г., вписано и в неговия диспозитив. Първостепенният съд е счел, че „доколкото обвинението е за период от 4 дни, следва да бъде изяснено какво е вършил всеки един от подсъдимите във всеки един от тези 4 дни…“ и „тъй като за датата 18.04.2017г., включена в периода на продължаваната престъпна дейност, не са описани никакви действия, които да свързват петимата подсъдими с инкриминираното им деяние…“, същите не биха могли да се запознаят с пълния му обем и да организират адекватно защитата си.

Въззивният съд не се съгласява с така направения извод. В теоретичен аспект принудата /чрез физическа сила или заплашване/ по отношение на пострадало лице по чл.214 от НК може да бъде осъществена и с еднократно действие, което да е било достатъчно да доведе до съставомерния резултат – да пропусне или претърпи нещо противно на волята си. В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти за принудителните действия на подсъдимите по отношение на двете пострадали лица на датите 16 и 17.04.2017г. За датата 18.04.2017г. действително не са описани никакви действия на подсъдимите, но от изнесената фактология за случилото се на следващата дата - 19.04.2017г., както и от изложените след това обстоятелства за престъплението по чл.142а от НК, става ясно какво се е случило на 18.04.2017г. - двамата пострадали са били държани завързани в посочения имот, без да им се дава храна, а само 2 вода. Отсъствието на фактология за въпросната дата логично води до извод, че нови принудителни действия по отношение на пострадалите не са осъществявани.В тази връзка не би могло да се изисква от прокурора да посочва отрицателни факти в акта, до каквото положение би се стигнало, ако трябва да се изпълнят указанията на първия съд за отстраняване на непълнота.Следва да се посочи, че отсъствието на конкретни принудителни действия на обсъжданата дата не компрометира съставомерността на деянието, тъй като с упражнената такава на предходните две дати, извършителите са постигнали целта си да набавят за себе си и за другиго имотна облага, както е посочено в обвинителния акт.

Въззивният съд не се съгласява и с приетото от СГС, че от описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно дали изобщо е преведена инкриминираната сума пари, как двамата пострадали са присъствали на телефонен разговор, по какъв начин са възприели съдържанието на този телефонен разговор, както и какво е неговото съдържание.

Действително, като цяло обвинителният акт в неговата обстоятелствена част е лаконичен, но от описанието на случилото се на 19.04.2017г. става ясно, че двамата пострадали са присъствали на телефонен разговор между обвиняемия Х. и друго лице и са разбрали, че исканите пари в размер на 10 000 долара, собственост на М. У., са преведени от брат му на неустановено лице. Съставомерен факт на престъплението по чл.214 от НК е настъпилото в резултат на принудата разпореждане с имущество. В случая макар и кратко, ясно е посочено, че поисканата от извършителите сума е била предадена, чрез извършен превод. Прокурорът се е ангажирал с факти относно собственика на тази сума – пострадалия М. У., обстоятелство с правно значение във връзка с евентуална гражданскоправна претенция по делото. Липсата на фактология относно лицето, на което фактически е преведена тази сума, не внася неяснота в обвинението. Достатъчно е, че според описаното в обвинението и двамата пострадали са разбрали, че сумата е предадена, което кореспондира на фактологията за последвалото им освобождаване. Тук следва да се посочи, че съвсем отделен е въпросът за доказателствената обезпеченост на обстоятелствата във връзка с този паричен превод – извършен ли е, получена ли е в действителност сумата от неустановено лице, има ли то и каква е връзката му с подсъдимите, доколкото обвинението е за деяние, извършено под формата на съвместна облага - “за себе си и за другиго“.

Констатираното от първия съд противоречие относно лицата, обитатели на къщата, в която са били държани пострадалите, не съставлява съществено нарушение, което да ограничава правото на защита на подсъдимите, като същото може да бъде третирано като „очевидна фактическа грешка“.

Водим от горното, САС намери за основателни релевираните във въззивния протест доводи за отсъствие на допуснато нарушение на императива на чл.246, ал.2 от НПК, задължаващ прокурора ясно и пълно в обстоятелствената част на обвинителния акт да опише престъплението, извършено от обвиняемия.

С оглед на това, въззивният съд намери, че следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно определението на СГС, с което е съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора.

3

Водим от горното и на основание чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК, САС, НО, 7 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение о т 22.07.2024г., постановено по НОХД №2695/2021г., на Софийски градски съд, НО, 19 състав.

ВРЪЩА делото на същия състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4