Решение № 2371 от 22.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2371 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110201195 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на С. Н. Р., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление (НП) № BG01062022/4000/P8-630/29.11.2022г. издадено от Г.Т- директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 / хиляда и осемстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

С подадената жалба се твърди незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, както и неговата необоснованост.

Жалбоподателят твърди допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на мястото на извършване на нарушението. На следващо място, се посочва, че неправилно е определена нарушената разпоредба, тъй като същата съдържа санкция, а не правило за поведение. Също така отбелязва, че е заплатил такса в размер на 119 лв., което намира за незаконосъобразно.

Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.

1

За него се явява адв. М. Д., която моли за отмяна на наказателното постановление. В подадени до настоящият съдебен състав писмени бележки е посочено, че не е изяснено кое е лицето, което е управлявало МПС в деня на нарушението. Също така е отбелязано, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не е посочено, че работодателят на жалбоподателя е имал сключен договор с *******************, а също така, че не е ясно каква е причината бордовото устройство в автомобила да не е работело, поради което се счита, че това не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя.

Въззиваемата страна- директор на Национално тол управление към АПИ, редовно уведомен от с.з. се представлява от юрисконсулт Д., който моли подадената жалба да бъде оставена без уважение, като намира, че същата е неоснователна и недоказана. Намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди събраните доказателствени материали и доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 01.06.2022г. в 20:34 часа на излизане от територията на Република България на ГКПП „Оряхово- ферибот“ пристигнало пътно превозно средство с ************, вид „влекач“, марка и модел „*******“ с обща техническа допустима максимална маса-над 12 тона. Същото било управлявано от жалбоподателя Р.. След извършена проверка било установено, че на 16.05.2022г. в 04:19 часа превозното средство било засечено по път А-2, км.

6+804, като за същото не е била заплатена дължима пътна такса, съгласно чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. В хода на проверката жалбоподателят е заплатил дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119,00 лв.

Предвид констатираното в хода на проверката, на жалбоподателят бил 2 съставен АУАН №BG01062022/400/P8-630 от 01.06.2022г. от свидетелката Г.

Василева на длъжност „инспектор“ в отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД Митница Русе“. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН било подадено писмено възражение.

АНО приел подаденото възражение за неоснователно и въз основа на съставения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № BG01062022/400/P8-630/29.11.2022г. от Г.Т- директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателят на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 / хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Същото било връчено на жалбоподателя на 19.12.2022г. в 09:40 часа срещу подпис, съгласно приложеното по делото известие за доставяне от Български пощи. Жалбата срещу наказателното постановление е подадена на същата дата чрез наказващия орган, видно от отбелязване върху щемпел за входящ номер и изрично отразеното в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена към съда.

Възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелката Р. Х., както и събраните и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: квитанция за платени пътни такси в Република България; Заповед №ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“; Заповед №Рд-11-167/08.02.2021г. на председателя на управителния съвет агенция „Пътна инфраструктура“;

Заповед №ЧР-СП-622/11.08.2022г. ; Заповед №РД-11-760/19.08.2022г.; 2 бр. фотоснимки; писмо с вх. №53-00-6512/28.11.2022г. от изпълнителния директор на фирма „****** договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разС.ие с последващо плащане; извадка от Търговския регистър; дневна разписка от *******************; трудов договор №10/09.10.2018г.

3

Доказателствената съвкупност в по-голямата си част е еднопосочна и без съществени противоречия между отделните доказателствени източници.

Приетата за установена фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелката М. която е била свидетелка по съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Тя дава сведения за начина на съставяне на актовете и установяване на нарушенията, като заявява липса на конкретен спомен за случая. Съдът намира, че липсата на спомен у свидетелката за подробности около процесния случай следва да бъде обяснена на първо място, с изминалия период от време, а на следващо такова, с професионалното качество на свидетелката и изпълняваните от нея задължения, свързани с установяване на еднотипни по вид нарушения.

Настоящата съдебна инстанция намира, че приетата за установена фактическа обстановка се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства, които съдът намира за еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законния срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и то от лице, имащо правен интерес от това, а разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намери, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно оправомощени с представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и обжалваното постановление е описано по ясен и разбираем за нарушителя начин извършеното административно нарушение, което е осигурило на лицето възможност да разбере за какво е ангажирана отговорността му по настоящото производство.

Относно направеното възражения на жалбоподателя, че същият е заплатил такса в размер на 119 лв., съдът намира същото за неоснователно.

Съгласно чл. 10е, ал. 2 и ал. 3 от ЗП пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, за което не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие и заплащане на дължимата такса по чл.

4

10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно превозно средство или съответно след заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 - за пътни превозни средства по чл.

10б, ал. 3, в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния граничен контролно-пропускателен пункт. Следователно за собствениците и ползвателите на транзитно преминаващите превозни средства, какъвто е жалбоподателят, заплащането на компенсаторната такса е задължително условие за напускане на страната, а не правна възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Изложените аргументи от ответника в тази връзка са неоснователни. Заплащането на таксата не е предоставено на волята на жалбоподателя, тъй като за него не съществува възможност да направи друг избор.

Настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че не се съгласява и с направеното възражение от жалбоподателя, че в обжалваното наказателно постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението. Видно и от двата процесуални документа /АУАН и НП/. в тях като място на извършване на нарушението е посочено „път А-2, км. 6+804“.

Съдът счита, че както за АНО, така и преди това за актосъставителя не съществува задължение за посочване по по-конкретен начин на мястото на извършване на нарушението, доколкото същото е конкретизирано по достатъчно ясен начин, за да може жалбоподателят да разбере къде именно е това място. Настоящият съдебен състав намира, че в този смисъл не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Съдът обаче счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото в тях не е посочена нарушената от жалбоподателя материално-правна разпоредба, каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП , която обаче се явява санкционна такава, доколкото предвижда съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по Закона по пътищата относно заплащане на пътни такси при изминато разС.ие по пътища от платената пътна мрежа. Такова задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 5

ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно посоченото административно нарушение, доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално изминато разС.ие. С оглед на това, следва да се приеме, че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното административно нарушение, а единствено е отразена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП . В този смисъл е и константната съдебна практика на административните съдилища в страната (Решение № 615 от 24.06.2021 г. по КАНД № 357/2021 г. по описа на АдмС-София област;

Решение № 498 от 21.03.2022 г. по КАНД № 164/2022 г. по описа на АдмСПловдив; Решение № 1919 от 02.12.2021 г. по КАНД № 2549/2021 г. по описа на АдмС-Бургас).

С оглед на изложеното, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, в случая чл. 139, ал. 7 ЗДвП . В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му "административно обвинение", а именно за извършването на какво административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.