Решение № 1960 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1960 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110124277 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу К. А. К. обективно и кумулативно съединени осъдителни с правна квалификация с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от сумата от 3835.80 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ************ от 13.02.2014 г., сключен между К. А. К. и ЮЛ за периода от 25.12.2019 г. до 14.02.2024 г., вземанията по който са прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 04.12.2015 г., ведно със законна лихва за период от 05.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 267.19, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.12.2021 г. до 14.02.2024 г., сумата от 1391.63 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 04.12.2021 г. до 04.12.2024 г.

Ищецът твърди, че на дата 13.02.2014 г. между К. А. К. и ЮЛ бил сключен договор за потребителски кредит № ************, по силата на който е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 7000 лв.

Уговорено е между страните /чл. 15 от договора/, че се дължи лихва при променлив годишен процент размер на 9,95 %, който не бил променян до края на договора, както и ГПР в размер на 11.08 %. В исковата молба е посочено, че кредитът следвало да се погаси на 120 месечни вноски, като крайния срок бил 14.02.2024 г., като всички вноски били с настъпил падеж. С договор за цесия от 04.12.2015 г. процесните вземания били прехвърлени на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Пред съда процесуалният представител на ответника оспорва исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По делото е представен договор за потребителски кредит № ************ от 13.02.2014 г., сключен между ЮЛ и К. А. К. по силата, на който на ответникът е предоставена сумата от 7000 лв. със срок за погасяване на кредита 120 месеца на стои двадесет месечни вноски, ГПР 11.08 %.

Посочен е размерът на плаващ лихвен процент по кредита в размер на 9.95 %, който е равен на сбора от Банков лихвен процент, който можел да се променя при условията на т. 15.3.1, който към датата на сключване на договора е 6.40 % и надбавка в размер на 3.55 %. В договора за кредит е посочена такса за кандидатстване в размер на 35 лв. и комисионна за обработка и управление в размер на 2 % върху разрешения кредит.

По делото е представен погасителен към договор за потребителски кредит № ************ от 13.02.2014 г., от който е видно, че общия размер на вноските е в размер на 11107.83 лв., както и искане за отпускане на потребителски кредит.

Представен е договор за учредяване на залог върху вземанията от 13.02.2014 г., сключен между ЮЛ и К. А. К., съгласно който К. А. К. е учреди залог върху вземането си, произтичащо от трудово правоотношение с работодателя ЮЛ.

По делото е представен договор за прехвърляне на парични вземания от 04.12.2015 г., сключен между ЮЛ, като цедент и ЮЛ в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът продава на цесионера вземания към свои длъжници, а цесионерът купува вземания, подробно описани в приложение 1 към договора за цесия.

Съгласно приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични вземания от 04.12.2015 г., сключен между ЮЛ и ЮЛ, е посочен под № 84 договор № ************ от 13.02.2014 г. с длъжник К. А. К..

Приложено е потвърждение от ЮЛ на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия на всички вземания, цедирани от ЮЛ на ЮЛ, съгласно договор за продажба на вземания от 04.12.2015 г.

Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа, от което се установява, че ЮЛ е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на ЮЛ длъжниците, описани в приложение № 1 от 04.12.2015 г. към договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г., сключен между ЮЛ и ЮЛ за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от ЮЛ, съгласно което ищецът, в качеството си на пълномощник на ЮЛ, като универсален правоприемник на ЮЛ, уведомява К. А. К., че на основание договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г. и приложение № 1, ЮЛ е прехвърлило на ЮЛ вземанията произтичащи от договор № ************ от 13.02.2014 г.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на 14.02.2014 г. еднократно била усвоена сума в размер на 7000 лв. Съгласно заключението по процесния кредит била заплатена сума в размер на 465.67 лв., с която била погасена сумата от 121.70 лв., просрочена главница, сумата от 248.66 лв., представляваща просрочена договорна лихва, както и сумата от 2.33 лв., начислено обезщетение за забава. Вещото лице е посочило, че размерът на първата частично незаплатена месечна вноска по договора за потребителски паричен кредит № ************ от 13.02.2014 г. била на 25.07.2014 г. Съгласно заключението задължението за главница по № ************ от 13.02.2014 г. за периода от 25.12.2019 г. до 14.02.2024 г. възлизало на 3835.80 лв., възнаградителната лихва за периода от 25.12.2021 г. до 14.02.2024 г. била в общ размер на 267.19 лв., а размерът на законната лихва за забава начислена за периода от 04.12.2021 г. до 04.12.2024 г. върху 2 главницата в размер на 3835.80 лв. възлизала на сумата от 1391.63 лв. Вещото лице е посочило, че след датата на цесията била постъпила сума в размер на 85.50 лв., с които били погасени възнаградителни лихви, дължими преди посочения в исковата молба период.

По делото не се спори, а и от представения договор за потребителски кредит № ************ от 13.02.2014 г., се установява, че между К. А. К., като кредитополучател и ЮЛ, като кредитодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 7000 лв., 11.08 %, ГПР, плаващ лихвен процент по кредита в размер на 9.95 %. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза ответникът на 14.02.2014 г. бил усвоил сума в размер на 7000 лв., като по процесния кредит била заплатена сума в размер на 465.67 лв., с която била погасена сумата от 121.70 лв., просрочена главница, сумата от 248.66 лв., представляваща просрочена договорна лихва, както и сумата от 2.33 лв., начислено обезщетение за забава. Също така съгласно заключението задължението за главница по № ************ от 13.02.2014 г. за периода от 25.12.2019 г. до 14.02.2024 г. възлизало на 3835.80 лв., възнаградителната лихва за периода от 25.12.2021 г. до 14.02.2024 г. била в общ размер на 267.19 лв., а размерът на законната лихва за забава начислена за периода от 04.12.2021 г. до 04.12.2024 г. върху главницата в размер на 3835.80 лв. възлизала на сумата от 1391.63 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 , ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно, с които ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента е породило правните си последици и цесията 04.12.2015 г. има действие по отношение на ответника. По делото е представено пълномощно, съгласно което ищецът е упълномощен от ЮЛ да уведоми от името на последното, всички длъжници по всички вземания на дружеството, които ЮЛ е цедирало, съгласно договор за прехвърляне на парични вземания от 04.12.2015 г., включени в приложение 3

№ 1 подписано между страните. По делото не са представени доказателства ответникът да е бил уведомен за извършената цесия преди завеждане на делото, но доколкото договор за прехвърляне на парични вземания от 04.12.2015 г., приложение № 1 от 04.12.2015 г. към договор за прехвърляне на парични вземания от 04.12.2015 г., пълномощно, както и уведомление за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, когато същият е получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че от този момент ответникът е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК . С посочените решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с посочената съдебна практика обстоятелството, че ответникът е получил с преписа на исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.

Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит № ************ от 13.02.2014 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ответник е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП .