Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 26.05.2022, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 109/2022
Вид
Решение № 91
Подписан
26.05.2022
В сила
12.04.2023
Състав
Полина Пенкова, Славена Койчева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 51 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 52 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 53 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • § 1, т. 16 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.7, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 70 ал.1 · Закон за собствеността
  • чл. 70, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 81 · Закон за собствеността
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Габрово, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20224200500109 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 418/20.12.2021 г., постановено по гр. дело № 434/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово, е признато за установено на основание чл.

54, ал. 2 ЗКИР по отношение на ответника Община Габрово, че ищците АНК.

П. Н. и АНГ. Н. Н. са собственици на дворище с пл. номер ** от кв.24 по плана на с. Б., Община Габрово с площ от 302 кв. м. на основание наследяване, което представлява поземлен имот с проектен идентификатор *** по КК на с. Б. с площ от 303 кв. м. съгласно Проект за изменение на КККР, постъпил в СГКК-Габрово по заявление вх.№01-531536 от 12.11.2020г., като е допусната непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри, изразяваща се в ненанасянето на дворище с пл.** от кв.24 по плана на с. Б., Община Габрово с площ от 302 кв. м., което представлява поземлен имот с проектен идентификатор *** по КК на с. Б. с площ от 303 кв. м. съгласно Проект за изменение на КККР, постъпил в СГККГаброво по заявление вх.№01-531536 от 12.11.2020г. В тежест на ответника са възложени и направените от ищците съдебни разноски в първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от Община Габрово, в която се излагат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на приетите по делото доказателства. Посочва се, че при постановяване на обжалвания съдебен показанията на свидетеля И.П. са били превратно ценени, като първоинстанционният съд необосновано е основал на тях извода си за осъществено давностно владение от страна на праводателите на ищците. На следващо място въззивникът изтъква, че съдът не е обсъдил изслушаните 1 показания на свидетелите М.Й. и С.С., от които се установявали данни за полаганите грижи по стопанисване от Община Габрово на спорния имот чрез МАИР Б., както и за отсъствието на предявявани претенции от ищците до настоящия момент. Излагат твърдения, че след отчуждаване на имота и извършване на реставрация на къщата, разположена в него, през периода 1973г. – 1980г. били изградени стълби през целия имот, включително и през спорната част, като подход към къщата. Фактът на изграждане на стълбите и липсата на учредено сервитутно право следвали да послужат като индиции за това, че общината е считала, че имотът се намира в режим на държавна собственост. От представения акт за общинска публична собственост и посочените основания за съставянето му се установявало, че целият имот бил предмет на отчуждаване. На следващо място въззивникът оспорва правилността на решението доколкото първоинстанционният съд не е разгледал релевираното възражение за изтекъл срок на придобивна давност и ангажираните доказателства в тази посока. Посочва, че Община Габрово осъществявала необезпокоявано владение с намерение за своене от 2000 г. до настоящия момент. Съгласно приетото заключение към назначената съдебнотехническа експертиза през спорния имот преминавали стълби и в пределите му била изградена ВиК шахта, които обслужвали къщата в съседство, намираща се в режим на общинска публична собственост. От изслушаните свидетелски показания се установявало, че въззивникът чрез МАИР Б. владял имота в продължение на повече от 20 години, като полагал грижи по поддръжка на сградата и стълбите, периодично почистване и косене, премахване на опасните дървета. Впоследствие били предприети действия по вписване в кадастъра и имотния регистър. Оспорва направения в обжалваното решение извод за осъществявано от ищците явно, спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот в период от десет години. Заявява, че въззиваемите страни декларирали спорния имот пред данъчните служби едва при предявяване на исковата претенция с цел снабдяване с данъчна оценка.

Обстоятелството, че земята се намирала в режим на държавна публична собственост в периода, в който ищците упражнявали твърдяното давностно владение съставлявало пречка за придобиването й по смисъла на чл. 7, ал.1 ЗОС и §1 от ЗДЗСИЧОДС. Въз основа на изложените оплаквания моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено решение, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на направените съдебни разноски пред първата инстанция и пред настоящата въззивна инстанция.

Въззиваемите АНГ. Н. Н. и ЕМ. ИЛ. Н. /процесуален правоприемник на АНК. П. Н./ са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като в обжалваното решение първоинстанционният е достигнал до правилния извод, че съобразно спецификата на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР принадлежността и обема на правото на собственост върху спорния имот следвало да се установяват към минал момент – изготвянето на регулационен план на гр.

Габрово, одобрен със Заповед №1401 от 19.11.1974г. След този момент липсвали данни за настъпили промени в регулационния статут на имота, респективно осъществени отчуждителни процедури. Съгласно приетото заключение към СТЕ в действащия план за улична и дворищна регулация на с. Б., приет със Заповед 1401/19.11.1974г. било отразено дворище пл. сн. ** от кв.24, което изцяло попадало в границите на УПИ V-220 от кв.24.

2

Представени нотариални актове, въз основа на които въззиваемите се легитимирали като собственици, били издадени при действието на плана от 1974г., като приложените към тях скици представлявали официални копия от действащия план. Въз основа на извършения обстоен анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд правилно приел, че наследодателят на въззиваемите П.С.П. придобил правото на собственост върху имота вследствие на упражнявано давностно владение в продължение на повече от десет години. Преди приемането актуалните кадастрална карта и регистър на гр. Габрово имотът на наследниците на П.П. бил самостоятелно дворно място.

Спорният имот не бил включен в границите на имота на наследниците на И.Д.П., който бил отчужден по силата на Разпореждане №628 от 28.12.1971г. на Бюрото на Министерски съвет. Представеният от въззивника акт на публична общинска собственост №794 от 20.12.2020г. притежавал констативно действие, като при наличие на придобивното основание за възникване на правото на собственост, получавал удостоверително значение и обуславял възникването на твърдяната легитимация от общината като собственик на имота до доказване на противното. В хода на първоинстанционното производство въззивникът не провел успешно доказване на настъпването на юридическите факти, включени в състава на сочения придобивен способ. Въззиваемите посочват, че общината не е доказала, че по отношение на спорния имот е било проведено отчуждително производство, поради което районният съд законосъобразно е достигнал до извод, че към момента на съставяне на АОС имотът е бил придобит от наследодателя на въззваемите въз основа на давностно владение. Въз основа на изложените доводи моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на сторените съдебни разноски през настоящата инстанция.

В открито съдебно заседание от 03.05.2022г. въззивникът Община Габрово поддържа изложените оплаквания за неправилност на обжалваното решение и отправя искане за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемите страни оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Излагат становище в посока на това, че в първоинстанционното производство съдът е установил действителната фактическа обстановка, като е мотивирал детайлно своето решение. Молят въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, като обжалваното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирани лица и при наличието на правен интерес от обжалването.

Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба 3 пороци на атакувания съдебен акт:

Районен съд - Габрово е бил сезиран със субективно съединени положителни установителни петиторни искове, предявени от АНГ. Н. Н. и ЕМ. ИЛ. Н. /процесуален правоприемник на първоначалната ищца АНК. П.

Н./ срещу Община Габрово с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Ищците АНГ. Н. Н. и ЕМ. ИЛ. Н. излагат твърдения, че са придобили правото на собственост върху дворно място, находящо се в с. Б., община Габрово, съставляващо дворище пл. сн. ** от кв.24 по плана на с. Б., община Габрово с площ от 300 кв. м. незастроено, при граници: от двете страни дере и двора с пл. сн.№220 въз основа на настъпило наследствено правоприемство.

Техният праводател П.С.П. придобил правото на собственост върху имота въз основа на упражнявано давностно владение, удостоверено в нотариален акт №812, том III, дело №1133 от 1975г. Впоследствие по силата на издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство №46, том I, рег.№2421, дело №215 от 27.12.2000г. по описа на нотариус И.К., №369 при НК АНК. П. Н. и П.П. Н. били признати да собственици по наследство с равни квоти на процесния поземлен имот, представляващ дворище пл. сн. ** от кв.24 по плана на с. Б., община Габрово с площ от 300 кв. м. Същевременно с Акт за публична общинска собственост №794/20.12.2000г. Община Габрово се легитимирала като собственик на УПИ V-220 от кв.24 по плана на с. Б., общ. Габрово, с площ 1170 кв. м. и сграда на един етаж и приземен етаж. Представеният акт за публична общинска собственост бил изготвен след деактуване на описания имот като публична държавна собственост с Акт за държавна собственост №19 от 26.12.1971г.

При съпоставка се установявало, че след съставяне на АОС №794/20.12.2000г. в границите на парцел V-220 кв. 24 по плана на с. Б., общ. Габрово било включено и дворище пл.** от кв.24 на с. Б.. Ищците излагат твърдения, че върху процесното дворище е било упражнявано владение от страна на техния наследодател в период над 30 години. Имотът бил разположен в съседство на друг поземлен имот с къща. Ищците отглеждали овощни дървета в процесния имот, събирали плодовете, косили тревата, извършвали действия по неговата поддръжка и заплащали данъци. През 2011г. П. Н.а подала оплакване до Община Габрово, че в имота са складирани каменни плочи и са нарязани дървета при извършване на ремонт на съседната къща. Впоследствие ищците установили, че в кадастралната карта и регистри на с. Б. е допусната непълнота, изразяваща се в ненанасянето на процесното дворище като самостоятелен имот. В актуалната кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1961/13.12.2018г. на началника на СГКК – Габрово процесният имот попадал в пределите на ПИ с идентификатор ***. Ищците инициирали административно производство за отстраняване на констатираната непълнота в кадастралната карта, като след направено възражение от Община Габрово относно принадлежността на правото на собственост върху имота с Решение №18-380-11.01.2021г. ИД Началник СГКК гр. Габрово отказал да одобри предложеното изменение от ищците поради наличието на възникнал спор за материално право между страните.