Определение № 3820 от 14.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3820 гр. Варна, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501729 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на Д. Я. С. чрез адвокат А. Н. срещу определение № 5750 от 02.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 20243110112707 по описа на Районен съд - Варна, четиридесети състав, с което е спряно производството по гр.д.№ 12707/2024 г. по описа на ВРС до приключване на гр.д.№ 12425/2024 г. по описа на ВРС с влязъл в сила съдебен акт.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на така обжалваното определение. Изложени са доводи, че не са налице предпоставките на член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК, тъй като не е налице връзка на обусловеност между производството за трансформиране на задължението за издръжка и гледане в парично и настоящото, което е за разваляне на сключения между страните договор поради неизпълнение. Намира се, че обуславящото дело е това за разваляне на договора, а обусловеното е за трансформация на задължението. Моли се в тази връзка да се отмени атакуваното определение.

В отговор на частната жалба В. Д. П. и М. А. оспорват доводите в нея и изразяват становище, че същата е неоснователна. Излагат аргументи в насока, че делото за трансформация на задължението от такова в натура в парично е 1 преюдициално по отношение на настоящия спор за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение и правилно ВРС е спрял производството. Иска се потвърждаване на определението.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на член 274, алинея 1 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба на Д. Я. С. против В. Д.

П. и М. А. с правно основание член 87, алинея 3 от ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от страна на ответниците-приобретатели.

Пред Районен съд – Варна е на производство и гр.д.№ 12425 по описа за 2024 г., образувано по искова молба, предявена от В. Д. П. и М. А. против Д.

Я. С. за трансформация на задължението им по същия договор от такова в натура в парично.

Според разпоредбата на член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора по спряното дело, тоест налице е преюдициалност на едното дело спрямо другото. Според мотивите на тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г., постановено по тълк.д.№ 2/2014 г., и тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г., постановено по тълк.д.№ 8/2013 г., на ОСГТК на ВКС основанието за спиране по член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, 2 задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В разясненията по точка 5 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г., постановено по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид посочената норма от закона е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

В случая такава връзка между делата няма, защото спряното дело касае развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение задължението на приобретателя на имота да престира натурална издръжка на прехвърлителя. Задължението по този алеаторен договор трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество, като по своята същност и характер то не търпи забава. Евентуалният отказ на прехвърлителя да получи уговорените грижи и издръжка в натура го поставя в забава, тъй като с поведението си той създава пречки да се престира уговореното, но тези обстоятелства подлежат на доказване в производството по иска с правно основание член 87, алинея 3 от ГПК и при установяването им този иск следва да бъде отхвърлен.

Право на приобретателите по алеаторния договор е да поискат трансформация на натуралното си задължение за издръжка и гледане в паричния му еквивалент при наличие на неоправдано неприемане или липса на съдействие от страна на кредитора-прехвърлител за изпълнението на задължението за грижи и издръжка, а длъжниците-приобретатели са длъжни да трансформират задължението си в парично сами, без да изчаква решението на съда по трансформацията. Поради това разрешаването на спора по искане на ответниците-приобретатели за трансформиране на натуралното задължение по алеаторния договор в неговия паричен еквивалент е без значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.

3

Като краен извод се налага, че макар и двете дела да имат връзка помежду си по смисъла на член 213 от ГПК, то тя не е при условията на преюдициалност, така както изисква член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК.

Изложеното сочи на извод за не законосъобразност на определението, поради което същото следва да бъде отменено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5750 от 02.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 20243110112707 по описа на Районен съд - Варна, четиридесети състав, с което е спряно производството по гр.д.№ 12707/2024 г. по описа на ВРС до приключване на гр.д.№ 12425/2024 г. по описа на ВРС с влязъл в сила съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4