Решение № 14997 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14997 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110149288 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правна квалификация по чл. 534, ал. 1 ТЗ.

Производството е образувано по постъпила искова молба и уточнителна молба от Н. Т. Т. срещу П. Д. К., А. Д. К. и К. Д. К..

Ищецът Н. Т. Т. твърди, че е поемател по запис на заповед от 18.06.2020 г., издаден от наследодателя на ответниците Д. Г. К.. Твърди, че издателят на ценната книга се е задължил да заплати неотменимо, безусловно и без протест на ищеца сумата от 1150 евро на падеж 03.07.2020 г., с място на плащане гр. София. На датата на падежа сумата не била платена. Ищецът сочи, че считано от падежа – 03.07.2020 г., започнал да тече предвиденият в чл. 531 от ТЗ тригодишен давностен срок за предявяване на прекия менителничен иск срещу длъжника. Тригодишният срок изтекъл на 03.07.2023 г., като ищецът не предявил прекия иск, поради което изгубил правото си да го предяви. Ето защо счита, че за него е възникнало правото да предяви специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване по реда на чл. 534, ал. 1 от ТЗ, давността за който намира, че изтича на 03.07.2026 г.

Сочи, че търпи вреда, като е налице и обогатяване на наследодателя на ответниците със сумата, която е следвало да плати на приносителя на ценната книга.

Обедняването на ищеца от своя страна твърди, че се изразява в пропуска на приносителя да увеличи имуществото си със сумата по менителничния ефект, издаден в негова полза. Със същата сума се съизмерва и вредата, която приносителят търпи като пряк резултат от неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 534, ал. 1 от ТЗ.

Счита, че ответниците, в качеството им на наследници на Д. Г. К., са се обогатили за сметка на ищеца със сумата от по 383,33 евро всеки от тях, представляваща по 1/3 част от сумата по записа на заповед, съответстваща на техните дялове от наследството.

Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят процесната сума, ведно със законната 1 лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.

В срочно постъпил съвместен отговор ответниците А. Д. К. и К. Д. К. оспорват предявените срещу тях искове. Сочат, че същите са непълнолетни наследници на починалия Д. Г. К., като същите са инициирали производство за приемане на наследството по опис. Сочат, че отговарят до размера на наследството, включен в описа. Намират, че в случая следва да бъде изяснено и каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, но не въвеждат такова с отговора на исковата молба. Считат, че процесният менителничен ефект е нищожен, тъй като в същия са посочени два падежа. Считат, че е изтекъл както предвиденият в чл. 531 ТЗ давностен срок, така и общият 5-годишен такъв. Поради изложеното намират, че исковете срещу тях следва да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В слязло в сила протоколно определение от 28.05.2026 г. съдът на осн. чл. 233 ГПК е прекратил производството по делото по отношение на предявения иск срещу П.

К., поради заявен отказ от иска спрямо нея. С протоколно определение от същата дата на осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявените искове по отношение на ответниците А. и К. К.и чрез тяхното увеличение, като същите се считат предявени за сумата от по 525,49 евро по отношение на всяка от тях.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че е приносител на запис на заповед, изгубил е правата си по него поради изтекла давност, както и че това не е станало поради неговото бездействие, че ответниците са наследници на платеца по записа на заповед в сочените размери, както и размера на сумата, с която той се е обогатил.

При установяване на горното, в тежест на ответниците е да докажат погасяване на процесното задължение.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № .../06.04.2026 г. и приет за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че ответниците А. Д. К. и К.

Д. К. са наследници на соченото като издател на процесния запис на заповед лице Д. Г.

К..

Това обстоятелство се установява и от приетото по делото удостоверение за наследници на лицето Д. Г. К., издадено на 28.10.2025 г. от Столична община, р-н Витоша. Видно е от същото, че след смъртта му, настъпила на 05.09.2025 г. същият е оставил трима наследници по закон- дъщерите му П. Д. К., А. Д. К. и К. Д. К..

От приетото по делото съдебно удостоверение, издадено на 15.10.2025 г. по гр. дело № .../2025 г. по описа на СРС се установява, че П. Д. К. се е отказала от наследството на своя наследодател Д. Г. К.. Съгласно чл. 53 ЗН, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Ето защо, и на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН, ответниците А. Д. К. и К.

Д. К. са наследили техния наследодател Д. Г. К. по равни части.

От приетия по делото запис на заповед от 18.06.2020 г., издаден от наследодателя на ответниците Д. Г. К., се установява, ч епоследният неотменяемо се е задължил да заплати на 03.07.2020 г. сумата от 1150 евро на поемателя и ищец в настоящото производство Н. Т. Т.. Записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа изискуемите от закона реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът на заповед е с уговорен падеж 2 за плащане на 03.07.2020 г.

Поделото остана недоказано направеното от ответниците оспорване истинността на документа по отношение на положените от техния наследодател подписи в горната и долна дясна част на ценната книга.

Съгласно чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Според чл. 534, ал. 2 ТЗ, искът за неоснователно обогатяване по ал. 1 на същия член се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед, т.е. датата, на която е изтекъл давностният срок за погасяване правото на иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ, който също е тригодишен.

Последният започва да тече от датата на падежа на задължението по записа на заповед.

В случая тригодишният давностен срок за исковете по записа на заповед по чл.

531, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 03.07.2023 г., към която дата е настъпило прескрибиране на записа на заповед, тъй като поемателят е загубил всички права, произтичащи от характера му на ценна книга. От този момент е възникнало правото му да търси с иск за неоснователно обогатяване срещу платеца /издателя/, респ. техните наследници, настъпилата в резултат на прескрибирането вреда за патримониума му в размер на сумата по ефекта. Ето защо, считано от 03.07.2023 г. е започнал да тече тригодишният давностен срок на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ, който изтича на 03.07.2026 г. Искът е предявен на 17.10.2025 г., тоест, преди изтичането на законовоопределения давностен срок.

Ако поемателят по записа на заповед разполага с иск за събиране по общия ред на вземането по обезпечената с него каузална сделка, не би било налице неоснователно обогатяване на длъжника по записа на заповед, поради прескрибиране или преюдициране на ефекта, тъй като поемателят разполага с правен способ чрез друг иск да получи вземането си. Ако едновременно със или след загубването на прекия менителничен иск и правото на гражданския иск за обезпеченото вземане се погаси по давност, настъпилите обогатяване на длъжника - издател на записа на заповед и вреда за поемателя, ще се дължат изцяло на бездействието на кредитора да упражни правата си по каузалната сделка, а такова обогатяване правото не счита за незаконно, доколкото не допуска принудително връщане на получената по възмезден договор престация от едната страна, когато другата е пропуснала да упражни правата си в срока на давността. Предявеният на основание чл. 534, ал. 1 ТЗ иск за неоснователно обогатяване би бил неоснователен, когато в хода на образуваното по него производство се установи, че правото на иск за вземането по каузалната сделка е погасено, поради непредявяването му в предвидените за съответното вземане в закона давностни срокове /в този смисъл Решение № 11 от 14.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1574/2018 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

За да се достигне до извод обаче, че кредиторът е бездействал при упражняването на правата си по каузалната сделка, най-напред следва да се установи наличието на такава и връзката й с издадения запис на заповед. В случая ответниците с отговора на исковата молба сочат, че следва да бъде изяснено каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Ответниците обаче не въвеждат конкретно каузално правоотношение, като в случай че бяха въвели такова, то тяхна е тежестта да докаже наличието на въведената кауза и връзката й с издадения запис на заповед; падежа на каузалното провоотношение, респ. погасяване на процесното задължение. Доколкото каузално правоотношение не е въведено и не се твърди от 3 нито една от страните, то връзката на такова с ценната книга не може да бъде разглеждана в настоящото производство.

До извод за основателност на иска може да се достигне, само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Обогатяването за издателя на записа на заповед, респ. за неговите наследници, се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението. Искът по чл.

534 ТЗ, макар и да е иск за неоснователно обогатяване, се различава съществено от исковете по чл. 55 - 59 ЗЗД и за установяване на основателността му не трябва да се изследва въпросът, имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма и този извод се налага от специфичността на менителничните правоотношения. Да се търси неоснователно получена имуществена облага при липса на начално основание, отпаднало основание или неосъществено основание в производство по иск по чл. 534 ТЗ, означава да се обезсмисли съществуването на самия иск и да се приеме априори неговата неоснователност /в този смисъл напр. Решение № 42 от 7.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 453/2008 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Гаранционно-обезпечителната функция на записа на заповед във връзка с каузално правоотношение е спорна по делото и тя остана недоказана от ответниците.

Ето защо, съдът не достигна до извод, че поемателят по записа на заповед е разполагал с иск за събиране по общия ред на вземането по евентуално обезпечена с него каузална сделка, нито, че евентуално правото на граждански иск е погасено по давност, поради което не може да се заключи, че ищецът е бездействал. Настъпилото обогатяване на длъжника – издател на записа на заповед и вреда за поемателя по смисъла на чл. 534, ал. 1 ТЗ е в размер на сумата по ефекта, а именно 1150 евро.

Ответниците не доказаха погасяване.

Поради изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Ответниците, като непълнолетни наследодатели на платеца по записа на заповед, които са приел наследството по опис, отговарят само до размера на полученото наследство – чл. 61, ал. 2 ЗН. В случая по отношение на ответниците има влязло в сила решение от 11.03.2026 г. по ч. гр. дело № 50564/2025 г. по описа на СРС, в което е посочен опис на приетото наследство, оставено от техния наследодател Д. Г.