Решение № 3488 от 02.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3488 гр. С, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МСС при участието на секретаря СВ като разгледа докладваното от МСС Гражданско дело № 20211110137592 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Образувано е по искова молба от СТ. Г. В., ЕГН **********, с която против „ А“ ЕАД, ЕИК ххх, са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Ищецът твърди, че със заповед № 91 от 16.06.2021 г., подписана от ВВ – лице без представителна власт в „ А“ ЕАД, е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, предвиждаща възможността да бъде прекратено трудовото правоотношение без предизвестие поради наличие на срок за изпитване. Твърди, че заповедта му е връчена на 16.06.2021 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели – БА – ръководител отдел „ ЧР“, и ДХ – лице без трудови или управленски отношения с ответното дружество. Ищецът поддържа, че заповед № 91 от 16.06.2021 г. е незаконосъобразна, тъй като заповедта не изхожда от лице, което притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР на КТ. На следващо място, поддържа, че ВВ не е лице, което представлява „ А“ ЕАД, тъй като промяната в управителните органи на търговските дружества има конститутивно действие, т.е. самият факт не се счита за настъпил, докато не се извърши вписването в Търговския регистър.

По подробно изложените в исковата молба съображения претендира отмяна на уволнението, извършено със заповед № 91 от 16.06.2021 г. като незаконно, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, присъждане на 1 обезщетение за оставане без работа за периода от 16.06.2021 г. до 16.12.2021 г. в размер на 22890 лева. Претендира разноските по делото.

Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват изцяло. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца при условията на чл. 67, ал. 1 вр. чл. 70, ал.1 КТ по силата на трудов договор с № 34 от 09.03.2021 г. Счита, че издадената заповед за уволнение на ищеца е законосъобразна, тъй като изхожда от лице с представителна власт, надлежно легитимирано да представлява „ А“ ЕАД към момента на издаването . Претендира отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като безспорно с доклада по делото е обявено наличието на трудово правоотношение между страните по силата на трудов договор № 34 от 09.03.2021 г., като същото се и установява от представените писмени доказателства, в това число трудов договор № 34/09.03.2021 г. и препис от трудова книжка на ищеца. В трудовия договор на ищеца е включена клауза със срок за изпитване от 6 месеца - т.5.1 от договора.

Безспорно е и обстоятелството, а се и установява от представената заповед с № 91 от 16.06.2021 г., че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с уговорка за изпитване на служителя до изтичане на уговорения срок за изпитване, считано от 16.06.2021 г.

Заповедта е издадена от ВВ, в качеството му на изпълнителен директор на " А" ЕАД, и е връчена на ищеца на същата дата при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели - БА и ДХ.

От представения протокол № ТЗ-28/07.06.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на представител на държавата като едноличен собственик на капитала на " А" ЕАД, се установява, че са взети решения за промяна на състава на съвета на директорите на дружеството, като са освободени СФБ, АКФ и ИДК, прекратени са сключените с посочените лица договори за възлагане на управлението на дружеството и до провеждането на конкурс за нови членове на съвета на директорите са избрани ВВВ, ИСС и ДПХ.

С договор за възлагане на управление на " А" ЕАД, гр. С, с № РД-02-16ф7/07.06.2021 г., сключен във връзка с протокол № ТЗ-28/07.06.2021 г. на едноличния собственик на капитала между министъра на регионалното развитие и благоустройството и ВВВ, член на съвета на директорите, на ВВ е възложено управлението и представителството на дружеството.

2

Представен е и договор за възлагане на управление на " А" ЕАД, гр. С, с № РД02-16ф-8/07.06.2021 г., сключен във връзка с протокол № ТЗ-28/07.06.2021 г. на едноличния собственик на капитала между министъра на регионалното развитие и благоустройството и ДПХ, член на съвета на директорите.

Представен е по делото протокол № 1/08.06.2021 г. от заседание на Съвета на директорите на " А" ЕАД, видно от който на основание чл.244, ал.2 и ал.4 ТЗ и чл.16, ал.1, т.5 и т.6 от Устава на " А" ЕАД за изпълнителен директор на дружеството е избран ВВВ, който да представлява дружеството, а за председател на СД е избрана ДПХ. Съветът на директорите е възложил на новоизбрания изпълнителен директор да организира вписване на обстоятелствата по протокол № ТЗ-28 от 07.06.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и взетите решения в ТР и РЮЛНЦ към Агенция по вписвания.

При извършената в съдебното заседание констатация по представения оригинал на трудова книжка на ищеца се установява, че след датата на прекратяване на процесния трудов договор - 16.06.2021 г., не са извършени отбелязвания за започване на ново трудово правоотношение.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 91 от 16.06.2021 г., възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода от 16.06.2021 г. до 16.12.2021 г. в размер на 22890 лв.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответното дружество, което е прекратено с процесната заповед, съответно размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца преди уволнението, както и че е останал без работа за съответния период. В тежест на ответника е да установи законосъобразното упражняване на потестативното право да прекрати трудовото правоотношение на соченото основание по чл.71, ал.1 КТ, като докаже, че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, наличието на клауза със срок за изпитване в сключения трудов договор между страните, уговорен в полза на работодателя, работодателят да е прекратил трудовото правоотношение с уговорка за изпитване на служителя до изтичане на уговорения срок за изпитване.

При така разпределената доказателствена тежест исковете са неоснователни, като съображенията за това са следните:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.

3

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи съществуването на безсрочно трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е заемал длъжността " икономически директор". Процесното трудово правоотношение е прекратено със заповед № 91/16.06.2021 г. на изпълнителния директор на " А" ЕАД на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 16.06.2021г.

Разпоредбата на чл.71, ал.1 КТ предвижда, че до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

Проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него ( така, например, решение № 216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV г.о.). В разглеждания случай възраженията на ищеца за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са обосновани с твърдения за незаконосъобразност на заповед № 91/16.06.2021 г., тъй като не изхожда от лице, което притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, като в тази връзка ищецът излага и доводи, че ВВ не е лице, което представлява ответното дружество, тъй като промяната в управителните органи на търговските дружества има конститутивно действие.

Възражението на ищеца за незаконосъобразност на атакуваната заповед № 91/16.06.2021 г., тъй като не изхожда от лице, което притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, е неоснователно.

Ответното дружество несъмнено е работодател по смисъла на легалната дефиниция, дадена с § 1, т.1 от ДР на КТ, съобразно която " р аботодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Ръководителите на предприятия по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ / управител, директор и др./ са носители на работодателската правоспособност. Те могат да учредяват, изменят и прекратяват индивидуални трудови правоотношения, както и да 4 упражняват и изпълняват отделни трудови права и задължения.

В случая не се спори, а и от представените протокол № ТЗ-28/07.06.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на представител на държавата като едноличен собственик на капитала на " А" ЕАД, договор за възлагане на управление на " А" ЕАД, гр. С, с № РД-02-16ф-7/07.06.2021 г., сключен между министъра на регионалното развитие и благоустройството и ВВВ, като член на съвета на директорите, и протокол № 1/08.06.2021 г. от заседание на Съвета на директорите на " А" ЕАД, се установи, че към датата на процесното уволнение за изпълнителен директор на дружеството е избран ВВВ.

Основният спорен между страните въпрос е имал ли е изпълнителният директор ВВ представителна власт в отношенията с работниците и служителите на дружеството, включително да прекратява трудови правоотношения със служители на същото към 16.06.2021 г., доколкото не е спорно, а и при справка за вписванията в търговския регистър се установява, че вписването му като представляващ дружеството е извършено в последващ момент.

На релевантния и в случая материалноправен въпрос кога възниква представителната власт на управляващия предприятието работодател спрямо работника - от деня на надлежния му избор, респ. назначение или възлагане на управлението на предприятието или от вписването му в търговския регистър, е даден отговор в съдебната практика на Върховния касационен съд, като е разяснено, че представителната власт на управляващия предприятието работодател в отношенията му с работника или служителя възниква от датата на надлежния му избор, респ. назначение или възлагане на управлението, а не от деня на вписването му в търговския регистър. С връчването на заповедта за уволнение работникът или служителят е уведомен лично за настъпилата промяна по отношение на представляващия работодателя. Вписването в търговския регистър касае противопоставимостта на вписването по отношение на трети добросъвестни лица спрямо действия, извършени от представляващия дружеството до вписване на промяната на това обстоятелство. В посочения смисъл, напр., определение № 509/18.05.2010 г., постановено по гр.д. № 1910/2009 г. на ВКС, III г.о., и цитираните в същото решение № 481 от 19.04.2006 г. на ВКС и решение по гр. д. № 1987/2002 г. на ВКС.