Решение № 7916 от 11.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7916 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М М С при участието на секретаря Д К Д като разгледа докладваното от М М С Гражданско дело № 20211110129273 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от " Т С" ЕАД срещу ВЛ.

ЕВГ. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52570/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в, а именно за сумата от 3022,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер н а 446,60 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 22.10.2020 г., сумата от 42,46 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,16 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. „ Б“, ...., с аб.

№ ....

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им.

Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който предявените искове се оспорват изцяло, 1 като се оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. По подробно изложените съображения се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени, както и присъждане на разноските по делото.

Третото лице - помагач взема становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 52570/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в, че по подадено заявление от ищеца " Т С" ЕАД срещу ответника ВЛ. ЕВГ. В., ЕГН **********, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.11.2020 г. за сумата от 3022,11 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 446,60 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 22.10.2020 г., сумата от 42,46 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,16 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. „ Б“, ...., с аб.№ ..., както и за сумата от 120,41 лв. разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на дадените на ищеца с разпореждане от 22.04.2021 г. указания са предявени настоящите положителни установителни искове с предмет установяване съществуване на вземания, идентични с вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Предвид изложеното съдът приема, че предявените искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предмет на разглеждане в производството са положителни установителни искове за съществуване на вземания на ищеца спрямо ответника за дължима цена за доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. и за услуга дялово разпределение за периода от 1.9.2017 г. до 30.4.2019 г. по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. „Б“, ...., с аб.№ ..., и за съответните лихви за забавено плащане на главниците.

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според действалия през периода чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ( "битов клиент" по смисъла на т.2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

2

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Така задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК.

Между страните по делото липсва спор, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил, че между страните за процесния период е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия. От представените в тази връзка като писмени доказателства по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот с № от 17.10.2021 г., т. VI, нот. дело № 981/2001 г. по описа на нотариус с рег. № ... в регистъра на НК, нот. акт за учредяване на договорна ипотека с № 7, т. III, рег. № ..., дело № 376/2007 г. на нотариус с рег. № ... на НК, молба – декларация за откриване на партида с вх. № ... от 06.08.2002 г., се установява, че ответникът е собственик на горепосочения топлоснабден имот. При така установените факти съдът приема за доказано, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия и на основание чл.150, ал.2 ЗЕ е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.

За установяване на обстоятелствата доставяна ли е топлинна енергия до имота на ответника и какво е реалното количество потребена енергия, която същият следва да заплати, са приети писмени доказателства, в това число съобщения към фактури, извлечение от сметка, индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния период и протоколи за неосигурен достъп, като от представеното извлечение от сметка се установява, че за процесния период на абоната са начислени задължения в общ размер от 3520,33 лв.

Ответникът не оспорва размера на начислената топлинна енергия за периода, както и счетоводното й отразяване от ищцовото дружество, като не оспорва и представеното извлечение от сметка за абон. № ...

Предвид изложеното съдът намира за доказано, че за процесния период между страните по делото е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, по силата на което ищецът е престирал извършена е доставка на топлинна енергия и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена, като, с оглед становището на ответника, че не се оспорва размерът на доставената топлинна енергия за периода, както и счетоводното отразяване, приема, че претендираните за плащане суми от ответника са правилно 3 изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество топлинна енергия, като стойността на топлоенергията е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени.

Доколкото по делото се установи наличието на облигационна връзка между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния период, следва да бъде разгледано своевременно заявеното в срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба възражение за недължимост на претендираните суми поради изтекла погасителна давност.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишната давност по чл.111, б."в" ЗЗД. Съобразно приетото с цитираното ТР понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационното дружество услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Предвид посоченото в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен с разпоредбата на чл.111, б."в" ЗЗД.

Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са и процесните за главници, давността тече от падежа.

Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, т.е. в случая от 28.10.2020 г. / арг. чл. 422, ал.1 ГПК/, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).