Определение № 1923 от 28.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1923 гр. Бургас, 28.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500033 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, подадена чрез ю.к.Иван Недков, против разпореждане № 877 от 10.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1172/2024 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. А. А. с адрес *****.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи за неправилност на извода на съда за нередовност на заявлението, като се цитира практика на окръжни съдилища. Отделно се счита, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК, като се цитира практика на СЕС относно неравноправни клаузи. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 1172/2024 г. по описа на РС-Карнобат е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против В. А.

А., за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски паричен кредит № 2723513 от 10.02.2023 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД:

1361.01 лв. – главница, 329.48 лв. – възнаградитена лихва за периода от 20.05.2023 г.

1 до 20.06.2024 г. и 228.45 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.05.2023 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените в производството разноски от 38.38 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането.

Касае се за неизпълнено парично задължение по договор за кредит № 2723513/10.02.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. А. А. за сумата от 1500 лв., който е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от 10.02.2023 г., сключен между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, като на същата дата е сключен и договор за поръчителство между заемодателя „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит, поради което същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че длъжник не е възстановил платената по договора за кредит сума на своя поръчител, като на 11.04.2024 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който вземането по процесния договор за заем и за предоставяне на поръчителство е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът е уведомен. Към заявлението е представено копие на договора за потребителски кредит, договора за поръчителство и договора за предоставяне на поръчителство, както и общи условия.

С разпореждане № 1698/22.11.2024 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да представи Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. и Приложение № 1 към него от 11.04.2024 г., с който са му прехвърлени вземанията, както и да посочи какви задължения в какъв размер и кога е заплатил длъжника по договора за кредит и да посочи изрично какви задължения е изплатило дружеството-гарант на заемодателя.

В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба, с която са цитирани практики на окръжни съдилища за процедирането им по сходни казуси, като са изложени доводи за характера на заповедното производство по чл.410 ГПК и за липсата на необходимост от представяне в случая на договора за цесия, както и за правомощията на заповедния съд. Изложено е също, че уточнения относно настъпилите плащания не намират място в заповедното производство, доколкото същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото производство.

С обжалваното разпореждане № 877/10.12.2024 г. районният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че с допълнителната молба заявителят не е изпълнил дадените му указания и така не може да се извърши служебната проверка за неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребител.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на районния съд за отхвърляне на заявлението.

Съгласно изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, а точната му индивидуализация по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. Съгласно нормата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът 2 издава заповед за изпълнение освен в случаите, когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Ето защо, съответствието на подаденото заявление на изискванията на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1 ГПК е в обхвата на проверката, която се извършва от заповедния съд при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както правилно е процедирал и БРС.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК, при сключен договор с потребител, заявителят е длъжен да представи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия ако има такива. Целта в производството по чл.410 ГПК е проверка, съгласно чл.411, ал.2 ГПК, на съответствието на потребителския договор с изискванията на тази разпоредба. Поради това, в случая, непредставянето на договора за цесия в рамките на производството по чл.410 ГПК (за разлика от това по чл.417 ГПК) не се явява основание за отхвърляне на претенцията, тъй като самият договор за цесия не може да бъде предмет на проверката по чл.411, ал.2 ГПК. Ето защо, дадените в този смисъл указания от заповедния съд са били неправилни и неизпълнението им не може да влече негативни последици.

В случая, обаче, КРС е дал и други указания на заявителя – да посочи да посочи какви задължения в какъв размер и кога е заплатил длъжника по договора за кредит и какви задължения е изплатило дружеството-гарант на заемодателя. Доколкото такива обстоятелства въобще не са изложени в заявлението, въззивният съд намира за правилни дадените указания. Съобразно изричното препращане на чл.410, ал.2 ГПК към чл.127, ал.1 ГПК заявителят следва да изложи всички фактически обстоятелства, на които основава искането си. Това означава да се посочат фактите, от които произтича вземането, в т.ч. какви вземания са пратени, кои са останали неплатени и т.н., защото предмет на заповедното производство е изискуемо вземане. Ето защо, само твърдението в заявлението, че договорът не е изпълнен от длъжника не е достатъчно, за да се обоснове извод, че заявителят има право на вземане срещу него, както само това твърдение няма да бъде достатъчно, ако същото вземане беше предявено по исков ред, след като същото не е индивидуализирано. Действително, законодателят не препраща към чл.127, ал.2 ГПК при очертаване на съдържанието на заявлението по чл.410 ГПК, т.е. не задължава заявителя да представи писмени доказателства за доказване на твърденията си. Законодателят обаче е приравнил по съдържание заявлението с това на исковата молба с оглед защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и преценката му дали да подаде възражение срещу вземането на кредитора (в този смисъл – Определение № 509/24.06.2020 г. по ЧТД № 172/2020 г.). В случая, в заявлението не са посочени данни какъв е размерът на цялото задължение, има ли изпълнение и в какъв размер, в т.ч. какви вземания са били платени от длъжника и какви от поръчителя, като в тази връзка първоинстанционният съд правилно е изискал от заявителя да уточни тези факти и обстоятелства, което не е 3 сторено – заявителят е представил молба, с която е заявил защо няма да го направи и вместо да изпълни тези указания ненужно се е впуснал в разсъждения за проверката, която се осъществява от заповедния съд. Ето защо, отхвърлянето на заявлението е поради неспазването на дадените указания, които са задължителни за страната и са относими по делото.

В случая, заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК и заявителят не е отстранил указаните му от съда нередовности, като не е посочил размера на платените от длъжника задължения и на платените от поръчителя суми, поради което са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.1 ГПК. Именно това е и основанието за отхвърляне на заявлението, а не поради непредставяне на договора за цесия, както погрешно се счита от жалбоподателя. При това положение, няма място за приложение на чл.23 ЗПК, тъй като съдът разглежда действителността на потребителския договор, ако е сезиран с редовно заявление, каквато не е настоящата хипотеза, поради което изложените в този смисъл възражения в жалбата са неоснователни.

Предвид изложеното, БОС намира жалбата за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Заявителят има възможност да предяви осъдителен иск за вземанията си по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК, за което заповедния съд следва да му даде указания.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 877 от 10.12.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1172/2024 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника В. А. А. с адрес *****.

Връща делото на РС-Карнобат за продължаване на процедурата по чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4