Решение № 1684 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1684 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100508489 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Столична община, чрез юрк. Ц.З., срещу решение № 8478/23.05.2023 г. по гр. д. № 33134/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав, с което Столична община е осъдена да заплати на „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 506,08 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № 470421222213184, образувана във връзка с настъпило на 15.03.2022 г. застрахователно събитие с лек автомобил „Лексус“, с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2022 г., до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение.

Поддържа се, че в случая не е установено наличието на елементите от фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, тежестта за доказването на които носи ищецът.

Оспорва се установеният от районния съд механизъм на ПТП, предвид липсата на протокол за ПТП, изготвен от компетентните органи, и на категорични свидетелски показания, както и изводът, че е налице покрит застрахователен риск. Освен това се сочи, че обжалваното решение не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като в мотивите и диспозитива му липсват конкретни данни, чрез които да се индивидуализира спорното право. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил с необходимата конкретика и задълбоченост доказателствата по делото и доводите на страните, като от мотивите на решението не се установява как съдът е стигнал до извод за 1 основателност на предявения иск. Сочи се, че по делото не се установява по никакъв начин наличието на дупка с посочените от ищеца размери на пътното платно. По тези съображения въззивникът моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез адв. Р. И., с доводи за неоснователност на жалбата и искане тя да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд не се е отклонил от константната съдебна практика по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, съгласно която в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В процесния случай съдът е изложил подробни съображения за възприетите от него фактически и правни изводи, същите са логични и последователни, решението е ясно и разбираемо и съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя на работата на трето за спора лице. В случая регресното право срещу ответника (въззивник) се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Уважаването на иска е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на 2 вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

От приложената към исковата молба полица № 4704210260001119 от 28.04.2021 г. се установява, че между В.В.К., ЕГН **********, като застрахован, и „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“, с период на покритие от 12.05.2021 г. до 11.05.2022 г., при покрити рискове клауза „Пълно каско“, с допълнителни покрития „Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил марка „Лексус”, модел „RX450“, модификация „RX450HL“, с рег. № СВ ******* PP. От представените по делото общи условия по застраховка „Каско Стандарт“ се установява, че клаузата „Пълно Каско“ задължава застрахователя да покрива щети, причинени от ПТП.

Видно от ангажираните писмени доказателства, водачът на увреденото МПС В.В.К., ЕГН **********, е уведомил застрахователя за настъпило ПТП със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 17.03.2022 г. и декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“. Водачът е посочил, че на 15.03.2022 г., на път към дома му, минал през необезопасена дупка в асфалтовата настилка на ул.

*******, намираща се гр. София, кв. „Владая“, вследствие на което е увредена задна дясна гума на лек автомобил марка „Лексус“, с рег. № ******* Приложена е и декларация на свидетел - В.В.К., ЕГН **********, с която той е декларирал, че на 15.03.2022 г. баща му – водачът на увредения автомобил, му се обадил за помощ при смяна на гума, като свидетелят е видял огромна дупка в асфалта като причина за увредената гума.

Във връзка с това уведомление е образувана преписка по щета № 470421222213184.

Видно от приетите по делото писмени доказателства – опис на претенция и описзаключение по претенция № 51-01600-3820/22 от 17.03.2022 г., след оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил - задна дясна гума, за подмяна, с доклад по щета № 470421222213184 от 18.03.2022 г. „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД е определило застрахователно обезщетение в размер на 506,08 лева, изплатено с платежно нареждане от 22.02.2022 г. по банкова сметка на В.В.К..

На 14.04.2022 г. застрахователят е отправил регресна покана до Столична община, получена на 20.04.2022 г., за възстановяване на сумата от 506,08 лева. С отговор от 20.05.2022 г. ответникът е отказал да заплати претендираното обезщетение.

Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят В.В.К. – син на водача на увредения автомобил, който установява, че през месец март 2022 г. неговият баща му се обадил за помощ при смяна на спукана гума. Самият свидетел не е присъствал при реализирането на ПТП, но е видял дупката на пътното платно, когато пристигнал на местопроизшествието.

Твърди, че пътят му е познат, тъй като води към дома на баща му; че по този път има много дупки, но конкретната дупка, на която баща му е спукал гума, заемала ширината на половината платно и била дълбока. Свидетелят сочи, че не е била налице сигнализация за препятствие на пътното платно, като не си спомня конкретната метеорологична обстановка.

3

Съгласно заключението на вещото лице инж. Ж.Е., изготвено въз основа на писмените доказателства по делото, при описания в застрахователната преписка механизъм (лек автомобил „Лексус”, с рег. № *******, е преминал през дупка на пътното платно на ул.

„*******) технически е възможно да бъде получена описаната в изготвения от застрахователя опис щета, а именно – увредена задна дясна гума. Вещото лице е посочило, че общият размер на описаната щета по средни пазарни цени възлиза на 620,02 лева с ДДС.

Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото, в това число заключението на приетата по делото САТЕ и свидетелските показания, въззивният състав приема за установен следния механизъм на ПТП – на 15.03.2022 г., при движение на лек автомобил.

„Лексус“, с рег. № *******, управляван от В.В.К., в гр. София, на ул. *******, преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, при което настъпва увреждане на задна дясна гума.

Причинно-следствената връзка между вредите и процесното ПТП също се установява на база на свидетелските показания и заключението на САТЕ. Според вещото лице описаните от застрахователя щети съответстват на посочения в декларацията за настъпване на застрахователно събитие и заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение механизъм на ПТП и са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Възражението за липса на изготвен протокол за ПТП не обосновава друг извод. Това е така, тъй като процесното произшествие не попада в нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, при които се изисква службите за контрол на МВР да посетят задължително мястото.

To попада в хипотезата на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, съгласно която не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, доколкото не се установява процесното МПС да не е могло да се придвижи на собствен ход.

По възражението на Столична община, че в представените по делото документи за настъпването на процесното ПТП се съдържат единствено изявления на водача на увреденото МПС, поради което не следва да се ценят, въззивната инстанция отбелязва, че действително документите са частни свидетелстващи такива, но доказателства, които да опровергаят описания в исковата механизъм на настъпване на вредите - по време и начин, не са ангажирани от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.

В случая не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. От друга страна разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, стопанисващи пътищата, да ги подържат в изправност, да сигнализират за препятствия и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

4

Неоснователно е възражението на въззивника-ответник, че вредите не са причинени от покрит риск. Видно от застрахователната полица, МПС-то е било застраховано по застраховка „Каско Стандарт“, с клауза Пълно Каско“, задължаваща застрахователя да покрива щети, причинени от ПТП, какъвто е и настоящия случай. Застрахованото МПС е претърпяло пътнотранспортно произшествие при пропадане в дупка, което е довело до вреди по автомобила, подлежащи на обезщетяване по застрахователната полица.