Решение № 876 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330105395 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, срещу Е. И. М., ЕГН **********, с адрес ******, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 348,18 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 07.03.2022 г. – 08.11. 2022 г. за обект, находящ се в ******, както и мораторна лихва в размер на 4,66 лв. за периода 31.05.2022 г. – 31.10. 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/06.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17946/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХVІІІ гр. с.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, като в тази връзка фигурирал в базата данни на ищеца като потребител с аб.№ ******.

Твърди се, че за процесния период отчетът в имота се осъществявал по данни на монтираното в имота измервателно устройство – водомер с номер по картотека ******, за което ежемесечно били полагани подписи върху съставени карнети. Сочи се, че ответникът, като потребител на ВиК услуги по смисъла на ал. 2, ал. 3 ОУ на водоснабдителното дружество, в качеството му 1 на наемател на водоснабдения обект, предоставен от ОП „Жилфонд“ и съгласно декларация за съгласие на собственика, отговаря за точното и добросъвестно изпълнение на своите задължения, в това число и за заплащане в срок на стойността на количествата потребена вода. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 17946/2023 г. на Районен съд Пловдив, а срещу издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответницата Е. И. М., чрез ****** ******. П. Х., е депозиран отговор, с който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва се ответницата да е материално легитимирана да отговора по иска, тъй като нямала качеството на потребител на В и К услуги, доколкото не била нито собственик, нито ползвател на процесния водоснабден имот. Наличието на правоотношение с ОП „Жилфонд“ не придавала такова качество на Е. М., респ. не я превръщало в клиент на водоснабдителното дружество. Декларацията за съгласие от страна на наемодателя пък била последваща релевантния за делото период и нямала обратно действие. В тази връзка се изтъква, че неправилно процесните фактури са издадени на името на ответницата М.. От ответната страна се изтъква още, че представените карнети страдат от непълноти и неточности, което препятства възможността от съдържанието им да се изведе точния размер на потребените количества вода. В тази връзка се оспорва размера на начисленото и претендирано задължение и се възразява относно редовността на водения отчет и реалното доставяне на услугите. Досежно претенцията за мораторна лихва се възразява, че е налице забава на кредитора, който не е предоставил процесните фактури на ответницата да се запознае с тях, т.е. не е дал необходимото съдействие на длъжника за изпълни своето задължение, поради което следвало да се приеме, че Е. М. се е освободила от своята забава.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 17946/ 2023 г. на Районен съд Пловдив, ХVІІІ гр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена 2 заповед за изпълнение № ******/06.12.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в ******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите си.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. Качеството потребител в определени случаи може да се основава и на облигационно основание за ползване на имота. В тази връзка по делото е представена от ОП „Жилфонд“ наличната документация (л.90-217), касаеща наемното правоотношения между общинското предприятие и ответницата Е. М. за наем на прецесния водоснабден обект с адрес ******. Видно от преписката ответницата е наемател на жилището още от 2007 г., като са сключвани множество последователни договори за наем между нея и ОП „Жилфонд“, последният от които от 30.09.2015 г. за срок от 10 години. Ответницата е обитавала имота заедно със своето семейство, състоящо се от три дъщери. Съгласно уведомление за прекратяване на наемното правоотношение от М. и нареждане за закриване на партида, въпросните правоотношения окончателно са приключили през м. октомври 2022 г., като имотът е предаден на 14.10.2022 г., видно от приемо-предавателен протокол на л. 103. Следователно към процесния период водоснабденият имот на ****** се е обитавал от ответницата Е. М. и семейството й. В тази връзка следва да се посочи, че последният отчетен месечен период от настоящата претенция обхваща времето от 05.10.2022 г. до 03.11.2022 г. Видно от представените карнетни листи, след този период отчет за имота не е воден. Това е в унисон с данните от ОП „Жилфонд“, съгласно които сградата на ****** е съборена поради амортизацията й веднага след прекратяването на наемното отношение с Е. М., т.е. други наематели или ползватели не е имало в процесния водоснабден имот. Имотът обаче е предаден след като е започнал последният отчетен период, поради което следва да се приеме, че доставеното количество вода е разходвано именно от ответницата и членовете не нейното домакинство.

3

В този ред на мисли е за отбелязване, че съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № ** от 17.05.2018 г. по т.д. № **/2017 г. на ОСГК на ВКС, което намира приложения по аналогия и в настоящия случай, ползвателят на имота на договорно основание (вкл. наем) дължи заплащане на цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, когато между него и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот за времето, през което той действа. Пак в същото решение е посочено, че договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие /в случая ВиК оператора/ може да се докаже с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Наличието на открита партида на ответника при ищеца е установено по делото, видно от представените карнетни лист и данните, предоставени от ОП „Жилфонд“, за това, че именно Е. М. е задължена да заплаща начислените суми за доставена вода - така например уведомителни писма за налични задължения към ВиК дружеството на л. 136 и л. 178 и делото. Самата наемателка е декларирала съгласие (л.157) настанителната й заповед да бъде предоставена на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД за целите на заплащане на дължимите от нея режийни разходи за вода. Имплицитно от материалите по преписката от ОП „Жилфонд“ се извежда и съгласието на Община Пловдив в лицето на общинското предприятие за откриване на партида през времетраенето на описаните наемни отношения. В този ред на мисли ирелевантна за делото е представената с исковата молба декларация-съгласие на ***** на ****** от дата 05.12.2022 г., доколкото от останалите материали по делото, и в частност по приложената преписка е видно, че е налице необходимото съгласие на собственика по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.

Поради изложеното съдът приема, че ответникът се явява потребител на В и К услуги за процесния водоснабден обект, респ. задължен да заплаща редовно начислените суми за доставената питейна и отведената канална вода.

Необходимостта от откриване на партида на името на ответника се извежда и от поетото от него задължение с наемния договор, сключен с ОП „Жилфонд“ гр. Пловдив, което намира и нормативна опора в специалния чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС и общия чл. 232, ал. 2 ЗЗД. С оглед изложеното, доколкото ответникът има качеството на потребител, то съдът приема и че той има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищеца по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР.

По делото се установи и че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период, поради което то се явява изправна страна по договора. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че отчитането на количеството вода е ставало по 4 показания на водомера с картотека № ******. От приложените по делото карнети (л. 6) се установява, че действително отчитането на водата е ставало по визирания ред и се е осъществявало ежемесечно. В тази насока съдът приема, че отчетът в имота се е извършвал при спазване на нормативните изисквания и предписания в общите условия ред. Не без значение е и обстоятелството, че финалният отчет е осъществен в присъствия на представител на ОП „Жилфонд“, удостоверено с нарочно отбелязване за това върху карнета, който е могъл да възрази срещу отразени показания, но липсват данни това да е сторено, като по този начин реално се признава достоверността на отразеното от инкасатора.