Решение № 158 от 05.12.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Търговище, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500261 по описа за 2024 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на ОБЩИНА А.., код по БУЛСТАТ 000875557, гр. А.., бул. „Т...“ № 26, представлявана от кмета Х.М. чрез адв. Б. Б., САК, срещу решение № 87/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 318/2023 г. по описа на Районен съд - Омуртаг.

С обжалваното решение районният съд:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. Р. И., с адрес: гр.А.., ул.”Т...” № 79, ЕГН **********, против Община А.., с адрес: гр.А.., ул.”Т...” № 26, със законен представител Х.М. - кмет, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и съединеният с него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; ПРИЗНАВА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на К. Р. И., ЕГН **********, за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 676/28.07.2023 г. на кмета на Община А.., с която на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист е прекратено трудовото правоотношение с К. Р. И., с адрес: гр.А.., ул.”Т...” № 79, ЕГН **********, 1 назначена на длъжност „директор“ в Детска градина „Ш....“ - гр. А..;

ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, К. Р. И. на длъжност „директор“ в Детска градина „Ш....“ - гр. А... ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община А.. ДА ЗАПЛАТИ на К. Р. И. сумата в размер на 800.00 лв., представляваща направени разноски по делото за адв.възнаграждение;

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, Община А.., гр.А.., ул.”Т...” № 26, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - град Омуртаг сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по настоящото дело, както и сумата в размер на 349.87 лв. - заплатено от бюджета на съда (???) възнаграждение на вещо лице, извършило назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза.

Считайки решението на първоинстанционния съд за нищожно, а по същество – за неправилно, по подробно изложени в жалбата доводи и съображения, жалбоподателят моли въззивния съд да прогласи НИЩОЖНОСТТА на обжалваното решение, като приложи директно императивните материално-правни норми, установени в чл. 215, ал. 1, т. 3 от ЗПУО във вр. с чл. 2, т. 1 от Наредба № 4, които забраняват на ищцата да заема длъжност и да работи като специалист - педагог („Директор“ на детска градина) като лице, страдащо от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата и учениците и върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав и постановяване на ново решение;

В условията на евентуалност, жалбоподателят моли за отмяна на решението В ЧАСТТА, с която уволнението на К. И. е признато за незаконосъобразно и лицето е възстановено на предишната си работа, като НЕПРАВИЛНО, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, при наличие на съществено противоречие в мотивите и при необоснованост на постановения съдебен акт, и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените срещу Община А.. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ и чл.

344, ал. 1, т.2 от КТ. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез адв. Р. Р., ТАК, със становище за неоснователност на жалбата, с изложени 2 подробни доводи и съображения по оплакванията за нищожност и относно претендираната с жалбата неправилност на съдебния акт. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция по представен списък.

С определението по чл. 267 от ГПК въззивът се е произнесъл по редовността и допустимостта на жалбата.

В о.с.з се явява въззиваемата страна, която моли да бъде потвърдено решението. От въззивника, чрез- адв. Б., е постъпило писмено становище, с което поддържа депозираната жалба, претендира разноски.

След като провери оплакванията, изложени по същество, по реда на чл.269 от ГПК и обсъди представените по делото доказателства, съдът констатира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.

Обжалваната заповед е връчена на ищцата на 28.07.2023 г.(при отказ, редовно оформен). Исковете са предявени на 22.08.2023 г., т. е. в двумесечния срок съгласно разпоредбата на чл. 358 ал. 1, т. 2 от КТ, обуславящо тяхната допустимост.

Главният иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е обоснован с обстоятелствата, на първо място – че е нарушено правото на защита при уволнение по чл. 333, ал. 1 , т.3 от КТ; а по същество – възразява, че не е налице посоченото основание за прекратяване на ТПО по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ: с оглед посочените в уволнителната заповед основания, уволнението е незаконно, тъй като заболяването на ищцата не е ново – видно от ЕР № 2110/16.07.2020 г., когато вече ищцата е заемала тази длъжност, същата е с дата на инв.

09.05.2014г., като е посочено, че лицето може да работи като директор на ДГ; същото е посочено и в следващото ЕР № 92513/29.09.2022 г.; кметът на Община А.. неколкократно е изпращал запитвания до НЕЛК и въпреки отбелязаното в писмо изх. № 1409/19.01.22г., че необжалваните и влезли в сила актове на органите на медицинската експертиза са задължителни за всички лица, органи и институции, е издал обжалваната заповед, при многократните констатации в експертните решения, че заболяването не е проблем за заемане на длъжността, която ищцата заема. Ищцата моли за отмяна на уволнението и възстановяването й на същата длъжност. Претендира разноски.

3

В депозирания в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор, ответникът е оспорил исковете, с възражения, че не са налице предпоставките за закрила на уволнението по чл. 333 КТ, тъй като уволнението по реда на чл.325, ал.1, т.

9 КТ не попада в кръга на основанията, за които законодателят е предвидил предварителна закрила при уволнение. Ответникът счита, извършеното е законосъобразно, позовавайки се на разпоредбите на чл. 215, ал. 1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО) и чл. 2, т. 1 от Наредба № 4/2016г. за заболяванията и отклоненията, при което не може да се заеме длъжност на педагогически специалист. В чл. 2 от Наредбата лимитативно са изброени заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците и представляват пречка за заемане на длъжност на педагогически специалист. Видно от ЕР от 16.07.20г. и от 29.09.22 г. ищцата е с трайно намалена работоспособност на 60%, с водеща диагноза „....“, обосновало и издаването на атакуваната заповед, предвид и разпоредбата на чл. 23 от длъжностната й характеристика и за задължителна преподавателска работа, съгласно утвърдени нормативи, минимум 72 часа/годишно. Не е налице и предвиденото в т. 9 изключение – работодателят изрично е установил и посочил в заповедта, че детската градина няма друга подходяща работа, която да може да бъде предложена на уволненото лице.

Направено е искане за осъществяване на косвен съдебен контрол върху цитираните две ЕР на ТЕЛК от 2020 и 2022 г. – като акт на административен орган, считайки същите за нищожни, като противоречат на разпоредбите на ЗПУО и Наредба № 4, посочени по-горе. Твърди, че това становище се потвърждава и от представените с исковата молба писма от НЕЛК, в които е посочено, че ТЕЛК се произнася единствено на осн.чл. 112 от ЗЗдравето, но не се имат предвид съществуващи забрани, установени в други закони. При назначаването на ищцата на длъжността директор на ДГ през 2017г., въз основа на конкурс, при провеждането му не била извършена контролна процедура относно психическата годност на кандидатите за длъжностите, за които кандидатстват. В случая действията на Община А.. по уволнението били предизвикани и от реакцията на обществеността в гр. А... Моли за отхвърляне на исковите претенции, претендира разноски.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства се установява, че страните по делото са били в трудовоправни 4 отношения в периода от 09.06.2017г. до 28.07.2023г. по силата на трудов договор № 265/09.06.2017г., с който, след проведен конкурс ищцата била назначена на длъжността „директор“ на ДГ „Ш....“, гр. А... Видно от представеното ЕР от 16.07.20г. (л. 8), вид на експертизата:преосвидетелстване по документи, 60 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години, с дата на инвалидизиране 09.05.2014г., с водеща диагноза: „....“, общо заболяване: „..... Непълноценна медикаментозна ремисия. Негативна симптоматика. Астено хипобуличен тип“. Противопоказани условия на труд:

„работа на норма, нервнопсих.напрежение“. В констатациите и мотиви за експертното решение е посочено: ТЕЛК приема, че лицето може да работи като директор на ДГ. Видно от ЕР на ТЕЛК от 29.09.22 г.(л. 9) отново преосвидетелстване по документи, са направени същите констатации за водеща диагноза, 60 % неработоспособност за срок 1 година, както и констатация, че ищцата може да работи като директор на ДГ. Ответникът не е обжалвал тези две експертни решения, и това не е спорно по делото.

С обжалваната Заповед № 676/28.07.2023г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на осн.чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 3 от ЗПУО и чл. 2, т.1 от Наредба № 4 от 2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист, като причина за прекратяването е посочено: „Обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа с трудовия договор, тъй като лицето страда от „....“, установена с Експертно решение № 92513 от 29.09.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ - Търговище АД, гр. Търговище.“ Посочено е още, че в ДГ „Ш....“ – гр. А.. няма друга подходяща длъжност, на която да се преназначи служителката, с оглед здравословното й състояние.

С представените с ИМ два отговора от директора на НЕЛК от 19.01.2022 г. и от 25.01.2022г. (л.10 и 11), и двата по молби на кмета на община А.., съответно от 18.01.2022г. и от 24.01.2022 г., за становище на НЕЛК по ЕР № 2110/16.07.2020 г., НЕЛК е отговорила, че НЕЛК се произнася само и единствено на осн.чл. 112 от ЗЗдравето по обжалвани ЕР, а съгласно чл. 113, ал. 3 от с.з. необжалваните и влезли в сила Актове на органите на медицинската експертиза стават задължителни за всички лица, органи и институции. Посоченото в обжалваната заповед ЕР № 92513/29.09.2022 г. на ТЕЛК при „МБАЛ - Търговище“ АД, гр.Търговище, е влязло в сила на 03.11.2022 г. (л. 156, 159).

5

В първото с.з. ищцата е представила, прието по делото ЕР № 92603/21.09.2023 г. на МБАЛ-Търговище“ АД (л.116), а в о.с.з. на 09.01.2024 г. ответникът е представил и е приет заверен препис от ЕР № 92712/14.12.2023 г. на НЕЛК Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ (л.176), с което е отменено ЕР № 92603/21.09.2023г. по отношение на трудовата препоръка и е издадено ново, с което НЕЛК-ТМ дава становище, че „лицето НЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ като „Директор“ и всички останали длъжности в системата на училищното и предучилищното образование“.

От представеното трудово досие на ищцата, се установява, че същата неколкократно е ползвала отпуск по болест, диагноза „....“: 14.01.-26.02.2022г.

(режим на лечение болничен -14 дни в ..... отделение и 30 дни домашен амбулаторен), 27.09.21г.- 20.11.21 г. (25 дни болничен и 30 домашен), през 2019 г.- трикратно в периода 07.01.- м.05. (л. 101 и сл.), за което са били издадени болнични листи от Специализирана ЛКК-..... отделение към МБАЛТърговище АД.